Събота малко преди обед, докато вятър и дъжд бушуваха в Северните предградия на Чикаго, в залата на Forest View Educational Center в Арлингтън Хайтс, жужаха емоциите на повече от 1000 българи, събрали се за годишния фолк фестивал „Верея”. И въпреки лошото време навън, влизайки вътре, сякаш стъпваш на друга земя – родната.
От коридорите, по които тичаха малки танцьори, до автентичните носии и накити и аромата на вкусна храна, тазгодишният фестивал „Верея“ донесе незабравими емоции на посетители от цяла Северна Америка.
„Това е най-големият фестивал до момента“,
казва основателят на „Верея“ Константин Маринов, който се надява един ден традицията да се продължи от дъщеря му „Най-хубавото е когато се виждаме и чакаме с нетърпение догодина пак да се съберем – добавя Маринов, – и всеки казва кога е другата година, да дойдем в Чикаго”.
Ежегодно „Верея“ събира танцьори и изпълнители от цяла Северна Америка в града с най-голямата българска общност в САЩ.
Общо 37 състава от 14 щата и три провинции в Канада, както и ансамбъл от банатски българи от Румъния участваха на тазгодишното издание на фестивала. Той започна официално в петък с прожекция на филма на Богдан Дарев „Кавал парк“ и продължи до неделя.
Като част от тридневната програма на „Верея“ бяха панел с гостуващия в Чикаго главен хореограф на Ансамбъл „Филип Кутев“ Ивайло Иванов и изложби на български художници от Чикаго.
И докато емоциите на малки и големи можеха се чуят на родния език, то това съвсем не беше единственият език в залата. Гости от различни етноси, обединени от любовта към нашия фолклор, също станаха част от магията на „Верея”. „Сред танцьорите има румънци, американци, колумбийци“, каза Константин Маринов или Коцето, както го наричат всички.
„Най-възрастният танцьор е Александър Занкин, на 74 г. Направихме допълнителни награди за най-голям и най-малък изпълнител, а онези, които танцуват за последен път, получиха Златен билет за „Верея“, казва още Коцето.
В залата намираме още американци от различни щати,
които от години танцуват и разучават български фолклорни мотиви. Сюзън и Тимор от Принстън, Ню Джърси, се срещат с нашия фолклор в Ню Йорк преди 5 десетилетия, когато са част от състав за международни танци. „Тогава танцувахме различни танци и сякаш българските най-много кликнаха с нас. Оттогава обичаме българския танц, култура и музика“, казва Сюзън. Тя и съпругът й се включват през Zoom в сесии на състав „Данка“, Питсбърг, където пък танцува друга американка – Франи.
В началото на програмата в събота взе участие и щатският сенатор в Илинойс от демократическата партия Лаура Мърфи, чийто офис е в Дес Плейнс. „Българската общност е тук отдавна, но ние невинаги сме знаели това. Резолюцията, която приехме, помогна да научим за всички български дейности тук и това ни даде възможност да научим повече и отвори вратата за цялата ви общност“, каза тя за BG VOICE. Според нея това е само началото на едно по-голямо приобщаване на нашата общност в местните структури. „Срещнах се с много български бизнеси и се надявам икономиката в Америка да предразположи като в американската мечта всеки да може да дойде тук, да започне бизнес и да има страхотен и независим живот“, добави сенатор Мърфи.
Повечето участници във фестивала
пропътуваха хиляди километри,
за да танцуват, а с тях бяха и цял антураж от поддръжници – родители и приятели, които изживяха емоцията. Групи от над 30 човека бяха дошли от Тексас, Вашингтон и Ню Йорк. „Някои от тези деца танцуват за последен път, защото завършват и догодина ще са в колежи“, казват Галина Сахарова, ръководител на състав „Алгара“, и танцьори към българското у-ще „Христо Ботев“ в Ню Йорк. „За последно бяхме на „Верея“ през 2019-а“, добавя тя с усмивка и гордост, че фестивалът се завърна след пандемията от COVID-19. „Много се гордея с тях, защото работят много усилено и наистина обичат българския фолклор“, казва Сахарова.
Най-малките участници на фолк фестивала бяха на по 2 – 3 години като малката Ради от Чикаго. Кака й Анабел е на 5, а и двете казват, че танцуват отдавна. Сред участниците от Чикаго бяха ансамбъл „Хоро“, клуб „Загора“ и „101 гайди“, „Гурбетчии“ и детски и юношески състави от „Малко Българско Училище“, както и разбира се, танцов ансамбъл „Верея”, под ръководството на Коцето.
„Преди всичко това е страшно много труд, труд на Константин Маринов и неговия екип“, каза генералният консул на Р България в Чикаго Светослав Станков, който пожела на фестивала да се провежда още дълги години.
В залата имаше и гости от България. За първа година гост на фолк фестивал от тази страна на Океана беше Илия Бозов, собственик на „Бозов Стил”, Смолян, който произвежда български народни носии. „Дойдохме да покажем всички тези красоти, които създаваме в България за българите по целия свят – казва Бозов и добавя: – Голяма част от съставите тук сме ги обличали ние и е страхотно да ги видиш на живо“.
В основния ден на фестивала, събота, когато през сцената (или футболното игрище по средата на залата) минаха над 700 изпълнители, се завихри и най-голямото хоро на „Верея“ досега. Емоциите от този танц, а и всички седмици на приготовления ще останат незабравим спомен за няколко поколения българи.
„Зная, че понякога това се счита за старомодно в България, но не го губете – това е толкова красива традиция“, каза Ралф Кеног, от Ню Джърси, който се е научил да свири на каба гайда преди 10 години.
