сн. Blog.bg

Изцяло български изкуствен спътник ще полети в околоземна орбита за първи път от почти 30 години. По план сателитът ще бъде сглобен в България от независимия международен научен екип БОРЕАС и изстрелян през 2013 г. Ракетата-носител "Haas 2C" ще е в процес на конструиране от румънската аерокосмическа асоциация АРКА, съобщи Здравко Димитров, който е координатор в екипа. БОРЕАС (Bulgarian Orbital Research And Satellites) се състои от студенти от България, Канада и Обединените арабски емирства.

Спътникът, чието проектно название е "КюбМесинджър", ще бъде изработен по технологията за стандартизирани миниатюрни спътници "КюбСат" и ще има тегло от един килограм. Мисията му ще включва изпробване на компоненти за по-големи бъдещи космически апарати и придобиване на практически опит в прилагането на стандарта "КюбСат". Екипът планира да използва технологията, за да създаде и по-амбициозен спътник с мисия в лунна орбита в недалечното бъдеще.

Ракетата-носител е разработена от неправителствената румънска Асоциация за космонавтика и аеронавтика. Агенцията работи и по проект за изпращане на румънски космонавт със собствена ракета до 2025 г.

"КюбМесинджър" е поредният космически проект с българско участие. Макар и не разполагаща с възможностите на големите държави, България участва със свои разработки на световно ниво още от първите години на изследването на Космоса. Един от последните проекти в тази насока бе апаратът "Люлин Фобос", който през 2011 г. бе качен на провалилата се руска сонда "Фобос-грунт". Основната мисия бе да се изпрати безпилотна сонда до една от луните на Марс и да се донесе материал за изследване от повърхността ѝ. Целта на "Люлин Фобос" бе да засече и изследва високоенергийните лъчи в междупланетното пространство, които един ден ще заплашват живота и здравето на хората, поели на мисии към нови светове.

Досегашните апарати обаче бяха съвместни проекти, в които на България се падаше малък дял от изработката им. Първият и единствен засега изцяло български апарат бе изстрелян през далечната 1981 г. Неговото име е "Интеркосмос-България-1300", но е по-популярен в техническите среди и с краткото "Интеркосмос 22". Построен изцяло от българи и в пределите на България, той разполагаше с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Захранването се осъществява посредством два слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност. Апаратът бе изграден на базата на платформата за сателити „Метеор". Тежи 1500 кг и бе изстрелян на 7 август от стартовата площадка в Плесецк, тогава СССР. Както може да се отгатне и от името му, направата и пускането му в орбита са били посветени на  1300-годишнината от основаването на българската държава. Към днешна дата спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.

Същевременно България е една от малкото държави в Европа, които не са членове на Европейската космическа агенция. Това е напълно разбираемо, като се имат предвид стандарта на живот в страната и членският внос, който трябва да се внася за участие в агенцията - 1,2 милиона евро годишно.

Борислав Михайлов [email protected]