На 11 ноември Православната църква почита паметта на светите мъченици Мина, Ермоген и Евграф, починали около 303 г. Според житието им те живели по времето на жестокия гонител на християните император Максимиан.
След като римските царе Диоклетиан и Максимиан доброволно се отказали от царството, нямайки сили да изтребят на земята светата Христова вяра, на престола стъпили в Рим - Максенций, на изток Максимин, а в Галия - Константин, който после повярвал в Христа и просветил вселената със светлината на Христовата вяра. Гоненията срещу християните не се прекратявали и при тях, особено на Изток, където сякаш земята и морето се тресели, въставайки срещу умножаващата се Христова Църква. Но колкото повече Христовата Църква била гонена, толкова повече тя се разраствала и процъфтявала, бидейки обагрена с мъченическа кръв, подобно на лилия, растяща сред тръни.
Атинянинът Мина бил изпратен от Максимиан да усмири вълненията на християните в Александрия. Мина привидно изглеждал готов да поддържа вярата на царя и да изпълни злочестивата му воля; в душата си той бил истински християнин и пазител на Божиите заповеди, но до време скривал своята истинна вяра, дочаквайки Божественото призоваване към подвиг и мъченически венец.
Прочети още
Получил заповед от царя, той бързо пристигнал в Александрия и без труд усмирил надигналото се вълнение: с мъдри убеждения примирил двете враждуващи страни - християните и езичниците, и позволил на всеки свободно да изповядва своята вяра; след това, като изправил несправедливите постановления в закона, Мина писмено съобщил за всичко на царя. Свише му бил изпратен дар да изцелява болестите посредством призоваване на Христовото име и осеняването със светия кръст. Веднъж, когато свети Мина вървял сред града и народът го следвал, по пътя се случило да види множество сакати, куци, слепи, бедни, глухи и бесновати.
Като се помолил на Бога да яви силата Си чрез ръцете му за обръщане на езическия народ към вярата, Мина призовал Христовото име; възлагайки след това ръце върху болните, той осенявал всеки от тях със знамението на светия кръст и всички на часа получавали изцеление: слепите проглеждали, немите проговаряли, куците прохождали и бесноватите се освобождавали от нечистите духове.
Накрая в Александрия пристигнал Максимиан и започнал да изтезава светите мъченици Мина, Ермоген и Евграф. Те обаче на мига се изцерявали. Един езически учен и писател, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и открито изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го убил. Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в железен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потънал, а доплувал до гр. Византион, където епископът, уведомен по чудесен начин за пристигането на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал близо до градските стени.
Манастирът "Св. Мина"е известен също и като Обрадовски – на името на някогашното село Обрадовци, което вече е квартал на София, край което е бил построен. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица.
Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 г. – прокопава се канал на Владайска река и тя започва да носи тухли и керемиди. От 1942 г. започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 г. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957 г. е построен параклисът ”Св.св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено лечебно аязмо.
