През следващите 10 години България да няма национален празник, предлагат историци. За този период да се отбелязват само официални празници. Така ще се види кой от празниците българите почитат най-сърцато. Тази идея споделиха историци, които ще дискутират какъв да бъде националният празничен календар, свързан с честването и празнуването на исторически дати, събития и личности.
Дискусията е организирана от Историческия факултет и Катедра „Нова и най-нова история на България“ към Великотърновския университет и ще се състои на 21 октомври в Ректората, съобщи историкът проф. Милко Палангурски, който ще бъде модератор на форума. „Тази дискусия ще бъде
олицетворение на академичната мисъл
на всички основни звена и разбира се на личното мнение на най-добрите специалисти по история. С нея ще се опитаме да внесем яснота как, защо и по какъв начин трябва да се празнуват националните ни празнични дни“, посочи проф. Милко Палангурски. Според историка трябва да се реши кой празничен ден би могъл да се смята за националноотговорен, да обединява и кара повече българи да се чувстват съпричастни към него. „Няма какво да се лъжем, на този етап част от празниците по-скоро разединяват, отколкото обединяват българския народ“, посочи той. Според професор Петко Петков все повече историци и общественици отбелязват факта, че липсва система за официалните празници.
„Държава, която претендира за древно величие и цивилизационни приноси, си позволява да има два календара. Дори само, защото не е отменен Григорианският календар, въведен през 1916 г. и повечето паметни дни и официални празници се честват по него“, коментира проф. Петко Петков. Той уточни, че
националният празник в България съществува от 32 г.,
но в периода от 1879 г. до 1990 г. национален празник не е имало, а са отбелязвани само официалните. Неговата идея е да се върне този вариант, в България да има система само от официални празници и попълване на календара с още важни дати, а след 5-10 години да се провери кой от празниците българите почитат най-сърцато. Ако след десет години отново има стремеж да има национален празник, който да изразява българското величие и самочувствие, той ще бъде избран от обществото, т.е. народът ще се произнесе, посочи проф. Петков. В сегашния календар липсват дати, свързани с величието на Средновековната българска държава, каза медиавистът проф. Пламен Павлов.
Има няколко дати от Средновековието, които се знаят със сигурност – 2 май е Денят на Светия цар Борис-Михаил – покръстител, човекът, който прави цивилизационния европейски избор България. Знаем, че на 20 август е битката при Ахелой, а на 17 август – битката при Траянови врата, знаем и битките на Иван Асен Втори, посочи историкът, но тези дати не са в официалния календар на българските празници, каза проф. Павлов. Той подчерта, че през последните години са факт нови исторически изследвания, които неоспоримо доказват, че 18 февруари е датата на кончината на Левски, а от 2 години съществуват неопровержими документи, според които Васил Левски е роден през 1840 г., обясни проф. Павлов, който е и председател на Фондация „Васил Левски“. Тримата историци обясниха, че предлагат
празниците и знаковите събития да се отбелязват по нов стил,
а само Съединението и Денят на Независимостта да се празнуват по стар стил. Със свои доклади в дискусията ще участват още проф. Петър Стоянович, доц. Георги Лозанов, проф. Веселин Янчев, доц. Михаил Груев, доц. Петя Неделева и други учени. Очаква се в края на форума идеите за честванията на националния български календар да бъдат обобщени в документ, който ще бъде изпратен до президентството, парламента и правителството.
