Маделин О`Хеър
Продължение от миналия брой
О'Хеър наема бившия затворник Дейвид Уотърс през 1993 година и в началото изборът изглеждал добър и за двете страни. Уотърс бил около 40-годишен, хлъзгав субект с пронизващи очи на лисица. О'Хеър знаела за криминалното му досие, но по-късно заявила, че не е била наясно точно колко лошо е то. Още в началото установила, че новият служител е очевидно интелигентен човек, способен на много повече от това да работи като машинописец за $7 на час. До пролетта на 1995 година той служил като офис мениджър. По време на престоя му изчезнал скъп компютър. После няколко ценни облигации били откраднати от сейфа. Семейство О'Хеър подозирали, че кражбите са вътрешна работа, но въпреки това поверили на Уотърс банковите си сметки и ключовете, за да заминат за Калифорния на дълги преговори с друга атеистична организация. Когато се завърнали, открили, че техният офис мениджър е освободил всички служители, затворил е офиса и е изпразнил банковите им сметки - над $50,000. Вбесената Маделин повдигнала обвинения и нетърпеливо зачакала случаят да отиде в съда.
Но въпреки дългото и сериозно криминално досие на Уотърс прокуратурата изглежда не бързала да го съди. В крайна сметка след множество отлагания Уотърс получава условна присъда и заповед да възстанови парите. Недоволна от лекото наказание, Маделин О'Хеър решава да го изобличи, като напише дълга статия в своя ежеседмичен бюлетин. Изважда на показ цялото му досие и го рисува като хладнокръвен звяр. Разказва как като тинейджър Уотърс убива друго момче, пребивайки го с тояга и зарязвайки го в канавката. Когато излязъл от затвора, започнал да бие собствената си майка и дори уринирал в лицето й. Последвали още присъди за кражби, нападения и измами. О'Хеър заключава, че Уотърс е опасен индивид, а съдилищата са безразлични към осъждането му по нейния случай - защото бил откраднал от атеисти.
Когато членовете на борда на Американските атеисти Спайк Тайсън и Елън Джонсън най-сетне установили контакт с Джон Гарт Мъри в Сан Антонио по мобилния му телефон в началото на септември, той повторил, че семейството е било извикано по спешна работа, но отказал да сподели повече подробности. После Робин взела телефона; тя била притеснена за кучетата, но Елън я уверила, че всичко е наред. Джонсън обаче чувствала, че нещо не е както трябва. През следващите няколко седмици семейство О'Хеър говорили по телефона с най-различни членове на организацията. Накрая по време на последния разговор Робин била толкова разстроена, че почти не можела да разговаря с Джонсън. Нейните последни думи били: „Знам, че ще постъпиш както трябва."
Сетне на 28 септември семейство О'Хеър спрели да вдигат телефона. Никой не се свързал с полицията. Напротив, организацията на Американските атеисти се стараела да сложи край на вече носещите се слухове, че Маделин О'Хеър е мъртва. Месеците минавали. Елън Джонсън и останалите атеисти продължили делото на организацията, отричайки, че нещо не е наред. Джонсън, която заела президентското място, казала на репортерите, че от организацията не липсват пари. „Ние просто не смятаме, че става дума за престъпление, добавила тя. - Не мога да ви кажа защо. Просто не смятаме."
Появили се няколко теории за изчезването. Една от тях била, че семейството е откраднало парите на движението и е избягало. В това вярвал и Дейвид Травис, бивш недоволен служител. Той знаел за едни пари в Нова Зеландия и подозирал, че може би има и други офшорни сметки. Но това не било всичко. Той и един друг служител в продължение на няколко години били виждали писма и бележки от Джон, в които той пишел, че ще емигрира в Нова Зеландия. Основната причина семейството да иска да избяга е заради съдебен процес, който изяждал купища пари. Маделин се била опитала насила да превземе друга атеистка организация, наречена „Търсачи на истината". „Търсачите" оказали силна съпротива и семейство Мъри-О'Хеър се страхували, че ще загубят цялата си организация в съда. В крайна сметка след скъпоструваща законова битка „търсачите на истината" запазват своята автономност.
Другата сериозно обсъждана възможност била, че Маделин е изчезнала, за да умре на спокойствие. Тя често изразявала страха си, че когато умре, християните, или „Хритърсите", както ги наричала, ще се опитат да се молят над тялото й и не желаела да участва в подобен театър. Колкото до Джон Гарт и Робин - може би им било дошло до гуша от зависимостта им от властващата дама и от задушаващия живот, който водели заедно. Джон се оплаквал, че му е писнало от „семейния бизнес" и искал да зареже всичко и да започне отначало някъде другаде. Чувствителната и срамежлива Робин, на път да остане стара мома, без съмнение искала много неща, които никога нямало да постигне, докато живее в сянката на страховитата си баба.
Когато двата кокер шпаньола изчезват от двора на дома им през декември 1995 година, спекулациите, че Джон и Робин са живи и здрави - със или без Маделин - и се крият някъде, се засилват още повече. Друга теория е, че са станали жертва на престъпление. Истина е, че Маделин се сдобива с доста врагове през кариерата си. Репортерите, отразяващи случая, се натъкват на множество бивши последователи и служители. „Минаваше през хората като валяк", казва един от тях. Нейният син Бил я обвинява, че е набелязвала самотните, объркани и изолирани от обществото хора - стига да имали пари - със същото безскрупулно лицемерие, за което обвинявала християните. Тя била атеистичният вариант на водач на религиозен култ. Но защо тогава семейството отговаряло на телефона си през септември? Ако били отвлечени, защо нямало искане за откуп? И последно, носели се слухове, че може би християнските и правителствените преследвания, от които О'Хеър се оплаквала от години, вероятно са се оказали много по-зловещи, отколкото някой си представял. „Мисля, че Ватиканът го е направил, казва един последовател. - Ватиканът или ЦРУ. Някой с достатъчно власт, че да го прикрие."
Самата Маделин казва за списание „Лайф" през 1963 година, че един-единствен луд човек е достатъчен да сложи край на живота й: „Тези смъртни заплахи не са шега работа... Рано или късно някоя нощ някой смахнат ще получи видение от Исус Христос и с мен ще бъде свършено. Но докато съм тук, ще продължавам да бъда скърцащото колело."
Когато изчезват, семейство Мъри-О'Хеър оставят зад себе си няколко недовършени проекта. Планирали да протестират срещу папата, когато пристигне в Ню Йорк. Току-що били поръчали печатарска преса. Дали това било доказателство, че са отвлечени, или част от сложен замисъл за отвличане на вниманието на членовете на борда? Дали са се престрували, че всичко е както обикновено, докато източвали пари извън страната и тихо опаковали най-важната си придобивка - огромна библиотека с атеистка литература? Както казва обърканата Елън Джонсън: „Те оставиха всичко в офиса непокътнато, една кола, всичките им лични вещи, домашните им любимци, личните им банкови сметки (недокоснати), както и парите на движението. Трудно е да се повярва, че са заминали за Шангри Ла с парите от касата." В добавка към слуховете имало и някакви свидетели: семейството било забелязано ту в Тексас, ту Мексико или Нова Зеландия и на други места. Една от най-упоритите градски легенди е историята, че Маделин О'Хеър е подала петиция до Федералната комисия по комуникациите (ФКК) за забрана на всички религиозни телевизионни и радио предавания. Въпреки множеството опровержения от страна на Американските атеисти и ФКК този слух продължил да шества из медиите.
Далеч не всеки атеист бил обзет от ужас заради изчезването на семейство О'Хеър. Напротив, онези, които не одобрявали нападателния и вулгарен стил на Маделин, дори били облекчени, че тя вече не е най-видното лице на атеизма. По времето, когато Бил Мъри научава, че майка му, брат му и отчуждената му дъщеря са изчезнали, в дома на О'Хеър се самонастанява Спайк Тайсън, един от членовете на борда.
Вместо да си помагат в търсенето, синът на Маделин и Американските атеисти си разменяли обиди в медиите. Всеки обвинявал другата страна, че не я е грижа за О'Хеър, а иска да извлече ползи от тяхното изчезване и публичността около него. „Един от служителите на майка ми се нанесе в дома й... и спи в леглото й. Нейната най-близка „довереница" Елън Джонсън незабавно сформира нов борд на директорите, за да сложи ръка над собствеността и банковите сметки на семейната организация. Нито един от техните „приятели" не подаде сигнал за изчезването им в полицията", казва Мъри.
Бил Мъри правилно предрича, че когато подаде сигнал за изчезването на собственото му семейство, ще бъде обвинен в „интересчийство и зловещ опортюнизъм". Точно това се случва година по-късно, когато в крайна сметка подава сигнала, притиснат от обществения отзвук. Но полицията заявява, че няма доказателства за престъпление и че „според законите в Тексас не е незаконно да изчезнеш".
-----
В следващия брой: в историята се намесва тайнствен труп...
