Родена е на 15.12.1934 г. в Бургас. Дебютът й през 1961 г. в миланската Ла Скала поставя началото на блестяща кариера, която преминава през всички световни театри - Ковънт Гардън в Лондон, Гранд Опера в Париж, Театро Реал в Мадрид, Метрополитън и Карнеги хол в Ню Йорк, Театро колон в Буено Айрес, Щаатсопер в Хамбург и Дойче опера в Берлин, от Софийската опера до Болшой театър в Москва и операта в Токио. В 55-годишната си кариера изиграва незабравими роли в изключително широк репертоар, като над 400 са изпълненията в ролята на Тоска и още толкова като Мадам Бътерфлай. Партньори са й няколко поколения велики тенори - Франко Корели, Марио дел Монако, Джон Викерс, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Хосе Кура, Марио Меланини, Джузепе Сабатини, Андреа Каре...
Г-жо Кабаиванска, вярно ли е, че баща ви се е казвал Яким Иванов, но за авторитет си е измислил името Ячо Кабаивански? Фамилията е трудна за произнасяне.
- Много ми е пречело това. Можех да взема фамилията на мъжа си - Гуандалини, и вероятно щеше да ми е полезно. Но аз не съм много по полезните неща. Имам принципи. В края на краищата бях и горда с моето име и с моя баща. А и не съм много амбициозна. Мислех, че моята кариера ще бъде от днес до утре - никога не съм вярвала, че тя ще продължи 55 години.
Вярваща ли сте?
- Расла съм в чист комунизъм, така че не съм вярваща. Когато отидох в Италия, започнах да чета Евангелието и Библията, за да имам представа каква е нашата религия. Моята баба се кръстеше вкъщи, но тайно. Всички бяхме някак инстинктивно тероризирани от режима, дори баба ми се криеше и от нас, внуците й, когато се кръстеше. Расла съм абсолютно без идея за вяра и религия.
Как стана така, че като получавате стипендия да отидете в Москва за 6 месеца, се домогвате до самия министър-председател и го убеждавате да ви пратят в Италия?
- Как става - с ходатайства. Моят баща бе голям приятел с известния тогава генерал Иван Винаров. Баща ми бе вече починал и генералът ни посещаваше вкъщи. Казах му: ,,Не искам да отида в Москва. Чух, че пеят много хубаво в Италия." Ама го казах съвсем бегло, защото нищо не се чуваше тогава в България - Желязната завеса действаше. Винаров каза: ,,Е, хайде тогава да те пратя при Червенков." Защото тогава всичко се решаваше от най-високо място. Отидох при Вълко Червенков, чаках няколко часа, прие ме уморен и попита: ,,Какво искаш?" Отговорих му: ,,Аз съм отличничка, първа в класа и ми дадоха стипендия за Москва. Не може ли да я променим за Италия?" ,,Ама защо в Италия?" - попита той. Отговорих: Защото там е родено белкантото. Червенков рече: ,,Айде, върви в Италия." Стана малко като в приказка.
И как се справихте в Милано?
- Бе страшно трудно, но сега, като си го помисля. Ама тогава не ми бе трудно - младост, безразсъдство, не си даваш сметка какво и как. Взеха ме в Миланската скала, 3-4 месеца пея, а не си давам сметка къде съм. Отивам при Караян да ме чуе, а на мен не ми е ясно кой е Караян. Веднъж репетирахме и той поиска да не се движа толкова много на сцената. Казах: ,,Ако не ви харесва, това е моето понятие за Неда от ,,Палячи". И си отидох в моята наемна стаичка.
Показали сте характер.
- Не характер - глупост. Живеех с две работнички в един далечен квартал на Милано. Влизам в мизерната стая, телефонът звъни. Обажда се директорът на Миланската скала - богат меценат, който бе реконструирал цялата Скала след бомбардировките: ,,Имате ли представа кой е Караян? Защо така глупаво се държите, на какво прилича? Връщайте се веднага!" А аз - комунистическо чедо, нямах понятие. После започнах леко да се ориентирам в ситуациите.
Живеех с две работнички в един далечен квартал на Милано
Пели сте с Гяуров, Павароти, Доминго... С кого сте се чувствали най-добре на сцената?
- Трябва да отидем много по-далече в историята, защото съм пяла с Дел Монако, Франко Корели, Борис Христов. Аз се срещнах още със старите италиански певци, които носеха старата вокална школа. И виждам, че в нея е истината, защото
моите млади ученици сега завладяват световната сцена. А другите, за които говорите, са млади - аз доведох Доминго в Италия за първи път. Чух го в Сантяго де Чили, бе на 25 години. Казах му: „Ти ще бъдеш номер 1 на тенорите." А той: ,,Недейте да ме ласкаете, госпожа." И го заведох тогава в Арената на Верона за ,,Манон Леско". Карерас с мен дебютира в ,,Тоска". Бяха млади. И през 1959 г. с Лучано Павароти спечелихме първия си оперен конкурс във Верчели.
Имали ли сте интересни случки на сцената не по сценарий?
- В Мачерата има разкошен старинен театър на открито. Аз пея Тоска пред 3,500 души в една разкошна постановка. Застрелват героя Марио Каварадоси, както е в операта, но виждам, че тенорът умира в една невероятна поза с крака нагоре. И че по стълбата тече кръв, ама голям ручей. Спрях да пея, изтичах, а той си държи крака и шурти кръв. Хвърлих се към него, но аз като гледам кръв, ми става лошо. Оркестърът продължава да свири, обръщам се към диригента: ,,Помощ, помощ, лекар." И припадам върху тенора.
Някои смятат операта за отживелица.
- Бих им отговорила, че както съществуват музеи с картини на Тициан и Микеланджело, така и операта трябва да живее в своята епоха. Защо трябва да я модернизираме, това е ужасно.
А ако видите в операта човек по дънки и тениска?
- Това е нашето време, не можеш да се бунтуваш. Но аз се бунтувам срещу режисьорите. Не съм абсолютно съгласна с т.нар. модерни режисьори. Те са опошляващи режисьори. В Скалата тази година направиха една ,,Травиата", която опошлява музиката на Верди. В музиката няма всекидневие, тя е сюблимна като изживяване. В нея няма всекидневни страсти, защо да принизяваме? А непрекъснато го правят.
Как гледаше комунистическата власт на изявите ви?
- Ползваха ме като медал.
Агитираха ли ви да се върнете в България, да не се отказвате от гражданство?
- Аз никога не съм се отказвала от българското си гражданство. Тодор Живков ми
казваше: ,,Хайде бе, ела си тука, а на мъжа ти ще му дадем една фабрика."
Какво му отговаряхте?
- Ами аз не смеех много да му отговарям, защото можеше нещо да се случи. Идваше в лявата ложа на операта да ме слуша.
Тодор Живков ми казваше: ,,Хайде бе, ела си тука!"
Разбираше ли от опера?
- Не вярвам.
Разкажете ни за вашата фондация.
- Аз бях отдавна готова за това, тъй като вече имах благотворителна фондация в България. Създадохме я в началото на демокрацията с Блага Димитрова, бяхме много големи приятелки. Попитах я какво мога да направя за моята страна. Каза, че най-добре е да се помогне на изоставените деца, които тогава бяха хиляди. И направихме фондация за изоставени деца с артистичен талант. Но след смъртта на Блага нещата ставаха малко безконтролно. И тогава с Жоро Текев от фондацията направихме фонд към Нов български университет със същата благотворителна цел, но където можех да помогна най-силно - за певци.
Има ли вече изявени ваши ученици по световните сцени?
- Школата, която развивам, е между три големи академии - ,,Веки-Тонели" в Модена, ,,Киджана" в Сиена и в Нов български университет-София. На юбилейния ми концерт на 18 декември ще пеят 18 мои ученици, вече с международна кариера. Сопран номер едно днес е Мария Агреста. Тенор номер едно е моят ученик Андреа Каре. Те също са минали през майсторския ми клас в Нов български университет и са били стипендианти на моя фонд. И после направиха и спектакли със Софийската опера, за които ни помогнаха фондация ,,Америка за България" и ,,Фантастико". От тях тръгна всъщност и кариерата на Мария Агреста в ,,Бохеми".
Циганка ми гледа на ръка: ,,Виждам те като царица!"
Защо кръстихте дъщеря си Франческа на героиня от опера?
- Защото дебютът ми в операта ,,Франческа да Римини" ме запозна с моя мъж. Той бе режисьорът, макар че неговата професия е аптекар, но има и артистично образование. Операта на Рикардо Дзандонай не е много популярна, но с нея особено ме свърза текстът на големия поет Габриеле д'Анунцио. И там стана връзката ми с моя съпруг. Затова дъщеря ни е Франческа. Тя е голям археолог в Италия.
Имате ли време за внука?
- Разбира се, той е на 6 години и половина, казва се Джовани - Иванчо. Много е хитър. Беше в първо отделение досега и го питам харесва ли му училището, а той: ,,Харесва ми, но не ме забавлява."
Участвали сте и във филм. През 2004 г. се снимате с Изабел Юпер.
- Човек се ражда с таланта, с пламъчето. Някои го имат, други - не. Ще ви разправя нещо куриозно. Бях малко детенце и с баща ми вървим в бургаската морска градина. Спря ни циганка и ми взе ръката. Баща ми доста се стресна, но тя ми гледа ръката и казва: ,,Ей, аз те виждам, ти си като царица, с едни дълги дрехи и корона, пък и музика винаги има около теб. Ама къде ще ходиш, ти си винаги на път и винаги с музика." Това трябва да е било 1940 г.
Имате ли режим на хранене?
- Не, ям всичко. Според мен това е природа, генетично. Баща ми бе висок и тънък.
Политиката вълнува ли ви?
- Винаги. Но в България не я познавам. Трябва да живееш в страната, за да даваш оценка. А съм в Италия. Аз съм демократ либерал. Много неща, които станаха в България, не мога да приема и смятам, че трябва промяна.
Как ще отбележите 80-годишния си юбилей в България?
- Международният майсторски клас, който правя вече 14 години в НБУ, ще бъде от 10 до 28 септември. На 28 септември ще имат галаконцерт студентите в Софийската опера, а после - на 29 септември, ще пеем в Античния театър в Пловдив. В София на 30 септември ще се открие и изложба с непознати фотографии, с костюми от моята кариера и с неизвестни видеозаписи. Моите приятели подготвят и диск с рядко изпълнявани роли, т.е. исторически записи с изключително качество. Кулминацията е през декември с благотворителния концерт на 18 декември. Средствата от него ще даря на фонда за следващото поколение оперни певци. Няма да има много подаръци, а много работа.
Николай Москов
