„Повече от 25 години работя в научноизследователския център на Microsoft – казва Иван Ташев. – Не съм мислил да сменям технологичната компания с друга. Имам всички условия да работя това, което ми харесва.“ Българинът дава интервю от офиса на главния кампус на Microsoft в Редмънд, щата Вашингтон.
Милиони хора по света, или 90%, ползват операционната система Microsoft Windows, в чиято разработка има сериозна българска следа – на софтуерния архитект Иван Ташев.
Като ръководител в научноизследователския отдел Microsoft Research,
неговата експертиза е звукът
Ръководи група Audio and Acustics, в която обработват звукови сигнали. „Звукът е много важен, особено за гласовите команди, когато говорим с компютъра. Много са високи изискванията колко и как да се пречисти звукът от шумове, за да може системата да разпознава, да създаде команда и да я изпълни“, казва Иван Ташев.
Той има над 200 научни публикации и над 50 регистрирани патента, като голяма част от тях са внедрени в производството.
В огромната компания с над 240,000 служители българинът е от 800-те специалисти, или 0,3% от основното ядро на Microsoft. Това са хората, които носят културата, знанията и експертизата и са доказали, че имат силен импакт върху цялата компания. Освен висока заплата, получават бонуси и акции за приноса им към Microsoft, която е публична компания.
В тази компания българинът от главен софтуерен архитект по „Аудио и акустика“ днес е Partner Software Architect – партньор, акционер и ръководител на екип от софтуерни специалисти по звука.
Роден е в Ямбол, в семейството на учители по история, които обичат да пътуват семейно и навсякъде са негови добре подготвени гидове.
Иван завършва с пълно отличие Математическата гимназия в Ямбол. В отбора на гимназията е за участия в олимпиади по математика. В XI клас се класира на международна олимпиада по физика с националния отбор. Завършва гимназията със златен медал и правото да си избере в кой университет да се запише без приемни изпити по математика и физика.
Иван избира „Електроника“ в МЕИ (Техническия университет) в София. И него завършва с пълно отличие и остава в Катедрата по електроника като инженер, после като научен сътрудник и главен асистент.
Той се явява на интервюта в Microsoft и е приет веднага. През 1998 г.
се премества да живее в щата Вашингтон,
като компанията поема разноските по прехвърлянето и настаняването на семейството му. От тогава до днес, вече повече от 25 години, той работи в Microsoft Research.
Харесва му, че това е отворена организация, обърната към хората. Там работят 1,200 души, годишно с 3,500 публикации, ходят на конференции, имат 1,000 стажанти, докторанти в различни университети. „Идеята е да наемаш много умни хора и да ги оставяш да правят това, което смятат за необходимо. Резултатите са страхотни. Това прави организацията ни уникална“, казва той.
Сред патентите му – над 50, голяма слава му донася работата като аудио архитект на алгоритмите за обработка на звука в Kinect – периферно устройство на игровата конзола Xbox, най-големият конкурент на Playstation. „Устройството позволява да се разпознае позата на играча пред телевизора, и вместо да се натискат бутоните на контролера, се играе с жестовете му“, обяснява той. В огромния екип от няколко хиляди души той е един от лидерите, шеф на тима по звука.
Kinect влиза в книгата на рекордите „Гинес“ като най-бързо продаващото се електронно устройство. Първите 6 седмици „Майкрософт“ продава от Kinect 8 милиона и до момента – общо около 55 милиона в цял свят.
Аудио архитектът разработва и технологията за изчистването на звука в първите очила за добавена реалност – HoloLens. „Има няколко очила за виртуална реалност, докато нашите засега са единствени и направиха революционен пробив в добавената реалност. „Майкрософт“ и „Фейсбук“ спореха кой е създал мета вселената, или „новата реалност“ – дотам, че накрая „Фейсбук“ си смени името на Meta, смее се ученият.
Най-широко разпространен сред разработките му е
продуктът Microsoft Teams
– платена платформа за бизнес комуникации. Технологията за пречистването на звука е разработена от него и тима. „Звукът е много важен при онлайн бизнес срещи“, коментира той. През януари 2023-а е отчетено, че платформата се използва от 280 милиона по света.
„С основателя на „Майкрософт“ Бил Гейтс ме свързват изключително топли спомени“, казва Иван Ташев. Когато той започва работа през 1998 г., Бил Гейтс е главен изпълнителен директор. През 2000 година Стив Балмър поема длъжността, а Гейтс става водещ софтуерен архитект. „Беше много стриктен, мениджърите имаха много горещи моменти при представянето на проектите“, спомня си Ташев.
През 2002 г. получава висока оценка от Бил Гейтс за технология за обработка на сигнали от няколко микрофона. Среща се няколко пъти с него по повод на разработката. С подкрепата на Гейтс технологията на Ташев намира пътя си до Windows Vista и до други продукти на „Майкрософт“. Покрай тази работа българинът няколко пъти е канен на приеми в къщата на Бил Гейтс за 75 млн. долара на брега на езерото Вашингтон.
„Тези приеми при Бил бяха за около 100 – 200 души и той намираше начин да говори с всеки – спомня си българинът. – Като застанеше някъде, веднага около него се образуваше кръг от хора. И днес се ползва с изключително уважение в „Майкрософт“ и е консултант на настоящия изпълнителен директор Сатя Надела“, казва Иван Ташев.
От Гейтс е запомнил думите: „Хората често преувеличават нещата, които могат да постигнат за една година, и почти винаги не очакват, че ще постигнат толкова много за 10 години“. „Убедих се, че това си е живата истина“, споделя Ташев.
Гейтс напуска компанията през 2008-а. „Просто му стана тясна, искаше да направи нещо още по-глобално и се посвети на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“, разказва Ташев. По това време Гейтс е най-богатият човек в света и не само дава на фондацията всичките си пари - около 75 млрд. долара, но убеждава и Уорън Бъфет, втория по богатство тогава, да вложи още толкова.
Участва и Боно от U2 с 2 млрд. долара. Сред основните проблеми на фондацията от филантропи е да се ваксинират всички африканчета против детски паралич, да се изкорени тази болест от лицето на земята. А също и да се дават равни шансове на всички деца да учат.
Иван Ташев е и един от стожерите на българщината в региона на Сиатъл
Съосновател е, един от двамата президенти и член на Борда на директорите на Българския център за култура и наследство в Сиатъл.
„В момента българите в нашата диаспора са от 3,000 до 4,000, техният брой непрекъснато се мени. В началото бях малко скептично настроен за този Център, докато през 2012-а организирахме фестивал на художествената самодейност, който кръстихме „Златен Орфей“. Видях как родители стояха с децата си, родени в Америка, пред картата на България, и им сочеха кой къде е роден, къде са бабите и дядовците им. Тогава разбрах, че Центърът е изключително необходим на сънародниците ни“, споделя българинът.
През 2011-а се създават Българският културен център в Сиатъл, Българското училище в Сиатъл и българската театрална трупа „Малък театър зад граница“. Постоянни програми в Центъра са Женски хор „Българските гласове на Сиатъл“, Представителна фолклорна група „Сиатъл чета“, Детска фолклорна група „Медена питка“.
„Дейността доста се разрасна, под пара сме за големия Коледен концерт на 9 декември“, споделя българинът. Всяка година той подпомага финансово Центъра, за да работи нормално.
За своите изключителни постижения като учен, Иван Ташев беше награден в Деня на будителите с приза BG FACE (Fondation of Arts, Culture and Education), в раздела „Наука“. Наградите се дават всяка година в Лос Анджелис за изявени българи от Западния бряг.
В семейството на Иван всички са IT специалисти. Със съпругата му Радосвета са заедно от студенти, вече 40 години. Живеят в еднофамилна къща в градчето Къркланд близо до Редмънд. „С Радосвета проявяваме разбиране към ангажиментите си, нали сме в един бизнес“, смее се Иван. Двете им дъщери Венета и Силвия са завършили „Компютърни науки“ в престижния университет „Вашингтон“ в Сиатъл. Силвия работи в Amazon, а Венета, след Microsoft и Google, е избрала един стартъп.
Едно от страстните хобита на Иван Ташев е снимането на филми. Като студент завършва курс по кино- и фотодокументалистика в Техническия университет и оттогава снима, има и две награди на любителски конкурси. Сега колекционира „камери всякакви“ и голяма част от изявите на Българския център за култура и наследство е снимал лично.
„Там работя с прекрасни мъже и жени. Какво ме задържа в Центъра, при толкова много работа в „Майкрософт“? Сърцатите хора, които поддържат жив духа на българщината в Сиатъл“, споделя развълнуван Иван Ташев.