Българският храм „Свети Стефан“ в Истанбул, с който се свързва борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на XIX век, е единствената в света православна желязна църква.
Висока е 15 м, а с камбанарията си достига 20 м. Българският храм с обща площ 500 кв. м е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти, изградена от железни елементи. Олтарът е обърнат към залива Златния рог, а над притвора се издига красивата камбанария.
Желязната църква е изградена в края на XIX век, когато българската колония в Цариград наброява 50 хил. души. През 1849 г. българинът княз Стефан Богориди, влиятелен османски държавник, подарява за църковните нужди на българите голям двор с постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“. Те са на самия бряг на Златния рог, в близост до Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 г. е издаден султански ферман, който позволява на българите да имат собствен храм. Тогава долният етаж на
подарената от Стефан Богориди дървена къща
е превърнат във временен параклис. По-късно той прераства в самостоятелен храм, посветен на първомъченик и архидякон св. Стефан, в чест на дарителя. Тогава храмът станал известен като „Дървената църква“.
През 1850 г. каменните постройки в двора на църквата са разрушени и е изградена триетажна сграда, известна като „Метоха“, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена на 27 февруари 1870 г. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България, до Балканската война през 1912 г.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия
да построи нов храм на мястото на Дървената църква.
Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен, османският архитект Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Железните елементи, тежащи 500 тона, са изработени във Виена и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от чугун, а страните са от ламарина. Сглобяването й приключва на 14 юли 1896 г. Гледана отвън, църквата съчетава архитектурно елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена, като стилът му се определя като първия пример за „ар нуво“ в Истанбул.
Иконите са изписани от руски художник, а шестте камбани са отлети също в Русия, като две от тях звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“
е извършено от екзарх Йосиф I на Рождество Богородично – 8 септември 1898 г.
Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора й са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Църквата „Св. Стефан“, която през 2018 г. отбелязва 120 години от създаването си, се смята за най-ценния паметник на българското историческо и културно наследство в Турция, а и изобщо зад граница. Днес ще се състои тържественото откриване и преосвещаване на цялостно реставрираната обител, като заедно в храма ще служат вселенският патриарх Вартоломей I и българският патриарх и софийски митрополит Неофит.
