„Включвала съм се в много експедиции със студентите за изследване на астероиди, в тях е бъдещето на човешката цивилизация“, казва доц. д-р Веселка Радева. „Всеки ден при нас е космически екшън“, смее се тя. Дава интервю от пулта, от който управлява апарат, прожектиращ звездното небе.
Ръководител на Обсерваторията и Планетариума на Висшето военноморско училище във Варна и учен изследовател, доц. д-р Веселка Радева се включва в мисии на НАСА като OSIRIS-REX, DART и ARTEMIS. Участва заедно с талантливите си студенти от Военноморското училище.
Думата „астероид“ обикновено се свързва с опасения за гигантска катастрофа при сблъсък със Земята. Но тези малки космически тела могат да бъдат много
полезни за човешката цивилизация,
казва тя.
Като професионален астроном, доц. Радева ръководи студентски екип в програмата International Astronomical Search Collaboration („Международно сътрудничество за астрономически изследвания“). В нея професионални астрономи ръководят най-прецизните, коректни и бързи младежки екипи.
По изображения, изпратени им от НАСА, с помощта на професионален софтуер те откриват астероиди, определят местоположението на вече известните обекти, доуточняват орбити. Само със студентите от Военноморското училище за 6 години имат над 50 потвърдени открития – нови обекти в Слънчевата система. Предстои да се потвърдят и още над 300 обекта. Вече има и астероид с името „Варна“.
Защо точно астероидите? „Все повече такива космически мисии ще има, защото на тях може да бъде изнесена
цялата минна промишленост на човешката цивилизация
– казва астрофизикът. – Вместо да копаем земната кора, ще използваме тези свободно реещи се ресурси, с елементи от цялата Менделеева таблица. Бъдещето е в построяването на малък космически град близо до подобен астероид, за да се използват суровините му.“
Тя участва в научната програма за наблюдение на астероиди от мисията OSIRIS-REX, която от много дни е в центъра на вниманието на цял свят. Осигурява се вземане и връщане на проба от астероида Бену, разкриваща, че в него се съдържат градивните елементи на живота – вода и въглерод.
„Астрономическите наблюдения правех с 50/70 „Шмит“ телескоп на Националната астрономическа обсерватория на Рожен – разказва тя. – След приближаването на космическата сонда до Бену две години се получаваха фотографии на неговата повърхност. Голям екип от астрономи и доброволци трябваше да отбелязваме и измерваме много внимателно всички обекти от изображенията на повърхността на астероида – скали, големи и малки камъни, места, покрити с много малки камъчета.“
Целта е да се определи най-подходящото място, от което роботизираната ръка да вземе тези около 300 грама проби през 2020 г., които днес вече се изследват в научните лаборатории. „В близките месеци ще знаем много повече за астероидите, за нашия дом – Слънчевата система“, споделя тя.
„Бену е едно малко диамантено бижу – казва доц. Радева. – Прилича на скъпоценен камък, освен това е и въглероден, или един диамант, по-висок от Айфеловата кула. Той е много стар, на около 4.5 милиарда години, състои се от първичната материя, от която са се формирали планетите. Освен това е чистичък и „девствен“, както се шегуваме.
Беше интересно да видим дали тази материя, от която се е образувала Слънчевата система, притежава точно тези „тухлички“ на живота. Точно тези химични съединения, които са важни да ги има на една планета, за да се развие и еволюира живот. И започнаха да ги намират...“
Следващата мисия DART е до астероида Дидимос и до неговото спътниче Диморфос. Двата астероида се движат близо до Земята и са опасни. Целта е да се взриви част от Диморфос и той да си промени орбитата. Така променя орбитата и на Дидимос и той
няма да се сблъска със Земята
Доц. Радева наблюдава и определя екваториалните координати на Дидимос, което, с други наблюдения на нейни колеги, да доведе до много точна орбита на астероида. Така се преценява с колко да се премести този астероид, за да не се сблъска със Земята. „Е, успяхме!“ – вълнува се тя.
Като астроном тя притежава редкия за учен талант да говори сладкодумно, като превръща всяка космическа тема в спираща дъха приказка. „Винаги съм знаела от малка, че моят път е към звездите, в хубавия смисъл“, започва разказа за живота си варненката. Още когато е в IV клас, поглъща с интерес няколко научнофантастични книги, които разпалват въображението й.
Решава, че ще стане космонавт, но кръжокът по астрономия във Варненската астрономическа обсерватория и планетариум е за деца от VII клас. Малката Веселка дълго плаче и директорът я записва. „В клуба „Канопус“ получих прекрасна, стабилна, и научна, и емоционална основа да стана астроном“, споделя тя.
Завършва математическата гимназия във Варна, а майка й решава, че София е много далече, за да учи астрономия в университета. „Избрах в МЕИ във Варна най-тежката специалност „Металостроене и метали“, само защото започваха да леят метали в Космоса“, споделя тя.
След първата година печели конкурс да учи автоматизация в Киевския държавен инженерен университет. Тя посещава астрономическия факултет. Тогава не може да се учат едновременно две висши образования, но Веселка печели симпатиите на професорите и студентите. „Още тогава знаех, че ще се занимавам с малките тела в Слънчевата система – кометите и астероидите“, казва тя.
Когато завършва и се връща, е приета на работа в Народната астрономическа обсерватория и планетариум като инженер-специалист. След 2 години завършва и физика и математика в Шуменския университет. От 1982 до 2017 година работи там като астроном и учител по астрономия. Прави научни професионални наблюдения на комети и астероиди и обучава ученици от V до XII клас в кръжоците по астрономия към обсерваторията. Защитава и първата в България докторантура по педагогика на обучението по астрономия.
През 2017-а е поканена от адмирал Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище, да развие и ръководи планетариума към него. „Шегувахме се, че те могат да карат своя морски кораб, а аз ще си подкарам моя звезден кораб“, смее се тя.
С 35-годишния опит като ръководител на ученически екипи, доцент Радева създава „Студентско космическо общество“. В него разработват уникални космически проекти към НАСА и Европейската космическа агенция.
Последните години тя продължава и в планетариума на Морското училище да обучава ученици как се строят градове в Космоса. Успешно се класират в престижния конкурс на НАСА за космически селища. Идеята е да проектират град за минимум 10 хиляди човека не на бази на Марс или Луната, а в космическото пространство. Първият им проект за космически град е с името „Тангра“.
„Много е сложно, защото трябва да има изкуствена гравитация, градът да е със специална форма, да има вода, въздух, страхотни биосфери, за да живеят хората нормално там – казва тя. – Вече имаме около 30 проекта и често печелим награди.“
Участват и в конкурс на Students Aerospace Challenge („Студентски аерокосмически предизвикателства“) на Европейската космическа агенция, в областта на топ отрасъла на бъдещето – космическия туризъм. Първият им проект „Космическо око“ е за
първото българско космическо летище
– за космолети и космически туризъм.
„За пръв път имаме и Клуб на космическите бизнес дами – радва се доц. Радева. – Момичетата учат логистика и мениджмънт на морския и речен транспорт и разработват стратегията за космическия бизнес на космолети, които превозват минимум 20 пътници от Европа до Щатите за един час!“.
Това е само малка част от проектите на сърцатата неуморна дама. Всеки месец тя пътува до Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Там, на огромния Шмит телескоп, освен собствени наблюдения, организира със студенти и ученици наблюдения на интересни галактики, комети, астероиди, мъглявини, в които се раждат звезди...
Двете й дъщери Яна и Надежда от малки са с нея и понякога заспиват под Шмит телескопа. „Наричат ни „звездното семейство“, защото съпругът ми Любомир Радев беше летец и ръководител на авиобазата в Балчик“, казва тя. И двете дъщери завършват „Астрофизика“, „Математика“ и „Компютърни науки“ в Кънектикът. Яна е с докторат в университета в Мериленд, а Надя – в университета във Вашингтон. Двете са работили в НАСА – търсили са метан в атмосферата на Марс, а кариерите им днес са главозамайващи.
„И на дъщерите ми, и на моите ученици и студенти казвам: „Няма невъзможни неща! Винаги може да прочетеш, да научиш, да намериш някого, който да те научи, да ти помогне, за да си решиш проблема“, споделя амбициозната българка, която не знае предели пред смелите си мечти.
