„Цял живот съм мечтала да съм с двупосочен билет София - Монреал и обратно, а не Монреал - София и обратно - казва Ирина. - За пръв път споделям това. Емигрант ли си - емигрант оставаш цял живот. Да ти кажа, най-добре съм се чувствала и най-много съм се вълнувала точно по средата на Океана, между Европа и Америка. Всички сме така.“
Казва го Ирина Георгиева, която най-после е осъществила 18-годишната си мечта - да се върне от Канада да живее в Родината.
Тя ще запомни завинаги датата 16 април 2004-а. Заминаването. Тогава е на 10 години, в IV клас и го приема като пътешествие. И през ум не ѝ минава, че с родителите ѝ Силвия и Асен Георгиеви и 2-годишното ѝ братче Георги заминават без обратен билет.
В България родителите ѝ я подготвят, като я записват на курсове по френски език, защото планират да заминат за Монреал, Квебек, където френският е задължителен. Когато тръгва на училище в Монреал обаче, Ирина е шокирана - френският там е съвсем друг.
В училище взема една година за 3 месеца - от април до юни. Учебната система в Квебек е по-различна - средното училище се завършва на 16 години и после 2 години в колеж, където тя се записва с профил „Политика и международни отношения“. Завършва го с отличие. Записва двоен бакалавър - „Философия“ и „Политика“ в Университета на Монреал, който е най-големият франкофонски университет в Америка.
През 2019-а започва работа като специалист по комуникациите в голяма международна компания и остава там около 3 години. По време на пандемията, през 2020-а записва магистратура в Нов български университет, защото имат колаборация с университета „Лавал“ в Квебек и преподават професори от Квебек.
Записва отново две магистратури успоредно, на френски език - по „Международни отношения“ и „Публично управление“, работи с вече покойния доцент Антони Гълъбов.
Не че животът ѝ в Канада не е хубав, имала е много щастливи моменти, но през цялото време, докато е там, Ирина мечтае да се завърне в България. Липсват ѝ бабите и дядовците, приятелите.
„Аз от самото начало казах на мама и на татко, че ще се върна. Когато и да е, но ще се върна. Първоначално никой не ме взимаше насериозно, но постепенно ги убедих, че решението ми е съвсем категорично. Дали са ме спирали? Не, напротив, подкрепяха ме, вълнуваха се“, споделя тя.
На 27 април 2022-ра, тя се завръща окончателно в България - точно 18 години след заминаването си за Канада. В Родината не идва сама, а заедно с любимия си съпруг Риан от Алжир. С него се запознават още в колежа, през 2013-а. „Голяма любов беше, пламна веднага“, споделя тя.
Женят се много млади, през 2014-а, тя на 21, той на 23. И двамата учат и работят, затова едва 4 години по-късно, на рождения ѝ ден на 29 юни 2018-а, вдигат пищна сватба с над 1000 гости в град Алжир.
Родителите на Риан срещат с радост българската си снаха. Бащата е летец, генерал-майор, били са в България и много я обичат. Знаят от историята, че след освобождението на Алжир, България е първата страна, която я признава, а в София е първото посолство на независим Алжир. Затова днес в центъра на град Алжир има много красив парк, кръстен на столицата на България - „София“.
В Алжир българката е приета с радост и отворени обятия. По мюсюлмански обичай, в деня преди сватбата има хамам - традиционно изкъпване на булката в баня, и вечер на къната в красивото имение на семейството на Риан в град Алжир.
На другия ден е сватбата, на която за Ирина са приготвени цели 7 рокли, като една от тях е стилизирана българска носия. Към всяка рокля има бижута, наследство от майка му, баба му и от нейната майка и бабите ѝ. „Имаме традиция в нашето семейство - всички бижута да се предават на момичетата от рода или на снахите“, казва Ирина.
Прочети още
„В Алжир казват, че колкото повече обичат булката, толкова повече тоалети ѝ купуват за сватбата. По принцип искаха да са 12 рокли, значи мен много са ме обичали - смее се Ирина. - Казах, че 7 тоалета са достатъчно. Пресметнахме, че при 7 рокли трябваше да се преобличам на всеки час и 15 минути.“
Различието в религиите никога не е пречило на Ирина и Риан. Уважават и християнските, и мюсюлманските традиции и празници. „Даже мъжът ми много искаше да има имен ден и сме му измислили такъв, на моя имен ден - Света Ирина, на 4 май. Нали „Риан“ е близко до „Ирина“, смее се тя.
Риан е този, който казва: „Хайде да пробваме да живеем в България“. „Той с истински кеф дойде тук. Знаеше колко искам да се върна в Родината, а и за семейството му така беше по-добре, защото България е много по-близо до Алжир от Канада“, казва тя.
Започват да изпращат багажа си с контейнери година, преди да се преместят. „Когато родителите ми разбраха, че наистина ще го направим, се разплакаха. Помагаха ни с всичко“, вълнува се Ирина.
Риан пристига в София няколко месеца след нея, а докато е сама, тя минава през истински шок от многото административни проблеми и бюрокрация, с които се сблъсква. „Нито за миг обаче не съм си помисляла да се върна в Канада“, споделя дамата.
Сблъсква се с една различна България от тази, за която е мечтала. „Най-хубавото е, че нямах никакви разочарования, просто защото бях готова да се върна на всяка цена, независимо какво ще ми коства това“, казва тя.
„Дойдох с много стрес, но пък от имах страхотен късмет да попадна на много цветни и много готини хора, които успяха да ми помогнат за много различни проблеми. Например за документите на мъжа ми, за моите лични проекти, дори и за работата“, казва тя.
В България Ирина е високо оценен специалист, с двете си магистратури, с владеенето на френски, испански, английски и арабски, който усвоява в Университета на Монреал писмено и говоримо, заради Риан. В София работи в международна консултантска компания като мениджър ключови клиенти.
Двамата с Риан решават да живеят във вилата на семейството ѝ във вилна зона Трудовец до Ботевград, където Ирина много е обичала да ходи с баба си като дете. „На 30 минути е от София, в Канада сме свикнали с големите разстояния“, казва тя.
Там осиновяват 7 изоставени на улицата кученца. Трудно им намират нови стопани и днес вече се грижат за 9 кучета. Покрай тях се застояват повече в Трудовец и решават да си купят вила там.
За късмет, попадат на собственици, които си продават вилата, защото дъщеря им е заминала да живее във Франция. „Имаха голям сантимент към нас, бяха очаровани, че ние бяхме решили точно обратното - да се върнем в България, и ни я продадоха“, споделя с вълнение Ирина.
Двамата с Риян се сдобиват с къща върху 180 кв. м., с двор над един декар и много красива гледка. Това лято във вилата им тече голям ремонт от една „българо-канадска бригада“, за която специално пристигат от Канада и нейните родители.
„Те не страдат, че сега съм далече, а напротив - истински се радват, защото знаят, че аз в Канада бях щастлива, но мечтата ми да се върна в България беше по-силна от всичко“, споделя Ирина.
В България двамата с Риан са регистрирали своя фирма. Работят дистанционно от Трудовец. Ирина иска да се занимава с мениджмънт на проекти и консултиране, а Риан замисля нещо ново за България в областта на търговията.
„Много ми е на сърце да подкрепям стартиращи компании и да се разработват малките населени места в България. Двамата с Риан с удоволствие ще споделим своя опит за развитието на региона около Трудовец, Ботевград и Софийска област“, казва тя.
Ирина идва от страна с много добре развита социална политика и има какво да даде на Родината си от опита, който е почерпила там.
„Това е най-голямата ми мечта - споделя тя. - Много искам да инвестирам в мотивацията на младите хора в България. При повечето от тях има голяма липса на мотивация и на перспектива в живота. Те трябва да разберат, че и в България също има много възможности; че ключът не е в това, да си хванеш багажа и да отидеш на Терминал 2.
Много хора, които работят в чужбина, не са истински щастливи. Правят го само за парите. Затова ми се иска да изнасям мотивационни лекции при ученици от XI клас. Да си кажат: „Ей, утре аз мога да бъда този човек, който ще промени нещо в Родината си“.
Трябва манталитетът на младите хора да еволюира, да бъдат с повече перспективи, да имат желание да се реализират в България“, казва Ирина, която със своята позитивност е като ярък слънчев лъч за хората около себе си.
