Кайзера (вляво) с Ренато Гаучо
Денис Романцов
Франц Бекенбауер спечели Купа на шампионите, европейско и световно (като играч и треньор) и се счита за най-великия германски футболист. Бразилецът Карлос Енрике, с прозвище Кайзера, поигра в Бразилия, САЩ, Мексико и Франция. Той си приписва и Междуконтинентална купа през 1984 година, извоювана с „Индепендиенте", макар че никой не се наема да потвърди това негово изказване.
Вестниците го наричаха гениален нападател. Така го охарактеризират и неговите приятели, сред които е и Ромарио. Не вярвайте на нищо. Кайзера не е вкарал нито един гол в кариерата си и всичко това е било част от чудовищна измама, продължила 20 години. Карлос Кайзер е най-големият футболен мошеник.
Като във всяка сфера, в която се въртят големи пари, така и във футбола винаги е имало достатъчно аферисти. „Доведеният брат на Джордж Уеа" Али Диа стана култов герой в Англия и вечна сигнална лампичка за Греъм Сунес, че не трябва да се доверява на телефонни обаждания. Делата на Алесандро Зарели, поиграл в „Шефийлд Уензди", „Рейнджърс", „МК Донс" и „Торино", водеше несъществуващ агент, което не пречеше на италианеца да подписва договори, да взема пари на ръка и на секундата да изчезва яко дим.
Примерът на Карлос Кайзера обаче поразява с мащабността си и замисъла. В португалски говорещите страни го сравняват с Форест Гъмп, оказващ се на нужното място в нужното време. Повече обаче му подхожда „Хвани ме, ако можеш", отличен филм с Ди Каприо в ролята на неуловим измамник.
Впрочем Кайзера също беше актьор - вживяваше се в ролята си по-добре, отколкото се справяше с футболните умения. Той бързо разбрал, че голям играч няма да стане. Искал да опита от живота на футболните звезди всичко - пари, известност, вниманието на жените - с изключение на мачовете и тренировките.
Привлекателната му външност и вечеринките в нощен Рио му помогнали към 20-ата си годишнина да завърже ключови познанства. Сред приятелите му били Бебето, Ренато Гаучо, Ромарио и Едмундо. Бъдещите звезди, подписвайки контракт с новите си клубове, предлагали да погледнат и младия още нешлифован талант. Той се отблагодарявал подобаващо - организирал дамски партита по време на режимите на отборите. Успял да си намери и доброжелателни журналисти, които да драснат по някой ред за това колко Кайзера е талантлив и надежден.
ПР компаниите пращали Кайзера във водещите бразилски клубове „Ботафого", „Фламенго", „Флуминенсе". Местните отбори били на няколко десетилетия от интернет, YouTube и други подобни скаутски програми.
Тук големи хора ходатайстват, как да не им повярваш. На ново място Карлос винаги имал тактика, към която да се придържа. Първо, разговор с треньора, за да го убеди, че е след контузия и се нужда от време да влезе във форма. Физиопроцедурите не били вечни, затова Кайзера неминуемо се срещал с топката на тренировка. Тогава при първа възможност той симулирал разтежение и продължавал „възстановяването си", като прибирал и заплата. Плюс била и лошата медицинска техника по онова време, която не позволявала да се открие измамата.
Всички афери на Карлос оставали неразобличени. В „Ботафого" той навсякъде размахвал мобилния си телефон - голяма рядкост по онова време, признак на богатство. Кайзера постоянно го държал на ухото си, правейки се, че разговаря с чуждестранни клубове. Казвал на всеослушание: „Не, благодаря, тук всичко ме устройва!"
Няколко пъти той бил близко до провала. На президента на „Бангу" му омръзнало, че новакът, лансиран като „бъдещ крал и най-добър голмайстор на „Бангу", не излиза от лазарета. Или да започва да играе, или да върви по дяволите. Треньорът се вслушал, включвайки Кайзера в групата за мача. Отборът губел с 2:0, той бил единственият нападател на пейката. Наредили му да загрява и предвкусвайки позора си, Кайзера се паникьосал. Помогнали и феновете, обиждащи футболистите. Кайзера веднага им отвърнал и се сбил с тях, заради което бил отстранен от рефера. Президентът Де Андраде не си намирал място: Как да разбирам това, изчезвай! Но хитрият скандален футболист бил подготвен за разговора: феновете по света обичат да ругаят ръководството, а Де Андраде за него бил като баща, особено след като Кайзера загубил истинския си.
Континентът се оказал тесен за наглостта на Кайзера. Многобройните връзки му отворили път към Франция. На въдицата се хванал „Аячо", клуб, подвизаващ се в Лига 2. Новината за пристигащия бразилец разбунила Корсика. Организирали представяне, но което се събрали хиляди фенове и журналисти. Карлос се проявил и тук. Направил няколко бройки с топката, поклонил се до земя на феновете и целунал клубната емблема. Всички останали доволни.
В „Аячо" Кайзер завършил кариерата си на 39 години, понякога даже излизал на терена. Насъбрали му се 20-30 стъпвания на тревата - и всичките извън пределите на Бразилия. Той твърдял, че от неговия заговор никой не е пострадал и главният заложник бил самият той: „Искам да разберете причините, заставили ме да лъжа. Бедността на семейството ми ме хвърли в бездънна яма, нямах друг избор... Възползвах се от клубовете така, както те се възползвали от много играчи."
Най-великият футболен машинатор признава, че във „Васко да Гама" знаели за измамата. Но все едно го извикали, за да помогне на известен футболист да се пребори с алкохолизма. В интервю за португалския всекидневник „Маиш футбол" Карлос се показал като успокоил се човек, добавяйки за тъжните мигове в живота си: „Аз съм три пъти вдовец, а през миналата година загубих детето си..."
Веднъж звездата в Бразилия Ренато Гаучо бил спрян на входа на нощен бар. Това било много неочаквано, тъй като собственикът на заведението сам поканил футболиста с приятели и му обещал места във ВИП зоната. Охраната разперила безпомощно ръце: „Не можете да влезете, тъй като Ренато Гаучо е вече там."
Познайте от първия път къде се е намирал в този момент Кайзера. Да, точно така!
