Анатолий Васерман, „РИА новости"
90% от участниците в референдума за независимост на Каталуня гласуваха в подкрепа на суверенитета. Над 800 души пострадаха при сблъсъци между полицията и привърженици на допитването. Събитията потвърдиха прогнозите, че испанските власти могат да направят така, че да улеснят отделянето на Каталуня. Работата е там, че Каталуня въпреки значителните си загуби от пребиваването в състава на Испания получава и немалко плюсове. И привържениците на независимостта (не на референдума, а на самата независимост) никога не са били преобладаващо мнозинство сред населението на областта.
Само че, вместо да обсъдят референдума, а не да го възпрепятстват, и да проведат нормална понятна кампания за съхраняване на единството с Мадрид, централните власти на Испания по необясними на пръв поглед причини решиха да демонстрират желязна воля и да задушат кълновете на сепаратизма в зародиш. И поеха в напълно погрешна посока. В резултат напълно логично на призивите да се бойкотира референдумът се подчиниха тъкмо онези, които така или иначе бяха на страната на испанските власти и подкрепяха единството на Каталуня и Испания. Така гласовете им не бяха отчетени, тъй като Мадрид сам забрани на своите поддръжници да го подкрепят. Което обяснява и резултатите. Не е ясно какво щеше да е съотношението на гласовете, ако не се бяха втурнали да пречат на референдума. Но в крайна сметка сега властите в Каталуня могат да претендират за номинално мнозинство на гласувалите „за" независимост и да настояват, че референдумът е в тяхна полза, докато в Испания не разполагат със съпоставими документални доводи. Поради тази причина на испанските власти ще им бъде крайно трудно да защитят позицията си пред каквито и да било формални инстанции. В крайна сметка те сами влошиха положението си. Затова и вероятността международните структури да подкрепят позицията на Каталуня изглежда все по-вероятна.
Всичко това свидетелства, че самото управление на Испания се намира в дълбока системна криза. Системна управленска криза имаме тогава, когато управленските действия дават резултати, противоположни на очакваните. И ако испанските власти не променят поведението си, то може да се предположи, че брюкселската бюрокрация може и да подкрепи Каталуня. Защо ли? Защото Брюксел няма интерес от съществуването на големи държави в рамките на Европейския съюз. По-изгодни за него са малките политически и икономически слаби държави, което ги прави максимално зависими от брюкселската бюрокрация.
Що се отнася до развоя на събитията вътре в самата Испания, то властите направиха всичко възможно за възпрепятстване на референдума, което можеше да се направи без използването на откровена военна сила. Затваряха изборни секции, често чрез брутален щурм. Конфискуваха десетки хиляди бюлетини. Използваха груба сила срещу привържениците на гласуването.
И ако все пак искат да задържат Каталуня в рамките на кралството, ще им се наложи да прибегнат до армейски части, което Европейският съюз няма как да приветства, макар че не е изключено. Най-вероятно испанските власти ще трябва да направят отстъпки и да действат по същия начин, по който действа Брюксел по отношение на референдума във Великобритания. Тоест ще започнат трудни преговори, в които ще се обсъждат и най-дребните подробности. Като цяло ще се процедира на принципа „за двайсет години все някой от нас ще умре".
От своя страна каталунските власти несъмнено ще се опитат да ускорят процеса на промяна, макар да съзнават прекрасно колко крехка е тяхната победа и до каква степен се дължи на поредица от грешки, допуснати от ръководството на Испания. И ще бързат да осребрят резултатите от тази победа, докато грешките продължават.
|
Мнения Проблемът е нравствен, а не обществен. Не може да има трети пол, а да няма каталунска нация. Моралният релативизъм, в който живеем, води до все по-сериозно раздробяване на общността. Където всичко е спорно като морал и ценности, там няма как границите да са безспорни. Няма как всеки да може да се самоопределя лично, но колективно да е забранено. Как Европа признава Косово, но не и Каталуня? Как незаконни имигранти влизат, а законни граждани не могат да излизат? Тази ценностна система, която се проповядва през последните години, не може да изгражда единни общества, тя разрушава устоите им. Емил Кошлуков, общественик и бивш лидер на СДС Медиите в България отразяват референдума в Каталуня по изключителен начин - като първа новина и с най-малки подробности. А доколкото си спомням, в продължение на една година референдумът в България, на който участваха три милиона и половина души, беше отразен от същите медии много, много срамежливо. Явно, за да отразят българските медии един референдум, трябва да има кръв. Слави Трифонов, тв водещ и бъдещ политик Оказва се, че тази битка за отделяне от Испания продължава от 2003 година. Днес ние сме свидетели на резултатите от едни 14-годишни усилия на едни 80 процента от едно 6-милионно население, което държи на своята независимост. Бият ги и те си принтират бюлетините вкъщи и излизат пак да ги бият. Мартин Кабровски, тв водещ Въпросът на всеки гражданин на Сърбия към Европейския съюз днес е как в случая с Каталуня не важи референдумът за независимост, а в случая с Косово отцепването е възможно, и то без референдум? ЕС обяви независимостта на Косово за законна и 22 страни членки легализираха отцепването, рушейки европейското право, върху което се гради европейската политика. Александър Вучич, президент на Сърбия |
