Да попаднеш във вестника, било то в статия, или пък дори и със снимка, това е нещо, което хората винаги са приемали за особено постижение и заслуга! А когато пък вестникът е в чужбина, а ти не си от същата държава, това вече е истински връх! Един такъв вестник е „Харисбърг Телеграф“ /Harrisburg Telegraph/, излиза в периода 1879-1948 в столицата на щата Пенсилвания, който също е седалище на Дофин Каунти. Тук обаче живеят много чужденци, а също така и българи. И именно те понякога, при това никак нерядко, са героите, а в определени моменти и главните герои, на вестника. Това е изданието, което обръща особено силно внимание на емигрантската ни общност в САЩ, и по-специално в Пенсилвания
където са повечето българи
в онези години - става дума за периода от 1914 г. докъм средата и края на 20-те години на ХХ в. Именно тук сънародниците ни пристигат веднага след като бъдат освободени от Елис Айлънд, първо, защото е сравнително близо, второ, защото тук има работа. Те работят предимно в заводи и фабрики. Една немалка част от тях са в градчето Стилтън, което и носи името на стоманата, защото тук има изградени множество стоманолеярни, които произвеждат най-вече релси за железопътната индустрия. И именно тук местната преса има своето запазено място. Както е известно, Америка винаги е била държавата на емигрантите. Тук общностите са много и различни. Емигрантските процеси оформят и българската общност в Стилтън и околностите. Така вестник „Харисбърг Телеграф“ някак естествено започва да обръща внимание и на тези малки групи, които са самобитни, които се опитват и успяват до голяма степен да съхранят своята национална идентичност и народностен характер в големия национален конгломерат на американското общество в онези години. Пресата намира тези хора, представя техните празници, техните обичаи, техните
лични истории и съдби
Така постепенно въпросното издание „Харисбърг Телеграф“ започва да се превръща в четен вестник и от емиграцията ни, защото тя намира там себе си и своите интереси.
Българите намират във вестника множество новини за така наречения „стар край“, Родината си – България и днешна Република Северна Македония. Вестникът подробно отразява събития от Балканите, като не пропуска дори и подробностите, което пък от своя страна държи информирани нашите сънародници за всичко, което се случва в този регион на Югоизточна Европа. В „Харисбърг Телеграф“ може да се видят дори и снимки на някои българи, репортажи от техни културни изяви и събития, което превръща вестника не само в източник на информация, но също така и в трибуна за популяризиране на България, българските национални идеали и културни достижения. Емиграцията ни в Пенсилвания в онези години намира всичко, от което се нуждае като история и данни за съвремието именно от този вестник. Той се превръща в нещо като Алманах на емигрантските ни активности и изпълнява ролята на рекламно табло. Именно тук се съобщава за сватби, погребения, но също и за създаването на нови оркестри, обединението им, промени в състава, ръководството и репертоара. Това са на пръв поглед маловажни събития, които обаче в една малка емигрантска общност, каквато е българската в онези ранни години, имат огромно значение.
Сънародниците ни имат
нужда от такъв тип общуване
от едно формално официализиране на новините отвътре, от тяхната общност. Когато се каже едно нещо, то е новост, но когато тази новост се и напише в местния вестник, тя вече е новина, журналистическо събитие. То придобива допълнителна тежест и в крайна сметка радва тези изтерзани от работа и тъга по Родината бедни хора, които намират утеха дори и в малките радости, които са им предоставени и от вестник „Харисбърг Телеграф“.
От печатар до собственик
Едуард Джеймс Стакполе (1861-1936) е роден в Маквейтаун, окръг Мифлин, и е работил като печатар и репортер във вестниците в Маквейтаун и Орбисония, преди да дойде в Харисбърг като помощник-майстор през 1883 г. През януари 1901 г. той закупува контролния пакет във вестника. През 1927 г. Неговият син, EJ-младши (1894-1967), го наследява като редактор и издател. EJ-младши е подпомогнат от Франк Рос Ойстер (1868-1925), неговият зет, и от Август (Gus) М. Steinmetz (1876-1951), родом от Харисбърг, който започва кариерата си в Харисбърг Наричат „Харисбърг Телеграф“ „Вестник за дома“. Той излиза всяка вечер, с изключение на неделя, а в началото на 1914 г. претендира за тираж от 22 210 (за сравнение - населението на града през 1910 г. е 64,186 души). Вестникът представя много социални репортажи (озаглавени „Рецепции, партита, сватби, годишнини“), новини за изкуствата и културата, включително театрални и филмови, музикални, регионални църковни събития и религиозни статии и многобройни новини от Централна Пенсилвания, от областите, които са по-отдалечени. Войната и международните дипломатически новини също изпълват страниците на „Харисбърг Телеграф“. Първият успешен ежедневен комикс „Mutt and Jeff“ от Bud Fisher често се появява във вестника, редувайки се с изяви на карикатуриста Walter C. Hoban.
