Авторката критикува т.нар. от нея комунистическа спортна гимнастика, която иначе я издигна на върха на славата
Хули срещу Нешка Робева съдържа най-новата книга "В името на голямата цел - Зад кадър", която легендарната световна шампионка Бианка Панова издаде този месец в България. Тя е първата гимнастичка в историята, която през 1988 г. печели всичките пет златни медала - на многобой и на 4-те уреда - на световното първенство по художествена гимнастика във Варна. Записана е в Книгата на рекордите на Гинес като получила най-голям брой максимални оценки. Тя е и едно от някогашните "златни момичета" на България. В книгата си едва сега описва, че се оттегля с горчивина и обида от гимнастиката и напуска България, за да търси своето щастие и реализация извън нея. Тя твърди, че с тази книга прави опит да анализира спорта във времето на социализма. Но всъщност основна част от текста заемат личните й отношения с треньорката Нешка Робева.
"1988 година беше много неуспешна за мен. Неуспешна въпреки прекомерните тренировки. Може да се каже, че това бе вторият ми рекорд на Гинес, за който съм убедена, че никоя гимнастичка нито от моето поколение, нито от сегашното не е в състояние да повтори. Беше един късен следобед, когато нещо се случи и започнах да греша на обръч... Нешка премина в агресивна атака - т.е. започна с наказанията, като мислеше, че така ще се стресна и ще преодолея блокажа. Не се получи... В 23 часа солидарните треньорки казаха "Лека нощ" на Нешка и заминаха. Анета - жената, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно. Нямаше мърдане... Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата... Към 1 часа след полунощ Нешка освободи Ники - пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка премести касетофона на бюрото си, така че да е удобен за пускане и спиране. Останахме само аз и тя. Минаваше 1 и половина. Погледна ме и каза: "Явно не ти се спи, щом като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това съчетание!" Как да не ми се спеше! И как да не исках да го изиграя това проклето съчетание! Според мен вече го бях изиграла поне 50 пъти без грешка, но тя... Тя не го зачиташе..."
Панова описва агресивния характер на Робева, но от цялата книга някак остава усещането, че авторката се съизмерва с треньорката си. Сравнява датите им на раждане, уменията в спорта, дори в живота. За две седмици Панова обиколи всички български медии, за да разказва за "деспотизма" на Нешка. В много от случаите обаче не се разбираше какво конкретно я дразни в нея. "Аз нямам нищо против нея. Сега, ако влез в студиото, ще я поздравя. Но не съм съгласна с този култ към нея", заяви тя по Нова телевизия.
Нешка Робева контраатакува при Кеворкян. Тя обяви, че преди години скандалът й с Бианка Панова бил инспириран на политическа основа, а младата гимнастичка е била използвана по недостоен начин, за да компрометират треньорката й. Самата Нешка разказа, че след скандала, в началото на 90-те години, Панова й написала сърцераздирателно писмо, в което я молела за извинения и я обявявала за най-добрия й приятел и наставник. Нешка призна още, че в името на справедливостта даже била напляскала Бианка веднъж. Самата Нешка смята, че Панова е писала книгата, водена от комплекс и вероятно от нуждата да припечели малко пари, защото "семейството й вероятно отново изпитва финансови трудности". От изявленията на самата Панова така и не стана ясно каква е била целта на книгата й - психотерапия или лично отмъщение на ученичката към своя учител.
Според познавачи на историята на българската художествена гимнастика с книгата си Панова не казва нищо ново, освен че възражда една стара вражда. Направи впечатление и друго - Панова бе охолно канена в проправителствените медии БНТ и ТВ 7, докато думата на Нешка даде единствено Нова телевизия. BG VOICE ще публикува откъс от книгата в някой от следващите си броеве.