„Бях слушал от баба ми разкази за Мина Тодорова, любимата на поета Пейо Яворов, знаех, че съм неин праправнук, но не предполагах колко важна е тя за България и за българската култура - казва Иван. - Когато в българското училище в Париж четохме стихотворението „Две хубави очи“, учителката, като чу, че съм потомък на рода на Мина, буквално беше шокирана.“
Легендарната предшественичка на илюстратора и графичен дизайнер Иван Пеев от Париж - Мина Тодорова днес оживява в творбите му. В тях тя е модерното смело момиче Мина, което се бори за един по-добър свят.
От детството си Иван знае, че дядо му, проф. Йордан Пеев, специалист по арабския свят и исляма, дипломат и автор на много книги, е внук на един от тримата братя на Мина - Христо Тодоров, учил философия и станал основоположник на Факултета по социология в Софийския университет. „Наскоро дядо ми Йордан Пеев издаде първия том на речник от български на ислям. Предстои след няколко месеца да издаде втори том“, казва Иван.
Като малък той прекарва ваканциите с баба си и дядо си в Банско, където имат къща. Те му разказват историята на Мина, показват му и паметника на Яворов в двора на църквата „Света Троица“ в Банско. През 2012 г. на урок в българското училище в Париж учителката Румяна Шибилева казва на учениците си да отворят учебниците, за да прочетат стихотворението „Две хубави очи“.
„Аз се засмях леко, тогава още не знаех много неща за Мина, но казах, че съм свързан с нея, че ми е прапрабаба. От изненада учителката седна на стола и започна да задава въпроси: „Ама как, откъде, какво“. Разказах ѝ това, което знаех от семейната история.
Госпожа Шибилева беше в тотален шок...
После разпитах дядо, той ми обясни доста неща.“
Иван е ходил с баща си на гроба на Мина в гробището „Бианкур“ в Париж. Разказва, че българското училище всяка година се събира на гроба ѝ, палят свещи. „Стояхме половин час там, говорихме за Мина и за историята на България“, споделя той. Слуша красивото стихотворение „Две хубави очи“, апотеоз на българската любовна лирика. „Семейството на Мина е било против тяхната любов с Яворов. Мина е била горда и недостъпна девойка, водили са любов в писма. Починала е много млада“, разказва той.
Иван Пеев е роден в Париж, в семейството на Недко Пеев и Рени Живкова. Баща му емигрира във Франция през 1992-ра, а майка му - година по-късно. Намират си работа и решават да останат в Париж. Недко работи по ремонт на къщи и апартаменти, а Рени - като специалист по маркетинг и човешки ресурси в офиса на Tumi - американска компания за куфари и чанти от висок клас. През 1994-а се ражда Иван.
Парижанинът, живеещ в 14-и район, съвсем близо до центъра на града,
говори почти перфектен български.
Като малък е прекарвал по цяло лято - от началото на юни до края на август, при баба си и дядо си в София и Банско. В семейството му също се говори на български. „Едва когато станах на 18, започнах по-рядко да ходя в България, защото имах летни курсове, освен това исках да пътувам с приятели по света“, казва той.
Рисува хубаво от малък и в мечтите си баща му го вижда като архитект, но не му върви математиката. Когато е на 14 години, става луд фен на скейтборд културата, на свързаните с нея илюстратори като Jimbo Phillips, Sean Cliver, NeckFace.
„Привличаше ме интересният им начин на изразяване - с много цветове и карикатури на провокативни теми. Опитвах се да разбера техния стил и на 16 започнах да рисувам като тях. Казах на майка ми, че това ме интересува повече от всичко друго“, разказва Иван.
Отначало родителите му не приемат насериозно увлечението му. На 16 години обаче той организира заедно със свои приятели изложба на свои творби в галерията под техния дом. Тогава родителите му разбират колко са сериозни интересите му. „Казаха ми: „Ти показа, че наистина искаш да рисуваш и да станеш графичен дизайнер, така че ще ти помогнем, доколкото можем“, споделя Иван.
Той завършва гимназия в “Lycée Montaigne”. Когато трябва да избере университет, заявява, че предпочита училище по графичен дизайн. Учи в École de Communication Visuelle - ECV Paris („Училище за визуални комуникации“). „Обучението там не ми хареса, учителите не преподаваха много добре и всеки ден ми ставаше все по-гадно“, споделя илюстраторът.
На втората година той заявява на майка си, че
иска да замине за Монреал, Канада,
където в университета UQAM - Université du Québec à Montréal имат силна и известна в страната и Щатите програма по графичен дизайн. Първата година не го приемат, но майка му го окуражава да опита и следващия път с ново, по-креативно досие.
Прочети още
От този период си спомня случка, звучаща като анекдот. В очакване на резултатите, той е за седмица с приятел парижанин в България, да му покаже София. Разхождат се из центъра, разглеждат всичките църкви, а приятелят му е впечатлен от дървета, окичени с мартеници. „На 100 метра от дома на баба ми видях едно такова дърво с мартеници и закачих своята, като си пожелах да ме приемат в университета в Канада. Един час по-късно получих имейл, че съм приет и си казах, че мартеницата има магическа сила“, смее се Иван.
Първите няколко месеца в университета са много тежки, докато разбере как работят. „Нивото беше много високо, всяка седмица разказвах на родителите си какво правя, а те най-накрая се убедиха, че наистина искам да се занимавам с това и ще продължа в тази сфера“, казва илюстраторът.
След завършването си остава 3 години в Канада и в края на 2018-а се връща в Париж. Първоначално планира да е за 6 месеца, да си види семейството и приятелите, но тогава е влюбен в едно момиче и решава да остане.
Преди 8 години той създава героите си Травис и Мина.
Почва да ги рисува в илюстрациите си. Травис е първи, а името взема след едно пътуване до Ню Йорк от Травис Байкъл, героят на Робърт де Ниро от култовия филм „Шофьор на такси“. „Тогава бях с по-дълга коса и приятелите ми казваха, че приличам на Травис“, спомня си Иван. Дори започва да подписва всичките си илюстрации като „Травис Байкъл“.
„Няколко месеца по-късно баща ми каза, че имам оригинално име Иван Пеев, което във Франция не се среща всеки ден. С името си да покажа, че съм французин, но не напълно. За него, а и за мен беше важно да показвам връзката си с България. Освен това знаех, че във Франция можеш да бъдеш известен и с нефренско име“, споделя художникът.
Тогава той решава Травис да се казва героят на илюстрациите му. За да не е сам, 2 години по-късно Иван включва негова приятелка. Нарича я Мина - като неговата именита прапрабаба, която става негова муза, и като символ на България, от която произхожда.
Днес любимите му герои в илюстрациите му Травис и Мина живеят свой собствен живот. „Доста ми е сложно да обясня какво са те за мен... Те са не само мои герои, но и любими приятели. Много по-различни са от мен, те искат да са известни, да се показват пред света, а аз - не. Много са позитивни, но и много по-смели от мен, затова казвам, че са моето алтер его“, признава Иван.
Травис и Мина критикуват смело всички негативни явления в съвременното общество. Сред любимите им теми е лицемерието на хората от големите градове в света като Париж, Лондон и Ню Йорк. „Хората в тези градове едно говорят пред теб, а друго - зад гърба ти, и не са на 100 процента себе си“, казва Иван.
Чрез Травис и Мина той критикува и расизма, много актуален в Париж и Марсилия, а и в цяла Франция, където живеят много афрофранцузи. „Техният избор е да живеят в тази страна и те настояват за равноправие“, казва художникът.
Травис и Мина „изскачат“ буквално отвсякъде, Иван ги включва в много свои проекти - върху постери, в реклами, в илюстрации в изложбите си. Героите му са известни не само във Франция, хората ги разпознават.
Травис и Мина са толкова смели и дръзки в посланията си, че напомнят за героите от карикатурите във френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ („Charlie Hebdo“), чиито автори бяха убити от група терористи в атентата на 7 януари 2015 г. „Когато това се случи, аз нарисувах илюстрации с Травис и Мина, да покажа какво означаваше за света това убийство“, казва Иван.
Той често води свои приятели в България.
„На тях София много, ама много им харесва. Водил съм десетина от тях, а трима са идвали по няколко пъти. Всичко им харесва, особено културата. Кирилицата като азбука много им е интересна визуално. Впечатлени са от гостоприемството на българите. Харесва им, че има планини около София и, че има много неща, които може да правиш“, разказва Иван.
И тази година в края на юли и целият август той ще бъде в България. Този път ще заведе приятелката си, да погостуват на баба му и дядо му и да ѝ покаже страната, от която произлиза, и с която се гордее.
