Наръгани хора с нож, прегазени с кола или с камион, взривени бомби на оживени места... До неотдавна тези събития бяха неизменна част от новините по света. С появата на новата заплаха на непознатия вирус за тях не се говори. Дали глобалната карантина и социална изолация затрудни терористите? И това ли е причината атентати да не се случват? Или нещо друго се случва?
Според наблюдатели и анализатори не трябва да се очаква, че всички по света стоят послушно по домовете си в очакване на по-добри времена.
Докато по-голямата част от Европа е под блокада, криминални организации, терористични групировки и екстремистки групи от крайнолевия и крайнодесния спектър се опитват да постигнат целите си.
Макар някои от тях да работят в насока да защитят мрежите си и членовете си от вируса, за повечето крайни екстремистки групировки блокадата и болестта са по-скоро шанс да стабилизират структурите си и да фокусират усилията си за набиране на кадри и планиране на операции. И европейските антитерористични организации трябва да са в готовност за това, пише webcafe.
Най-пресният пример за това идва от Германия. Там в средата на април бяха арестувани група от мъже заради съпричастност към „Ислямска държава“, а сега специалните служби проведоха мащабна операция за залавянето и прекратяването на дейността на членове на „Хизбула“ в страната.
В момента много от тези групировки, включително неонацистки, крайнолеви и джихадистки, умишлено изострят страха от вируса, опитвайки се да засилят цялостното чувство на уязвимост сред хората като средство за „затвърждаване на стратегията им и като призиви за действие“, коментира експертът по борба с тероризма Андреа Карадели преди дни по време на уебинар, спонсориран от Женевския център за политика за сигурност (GCSP). „С COVID-19 проблемите, които имахме в нашето общество, не изчезнаха. Те всъщност станаха по-интензивни и бяха овластени от вируса“, допълва още тя.
Според нея тези групировки използват активно дезинформационни кампании, за да набират свои членове, като използват омразата към „вражески групи“ за това - неверници, евреи и т.н., обвинявайки ги за пандемията.
Така например „Ислямска държава“ вижда в коронавируса
наказание от Аллах за неверниците
и активно разпространява такива послания през информационните си канали. За джихадистите заразата е „божие наказание“, което се спира предимно върху европейските държави и Китай (заради лошото отношение към уйгурските мюсюлмани). Групировката посочва и Иран и факта, че светият за шиитите град Кум също е едно от огнищата на заразата като знак за техния еретизъм (ИД изповядват крайни форми на сунизма).
И макар в самото начало на пандемията „Ислямска държава“ да призова своите членове да избягват Европа заради заразата, сега групировката се опитва да се възползва от фокуса на правителствата върху борбата с вируса, за да заздрави своите клетки на континента. Друг важен момент за джихадистите са настроенията за края на света. Те използват идеята, че коронавирусът е знак за наближаващия Ден на Страшния съд, за да вербуват повече хора. В миналото подобен подход е бил доста мащабно използван от „Ислямска държава“ за привличане на нови бойци, които да се бият за джихад и за спасяването на душите си. Крайнодесните групировки също се опитват да използват пандемията за своя собствена изгода. Те активно обвиняват глобализацията, отворените граници и либералните елити за разпространението на коронавируса, като същевременно с това разпространяват и материали за привличане на нови кадри. Според част от пропагандата на крайнодесните групи, която тече в момента,
коронавирусът е биологично оръжие
произведено от Китай или от САЩ (зависи от източника), което е насочено или към тоталното унищожение на Запада, или към засилване на фармацевтичните компании. Също така изключително често срещан мотив е, че мигрантите от арабския свят и Африка са основните разпространители на заразата, залагайки на расови идеи за пренасянето й. Интересен пример в случая е крайнодясната групировка „Рицарите на Фландрия“ в Белгия, чиито членове упорито се опитват да прокарат теорията, че коронавирусът се разпространява посредством ваксината срещу обикновения грип в опит да „подкопае авторитета на белгийското правителство и медицинския свят“, пишат от местната агенция за национална сигурност VSSE. Подобно на джихадистите, крайнодесните и неонацистки организации залагат на идеята за голямата финална война, като при тях обаче идеята е за мащабен расов конфликт, който (според тях) ще избухне като следствие от пандемията и икономическата криза след нея. Крайнолевите групи също се опитват да се възползват от създалата се ситуация, като освен с критики към капиталистическите общества те търсят поводи за влизане в конфронтации с полицията и органите на реда. В тяхната пропаганда се казва, че заради напрежението от коронавируса държавните органи се опитват да отнемат останалите свободи на гражданите и че
сега е време за активна съпротива
Такива примери имаше с някои белгийски крайнолеви анархистки организации. От белгийската VSSE посочват дори, че една от тях - IndymediaBruxsel - е публикувала памфлет с инструкции за възможни организирани нападения над публични цели. „Времето е подходящо за атака. Нашите противници са заети с други неща. Властите никога не са били толкова преуморени и вече не са толкова вездесъщи на публичните места с полицейските си коли, дронове и патрулиращи полицаи... Какво би станало, ако ги атакуваме с камъни, експлозиви и коктейли Молотов?“, се казва в памфлета. Въпреки че поне към момента няма конкретни действия, някои експерти се опасяват, че избухването на коронавируса и пренасочването на вниманието на правителствата в борбата с него и с икономическия удар може да доведе до раздвижване и сред най-крайните екологични екстремисти, които биха се опитали да привлекат по радикален начин общественото внимание отново към проблема с климатичните промени. И макар пандемията да показва своите начални ефекти върху разрастването на терористичните групи, опасенията падат и върху това, че контратероризмът също може да се разрасне непропорционално. Особено притеснителен е рискът от възможно прилагане на епидемиологични инструменти за проследяване на болни пациенти в посока борба с тероризма. Страховете на много активисти за човешките права и за защита на личните данни са, че правителствата може да не се откажат толкова лесно от инструментите за следене на населението и след края на пандемията. Така ако виждаме в момента преките следствия от коронавируса в социалната изолация, натрупването на напрежение в обществото, свиване на икономиката и увеличаване на безработицата, тепърва ще се сблъскваме и с онези следствия, които остават на заден план - радикализация, още обществено недоволство и засилване на крайните групировки.
„Ислямска държава“ далеч не е мъртва
Джихадистката групировка „Ислямска държава“ се опитва да се възползва максимално от ситуацията в света, създадена от коронавируса.
Групата я използва както в пропагандата си, така и като възможност да напредне и да натрупа база в тежко ударените държави в Азия и Африка. И към момента изглежда, че няма кой да я спре. В своя редовен бюлетин „Ал-Наба“, разпространен през миналата седмица, „Ислямска държава“ описва пандемията като „изпратени от Бога болезнени мъчения срещу кръстоносните армии“ - термин, който в реториката на джихадистите визира западните държави, участващи във военната кампания за изкореняване на ислямистките групировки. Съобщението продължава с това, че самият страх от епидемията има дори по-голям ефект от самата епидемия. Според джихадистите цялата ситуация „ще постави Западния свят на ръба на голяма икономическа катастрофа“, която ще ограничи мобилността, ще удари пазарите и ще наруши обществения живот. „Молим се на Бог да увеличи мъките им и да спаси вярващите от всичко това“, се казва още в посланието на ИД. За джихадистите пандемията от коронавирус е мотивиращ фактор, който действа като сигнал за действие и възвръщане на допълнително влияние в спорните региони. Техните действия обаче не са продиктувани само от идеята, че Аллах наказва „кръстоносците“, каквото е посланието от вътрешната им пропаганда. Фокусирането на западните правителства върху борбата със заразата оставя вакуум в много региони и поле за нови изяви.
