Последната си книга режисьорът представи без думи, защото вече бе изгубил гласа си, и целият облепен в бинтове

Г-н Вълчанов, след книгите ви ,,Всички ще умрем, а сега наздраве" през 2010 г. и ,,Ура! Най-после и онемях!" през 2012 г. сега сюрпризирате читателите с нова книга - ,,Хем съм сам, хем няма никой". Дайте, моля ви, един анонс за нея.

- Този въпрос предполага едно обширно обяснение, особено ако имаме предвид, че публиката едва ли е запозната с предишните ми две книги. Със сигурност можем да кажем, че много е възможно тя да остане със същата информация и след излизането на третата ми книга ,,Хем съм сам, хем няма никой". Този факт поставя мен и читателя, ако мога да предупредя, в едно малко неделикатно и конфузно културно недоумение. Рискувам, ако се опитам да бъда подробен, а и едва ли ще успея да предам или по-скоро да представя книгата така, че читателят да получи изчерпателна информация. Не върви и да разказвам сюжета - още повече че тя като сюжет е извън правилата на ,,сюжетните" книги. В този смисъл по-скоро може да говорим, че тя е съзвучна с шарените настроения на съвременния живот. Живот, който се задъхва в опита си да бъде разбираем, изчерпателен и завършен. Всички ние - публика, читатели, зрители, сме и жертва, и деца на това припряно време. Все пак може би ще трябва да спомена, че в тази книга се опитвам да кажа нещата, които преживях и в които участвах покрай моята кинопрофесия. Срещнах се с любими герои примери, а също и с какви ли не истории, които - няма как - докоснаха сърцето ми и не ме оставиха безразличен.

А сега сериозно и на шега ще кажа за книгата, както ни учат в рекламите: ,,Уважаеми клиенти, аз и моята книга сме на една ръка разстояние." Или както в откъса, който публикувате (четете вдясно - бел.ред.): ,,За вас, домакини - Айнщайн, Нютон и сие пере най-добре!" Когато вече съм във вашите ръце, тръпна с надеждата, че ще намерите средства и време да я прочетете, ако преди това си я купите, разбира се.

Чувствате ли се сам?

- Подобен въпрос ми е задаван няколко пъти по различни поводи и сега ще повторя за кой ли път същия урок: ,,Човек се ражда сам и умира сам, а през останалото време се опитва непрекъснато да доказва, че това не е вярно."

Как минава един ваш ден?

- Благодаря! Както казват синоптиците: преобладаващо, но с различен успех - ту слънчево, ту дъждовно.

Бяхте избран за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. Това изненада ли ви?

- Да!

Следите ли по телевизията събитията в България през последните седмици с всичките протести, искания, оставки, вдигналите кръвно политици и т. н. Как ще коментирате всичко това?

- Нееднозначно. Отговорът предполага специална информация, образование и двумесечна отпуска за подготовка, ако човек уважава себе си и желае поне да се приближи малко до равнището на големия социалнодържавен проблем. Обидно и лекомислено ще е, ако човек се отърве с крясъка: ,,Долу!", ,,Горе", ,,Навън!" и т.н. Ще бъде тъпо и идиотско.

Гледате ли някой от многобройните български сериали? Какво е мнението ви за тях?

- Не гледам нито кино, нито сериали!

Какви са надеждите ви за бъдещето на България?

- Щом сме живи, има надежда!

Имате ли вече идея за следваща книга?

- На мен ми дай идеи и ми гледай сеира!

Пенчо Ковачев, ,,24 часа"