19-годишен българин разработи иновативна инвалидна количка, която може да направи по-самостоятелни хиляди хора с двигателни проблеми по света. Устройството на зрелостника в Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София може да се изкачва само по стълби, както и изцяло да се управлява от седящия в нея. Момчето започва проекта си като курсова работа, с която да завърши образованието си, но по-късно вижда потенциала в идеята си и решава да я доразработи, за да може да достигне до хора в нужда. „Количката се състои от няколко компонента и има два режима на действие. Първият е колесен режим, с който човекът, използващ я, може да се движи в града в нормални условия и да се разхожда, без да има никакви проблеми. Вторият е верижен режим, с който преминава през стълби, бордюри и прагове. Целта е да направи живота на хората с двигателни проблеми колкото се може по-независим от други хора“, разказва Теодор. Двата режима се управляват по различен начин, а превключването между тях е лесно. Колесният режим се контролира от джойстик, разположен на десния подлакътник. На левия пък се намира контролно табло, което управлява предните и задните колела и седалковия повдигащ механизъм във верижен режим. Зрелостникът сам изпробва изобретението си. „Количката се изкачва по стълби назад и човекът е с гръб, за да може да е по-стабилен, когато иска да премине препятствие, той трябва да заходи назад, докато опре до стъпалото или бордюра. Има обозначени копчета за всеки един механизъм - предницата да премине от колесен във верижен режим, после се повдига седалката, за да може човекът да не се изхлузи и да бъде по-безопасно. След това се вдигат и задните гуми и се натиска бутон за задвижване на самата верига“, пояснява Теодор.

Иновацията на Теодор има своите предимства, въпреки че подобни устройства се предлагат и в чужбина.

Единият вид устройства, които вече съществуват, трябва да се закачат за самата инвалидна количка. Съществува и продукт като този на Тодоров, който е по-усъвършенстван, но пък е и по-скъп. Целта на Теодор е да предлага своята количка по-достъпно. Все още обаче продуктът е на ниво прототип, не е готов за пускане на пазара и е рано да се определи конкретна цена.

Инвалидната количка не е единственото изобретение на младежа.

Количката все още не е изпробвана и от реални хора с двигателни проблеми, а единствено от Теодор и съучениците му. В момента зрелостникът разработва 3D вариант на втора версия, която ще бъде максимално обезопасена с възможно най-много системи за сигурност. Освен това ще бъде по-автономна, така че с натискането само на един бутон да изпълнява сама всички стъпки в изкачването на препятствията. След като се проектира и разработи реален макет на новата количка, Теодор възнамерява да я пусне на пазара като стартъп. Ученикът сам се справя с целия проект и сглобяването на количката. Единствената помощ, която получава, е от дипломния му ръководител, който му съдейства за теоретичната част. Две години са нужни на ученика да обмисли идеята и да състави 3D прототипа, а самото сглобяване отнема едва 3 месеца. Тази година момчето успешно завърши 12-и клас и вече е приет да следва компютърно проектиране и технологии в машиностроенето в Техническия университет. „Запознах се с хора от университета, които биха искали да инвестират в количката ми, тъй като бяха впечатлени от нея“, добавя бъдещият студент. Той получава полезни контакти и благодарение на наградата, която му присъжда Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ). През февруари тази година дванадесетокласникът взема младежката награда в конкурса, която си разделя с Йордан Цветков, ученик от МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, за създадения от него четирикрак робот за изследователски цели. „След като взех наградата, с мен се свързаха хора с двигателни проблеми или такива, които искаха да купят количката за свои роднини. Така разбрах, че има интерес към нея, и реших да развия проекта“, казва талантливият младеж. В момента работи и по други свои проекти, но на този етап предпочита да не ги споделя. Количката обаче не е първото му изобретение. От 3 години насам младежът се придвижва из София не с градски транспорт, нито с личен автомобил, а със свое превозно средство - електрически планински борд. Той е с големи гуми, за да е удобно движението му в града. Развива до 60 км/ч и издържа около 20-25 км. „Достъпен е навсякъде и нищо не го спира с изключение на дъжда, защото човек става вир вода, но в момента разработваме калници за тези случаи. Има няколко човека, на които съм продавал устройството, но няма чак толкова голям интерес към него, защото повечето хора предпочитат електрическо колело или тротинетка, тъй като те са по-безопасни“, завършва разказа си Теодор.