Как инфраструктурният план на президента Джо Байдън ще се отрази на работните места в Америка. Пакетът бе представен миналата седмица, той е на стойност 2,3 трилиона долара и е съсредоточен върху ремонт на пътища и мостове, разширяване на широколентовия достъп до интернет и увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност. Планът предвижда и по-високи корпоративни данъци, за да се осигури финансиране. Демократичният президент постави плана си като фундаментална промяна в икономическата мисъл. Байдън заяви, че той не е атака срещу богати американци. „Този план не е насочен към тези, които са успели - не търси възмездие. Тук става въпрос за
отваряне на възможности
за всички останали“, каза той. След като накарате парите да работят, те създават работни места. Това са думи, произнесени преди десетилетие от Майкъл Морис - тогавашен изпълнителен директор на американската компания American Electric Power. И те, изглежда, отговарят и на мотивите на президента за предложения план. Икономиката на САЩ е далеч от пълната заетост. Това направи американският спасителен план от 1,9 трилиона долара, приет миналия месец, толкова важен, припомня Bloomberg. Също толкова важен е и инфраструктурният пакет, тъй като икономиката и населението на страната се нуждаят от тези пари скоро. А Байдън се нуждае от този план, за да изпълни част от предизборните си обещания. Намаляването на CO₂ не е свързано със спиране на икономическата активност, както нагледно показаха миналогодишните блокади срещу разпространението на COVID-19. Дори почти пълните блокади през април само намалиха емисиите на CO₂ с около 17% на ден в сравнение с нивата от 2019 г. и с около 7% за цялата година, като емисиите трябва да се увеличат тази година. Пренасочването на пазарните сили към напълно декарбонизиращи се икономики предполага повече икономическа активност, повече работни места - а не по-малко. Това не означава, че всички работни места ще останат същите. Предвижда се например инфраструктурният план на Байдън да коства около 130 000 работни места в петролната, въглищната и газовата индустрия. Предоставянето на жизнеспособна алтернатива на тези работници трябва да бъде част от прехода към чиста енергия. Планът на Байдън включва 16 милиарда долара за
подпомагане на преквалификацията
и наемането на работници от сферите на изкопаемите горива, като нефтени и газови кладенци или въглищни мини. Предвиждат се и 10 милиарда долара за създаване на граждански климатичен корпус, насочен към обучение на следващото поколение, и много повече програми със специфични цели, свързани с климата - както за намаляване на емисиите на CO₂, така и за укрепване на американската инфраструктура, за да стане тя по-устойчива на климатичните промени. Инфраструктурният план на Джо Байдън за 2,3 трлн. долара си поставя много цели. След това има по-мащабни промени, които ще донесат по-чисто бъдеще. Електрическите превозни средства изискват около една трета по-малко работници, за да бъдат изградени, отколкото автомобилите с двигател с вътрешно горене. Това сравнение обаче пропуска динамични ефекти и международната конкуренция. Китай например сега доминира на световния пазар на литиево-йонни батерии. Това доминиране произтича от достъпа до суровини, но и от големия вътрешен пазар на батерии. Създаването на такъв пазар в САЩ също би спомогнало за изграждането на вътрешна верига за доставки. Много други части от инфраструктурния план са още по-пряко свързани с работни места, особено в строителния сектор, които трудно могат да бъдат възложени на външни изпълнители през граница.
