От 1967 до 1990 г. минават само някакви си 23 години, в които едва ли нещо може да се случи, което да е толкова значимо, че да си струва, каквито и да било научни усилия от страна на историята. Въпросът обаче е, че именно в тези точно 23 години и особено в техния край се случва нещо наистина важно за историята – рухна комунизма в Източна Европа. Не само това, а започна истински преход от комунистическо, към демократично управление в страните от така наречения „Източен блок“, отвъд „Желязната завеса“. Днес това е не просто история, днес това е епоха, защото понякога и датите формират цели епохи. Тази история днес има своята цена и
тя е точно 0,50 лв
Само петдесет стотинки струва една вече архивна пощенска картичка от онези времена. За толкова се продава тя на софийския битпазар, или както е по-известен – битака. Тук, ако човек има нерви да се зарови с часове в кутиите с пощенски картички, може да сглоби цели истории на хора от преди промените, както наричаме времената преди падането на комунизма в България, на 10 ноември 1989 г.
Става дума за няколко картички от 1967 до 1990 г. Така например, картичка, изпратена от Ню Йорк, която изобразява Таймс Скуеър, от 19 юли 1967 г. разказва историята на някой си Кеворк Танелян от Бургас. Очевидно е, че човекът е знаел английски език, защото картичката е надписана с ръкописен английски и показва, че човекът, който е получател, няма да има затруднения да разчете написаното. Друга пощенска картичка, от 8 юли 1969 г., е изпратена до семейство Маринови от семейство Воскинарян. Тя представя изглед от Националната библиотека на 5-о авеню и 42-а улица, отново в Ню Йорк. Библиотеката обаче е описана като „народна“, което е характерно за онези времена в България. Тогава всичко беше „народно“, и театърът в центъра на столицата, и така нареченият дворец на „червената принцеса“ Людмила Живкова – дъщеря на партийния и държавен лидер Тодор Живков, и съветите, и всичко. Всичко уж беше на народа, но всъщност до повечето от тези „народни“ придобивки, народът или въобще нямаше, или
твърде рядко имаше достъп
Особено интересна е друга пощенска картичка, условно от 1989 г., защото не е изрично подписана с дата, дори и с име, но пък съдържа интересен текст. Въпросната картичка е от Сан Франциско и на нея е написано: „…Тогава изля Бог върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. Той разори тия градове и земните растения. Но жена му след като погледна назад, стана стълб от сол…“. Като се извършва тежка присъда пред очите на всички – тогава Всевишният е строг към всички. Тоя принцип се прилага и към нас ако знаем и въпреки това не действуваме съответно…Бог да ни е на помощ“. Разбира се цитатът е повече от неясен и неточен, но внушението е интересно. Каква е връзката между Сан Франциско от 1989 г. и Маркет стрийт от една страна и от друга страна този странен цитат? На пръв поглед няма нищо общо, но тук става дума за нещо много повече. Става дума за отношение, за определение, за квалификация, Сан Франциско е град на пороци,
той е синоним на Содом и Гомор
той е грехът сам по себе си. Това е внушението, затова е и този цитат от някъде, неясно къде. Годината е 1989 г., едва сега започва отварянето на Източна Европа към света, едва сега този затворен само до преди дни свят се открива в целия си обем към до тогава репресираната част на света, отвъд така наречената „Желязна завеса“.
Друга пощенска картичка е неопределена. Някъде от онези години е, вероятно между 1980-1985 г. Изобразен е един мотел, където някакви българи са отседнали и те съобщават това на своите близки в България, като акцентират на въпросния мотел и на Ниагарския водопад. Какво е интересното тук? На пръв поглед - нищо, но самият характер на картичката показва, че тя е неопределена, няма никаква лична информация. Знаем, че в онези години пощите бяха цензурирани по един или друг начин. Затова хората поставяха най-различни знаци по писмата си, за да могат чрез тях да проверяват, дали те са били отваряни и дали са били цензурирани техните писма до близките им и от България към света, и особено САЩ, но и обратно, от света и особено САЩ, към България. Този неопределен текст на въпросната пощенска картичка е именно такъв, безличен, на практика от тази пощенска картичка няма нищо, тя е просто едно обаждане на едни хора към други хора, с което единственото нещо, което те им съобщават е, че все още са живи и нищо повече. Отварянето на Източна Европа към света се забелязва вече като тенденция едва след промените от ноември 1989 г. в България. Пощенска картичка от 26 февруари 1990 г. от някой си Сашо до някой си Иван. Въпросният Сашо описва живота си в Лос Анжелис като „живот в „Кореком“, по алюзия с най-добре заредените магазини по време на комунизма. Той описва също така процесът по адаптация в новия си живот в Америка и как бързо забравя проблемите си и се старае да живее вече по нов начин. Дава се дори допълнителна информация за събития и процеси. Ето това е светът на пощенските картички, по които също може да се възстановят детайли от епохата.
