През 1985 г. учен биохимик е убит в дома си в Южна Калифорния. За ужасяващото престъпление 14 години не е повдигнато обвинение… Докато именно изследването, което покойната дама прави точно преди своята смърт, не посочва убиеца.
„Без напредъка в ДНК областта това убийство можеше да остане без обвиняем. Дълго време нямаше справедливост“, казва прокурора Валери Съмърс.
Д-р Хелена Грийнууд е учен от британски произход, който през 1977 г. се премества в Съединените щати заедно със съпруга си. Тя завършва Шефилдския университет, защитава докторат по биохимия в Лондонския университет и
започва работа в изследователските лаборатории на Syva
компания за медицинска диагностика, докато двойката се установява в новия си дом в Атертън, Калифорния.
През 1984 г. домът им става обект на посегателство от страна на Дейвид Фредиани – насилник, който работи като финансов анализатор и същевременно извършва кражби с взлом по домовете в богатите квартали. Фредиани нахлува в дома на Грийнууд, докато тя е сама, и я държи под прицел няколко часа, през които я насилва сексуално, преди да избяга от мястото на престъплението. Гринууд съобщава за нападението в полицията и са взети съдебномедицински проби, но разследването, водено от сержант Стивън Чапут, така и не успява да установи заподозрян.
След нападението Гринууд е потърсена от Gen-Probe, биотехнологична компания, базирана в Сан Диего. Това е малък стартъп, който обаче е водещ в революционната промяна на ролята на ДНК в животите ни. Работи се по нов начин за диагностициране на инфекциозни заболявания, който използва ДНК вместо традиционните култури, и Грийнууд е
част от екипа, който ще направи този пробив
По това време в лабораториите на университета в Лестър, където генетикът Алекс Джефрийс изследва как киселината може да се използва за идентифициране на генетичния материал на хората, се развива изключително важно събитие.
„Използвайки същите основни техники, които Хелена помагаше да се използват в областта на медицинската диагностика, Джефрис бе открил начин да записва ДНК като рентгенова снимка, която прилича много на баркод“, обяснява Саманта Уайнбърг в книгата си „Pointing From The Grave: A True Story Of Murder And DNA.“. „Той вярваше, че всеки такъв „баркод“ ще е различен за всеки човек.“
„Джефрис подава заявка за патент за „ДНК пръстови отпечатъци“ и през март 1985 г. публикува статия в Nature, в която подробно описва резултатите от изследванията си. В Сан Диего Хелена я прочита и влиза на срещата на директорите на Gen-Probe, размахвайки списанието: „Това изследване на ДНК отпечатъци ще бъде нещо много голямо“, казва тя. „Мисля, че трябва да се занимаваме с това.“
По това време се появява следа за сержант Чапут – някой си Дейвид Фредиани, който е бил хванат за непристойно поведение и е бил разследван за няколко кражби с взлом. Разследването поискало дактилоскопични отпечатъци и се оказало, че те съвпадат с един от тези, намерени в дома на Грийнууд.
Технологията за окончателно идентифициране на ДНК на дадено лице все още не съществува, но имайки достатъчно основания, било проведено предварително изслушване и въпреки че Грийнууд не разпознава нападателя си
датата на съдебен процес е определена за септември
Въпреки жестокия характер на престъпленията, в които е обвинен, Фредиани е пуснат под гаранция.
Гринууд така и не стигна до съдебния процес. Малко преди 36-ия й рожден ден на 22 август 1985 г. тялото й е намерено в градината на къщата в Дел Мар, в която се е преместила със съпруга си. Взети са безброй съдебномедицински проби, но те не откриват нищо, което да свърже престъплението с най-очевидния заподозрян: Дейвид Фредиани.
Поради липсата на доказателства, които да го свържат с убийството, той е осъден само на 6 години затвор и е пуснат след като излежава 3. Но всичко се променя през 1999 г., когато убийството на Грийнууд е възобновено заедно с още 300 неразкрити случая.
Целта на проекта, ръководен от детектива от отдел „Убийства“ в окръг Сан Диего Лора Хейлиг, е да се провери дали напредъкът в науката за ДНК, която Гринууд е популяризирал приживе, може да хвърли нова светлина върху стари престъпления.
През 1985 г. ДНК отпечатъците на Алек Джефри започват да се използват за първи път в съдилищата, първоначално за уреждане на имиграционни дела, а по-късно и в областта на съдебната медицина. Те спомагат за обвинението на Колин Пичфорк
като убиец на двама тийнейджъри
и за идентифицирането на стари скелетни останки, които вероятно са на Йозеф Менгеле, нацистки лекар в Аушвиц.
Същата техника е използвана за обработката на изключително важно доказателство, получено от ноктите на Гринууд, в които е намерен достатъчно генетичен материал, за да бъде изследван. ДНК дактилоскопията, за която тя толкова се вълнуваше, сервира Фредиани на поднос пред съда 14 години след убийството.
Според „Сан Диего Юниън Трибюн“ съдебен лекар свидетелства, че има вероятност едно към 2,3 квадрилиона, някой друг, а не Фредиани, да е оставил генетичния материал от ноктите на жертвата – и той бързо е осъден за убийство първа степен.
„През всичките тези години Хелена ни сочеше от гроба си своя убиец“, казва колежката на Грийнууд, Гизела Кестнер, „защото доказателството беше под ноктите й“.
