Светът често е бил шокиран от хора, което са били окачествявани като чудовища заради това, което са извършили. Ужасяващи масови убийци са оставили имената си като мрачен символ на злото, отнемайки десетки невинни животи и почерняйки други.
Може ли подобен човек да предизвика симпатии? Оказва се, че да. Такъв е случаят на Робърт Маудсли, най-страшният британски сериен убиец.
Той е убил „само“ 4 човека. Неговите убийства обаче са така свирепи, че е осъден да прекара целия си живот напълно сам през 23 часа от денонощието, в специално построена за него стъклена килия без никакви подвижни предмети.
Вече 40 години човекът, смятан за най-опасния в Британия, наричан още „Ханибал Канибала“ и „Ядящия мозъци“, живее погребан жив сред стъклени стени в сърцето на най-мрачния британски затвор „Уейкфийлд“.
Но колкото и да е странно, когато в социалните мрежи става дума за него, той събира и немалко симпатии. Неговата история е монета с две лица, защото някои го виждат не като брутален звяр, а като суров овъзмездител.
Маудсли убива само насилници на жени и деца. Той е чудовището, от което се страхуват другите чудовища. Стъклената килия е била нужна, за да бъдат опазени от него другите затворници.
Как се ражда чудовището
Началото на историята на британския Ханибал Лектър е тъжно и познато – много тежко детство, състоящо се предимно от родителски тормоз. Той е едно от 12-те деца на семейство на баща-насилник. Живял е до 8-годишна възраст в католическо сиропиталище. Когато се връща в семейството си, за него започва черна серия от побои, нанесени от бащата. 
Маудсли от малък се е опитвал да защитава някое от братчетата и сестричетата си и затова го биели допълнително. Веднъж Робърт бил затворен за 6 месеца сам в стая, като единственият му контакт с хора е бил с бащата, който идвал да го бие – по 4-6 пъти на ден. Не е известно майката да се е противопоставяла и именно в този период от живота му се е оформила неговата дива омраза към родителите му, за които сам казва, че е искал да убие.
Маудсли признава, че „всичко, което помня от детството си, е боят“.
На 16 той избягал от къщи. Изпаднал в зависимост от наркотиците и станал мъжка проститутка на повикване, за да намира пари за дрога . Един от клиентите му е неговата първа жертва.
Случаят със „Синия“
През 1974 година педофилът Джон Фаръл, който ползвал услугите на 21-годишният Маудсли, направил фаталната грешка да му покаже снимки на деца, които е насилил сексуално. Психически лабилният младеж го нападнал и измъчвал дълго, като го ръгал с острие, бил го с чук по главата и го душил свирепо с въже. Методът на душене, комбинирано с ръгане и кълцане, му станал запазена марка и е употребен при всички убийства.
Това на Фаръл било така жестоко, че полицията сложила на жертвата работен прякор „Синия“, защото лицето й било посиняло от продължителното душене. Маудсли е заловен и осъден на доживотен затвор с препоръка да не бъде освобождаван никога. Пратен е в "Броудмор хоспитъл", където се държат някои от най-опасните престъпници в страната.
Чудовището, което убива други чудовища
Робърт не се набивал на очи до 1977, когато неговата невероятна жестокост изригва срещу затворник насилник на деца - Дейвид Франсис. Маудсли и неговия приятел от затвора, Дейвид Чийзман, натикали Франсис в една от килиите и барикадирали вратата. Охраната не успяла да пробие укреплението им 9 часа, през които двамата измъчвали жертвата си с подръчни средства, като я държали разположена така, че винаги да се вижда през шпионката на надзирателите. 
Мъченията завършили с гала финал а ла Маудсли, който издълбал с подострена лъжица дупка в главата на Франсис - през ухото до мозъка. Заради този случай в медиите тръгна слух, че е ял от мозъка на жертвата си. Това докара на Робърт Маудсли прякорите Ханибал Лектър и Ядящия мозъци. Самият убиец отрича да е ял мозък, но прякорите му останаха за дълго. Признал обаче, че му харесва да гледа кръвта на жертвите. След този случай прехвърлили Маудсли в затвора с максимална степен на сигурност „Уейкфийлд“. Не се усетили веднага да го изолират и след една спокойна година разбрали грешката.
Двама по-малко за вечеря
Първи яростта на Робърт изпитал Солни Дарууд, убил съпругата си. Той бил примамен в килията на Маудсли и мъчен чрез душене и наръгвания. Този път нападателят имал още работа и затова, след като го убил, скрил тялото под леглото си. Почти веднага след това Маудсли се опитал да примами и други затворници в килията си, но не успял. Затова сам се промъкнал в крилото на затворения за изнасилване на 7-годишно момиченце Бил Робъртс, издебнал го и го дупчил до смърт със самоделна кама. Робъртс бил късметлия в сравнение с другите, защото Маудсли приключил с него относително бързо. В типичен финал обаче убиецът издълбал с камата дупка в главата на жертвата си, докато била още жива. После Маудсли кротко отишъл до един от надзирателите и му казал, че за вечеря ще дойдат "двама по-малко“. http://gty.im/112768485 След години пред съда убиецът признава, че докато е измъчвал и убивал, е мислел само за родителите си. По думите му ако навремето е бил убил тях, другите е можело още да са живи. „Ако ги бях убил през 1970 година, още щях да се разхождам като свободен човек безгрижно по света“ - каза Маудсли.
40 години в стъклена килия
След двойното убийство Маудсли е определен за опасен за другите затворници и е взето решение да остане изолиран до края на живота му. Обикновената килия също не била сметната за достатъчно сигурна. За него изградили специална, дълбоко във вътрешността на затвора. Работата е завършена през 1983 година. Килията, наречена Стъклената клетка, напомня на тази, в която е държан Ханибал Лектър от романа „Мълчанието на агнетата“. Стените й са 4,5 на 5,5 метра. Има само масичка и стол от пресована мукава. Надзирателите наглеждат Маудсли през прозорец от бронирано стъкло. Леглото е бетонен блок, тоалетната и мивката са занитени за пода, а вратата е от солидна стомана. Отвън клетката е опакована в прозрачни акрилни панели, само с една малка цепка, през която да се подава храна. 
Маудсли е затворен в изолатора си по 23 часа на ден, а за един час го извеждат за физически упражнения. През този час го охраняват 6 надзиратели. Никога не му разрешават контакт с други затворници. Той твърди, че се чувства измъчен от самотата, която вече уврежда говорните му способности и той не може да говори гладко. Спомнял си 6-месечнотго си затваряне в стаята от детството и това го измъчвало допълнително. Маудсли е човек с висок коефициент на интелигентност. Молил е да му бъде разрешено да кара учебни курсове за колеж и да му позволят да играе табла с надзирателите. Получил отказ. Убиецът на насилници така отчаяно се нуждаел от някаква компания, че отправил молба да му се разреши да си има папагалче за домашен любимец и ако това бъде отказано – да му се даде капсула с цианид, за да приключи с живота си.
