Георги Анастасов
Най-добрият ни тенисист Григор Димитров показа значителен прогрес в играта си през 2016 година и отново се завърна в топ 20 на световната ранглиста. Гришо ще зимува под номер 17, което е отлична позиция за нова атака на заветния топ 10. Хасковлията бе там под номер 8 през лятото на 2014 г., след като спечели турнира на трева в „Куинс Клъб" и записа исторически полуфинал на „Уимбълдън". През миналия сезон буквално се срина и излезе извън топ 30. За радост, с помощта на новия си треньор Дани Валверду българинът възвърна увереността си и отново намери играта си. През тази година не можа да спечели титла, но изигра отлични мачове и постигна авторитетни победи срещу силни съперници.
Всъщност Григор се е устремил към исторически топ 10 в тениса. За пръв път, откакто през 1973 г. бе създадена ранглистата, сред най-добрите са представители на 10 различни държави. Няма го и Роджър Федерер, който от 2001 г. бе неизменен в десетката на света. Интернационалната серия на върха в тениса продължава с №11, където е белгиецът Давид Гофен, а чак на 12-о място ще намерим втория представител на Франция - Джо-Вилфрид Цонга. И все още нито един тенисист от САЩ, Австралия или Швеция, три от големите тенис сили в исторически план. Все пак скандалният австралиец Ник Кириос е 13-и, най-предно класираният американец Джон Иснър е едва 19-и, а наследниците на великите Бьорн Борг, Матс Виландер и Стефан Едберг ги няма на картата. Всъщност при тях положението е трагично. Най-силният швед в момента е Кристиан Линдел, който е... под номер 406 в ранглистата. С две места пред него е нашият Димитър Кузманов, което поне за момента прави от България по-силна тенис нация от Швеция. А Франция се явява с най-силни позиции на този етап със своите 4-ма представители в топ 20 - Гаел Монфис, Жо-Вилфред Цонга, Лука Пюи, който направи огромен скок, и Ришар Гаске.
По-рано през седмицата треньорът на Милош Раонич - Карлос Пиати, изрази мнение, което донякъде обяснява всички тези факти: Тенис академиите не произвеждат шампиони. Вече става дума за инвестиции в тенисистите, а не за определени академии и тяхната репутация, каза той. Глобализацията следва своя курс и неизменно продължава да размества все повече пластовете в мъжкия тур. Тази тенденция можем да видим ясно и в купа „Дейвис". Например, въпреки че испанският тенис премина през Златната си ера, „Ла фурия" успя само веднъж да спечели трофея в две поредни години (2010-2011). Чехите са другите, които защитиха титлата си (2012-2013). Дори и да се опитаме да твърдим, че случилото се през 2016-а в топ 10 е случайност, това няма да спре тенденцията. В исторически план САЩ са успявали да класират цели седем тенисисти сред първите десет. Сега няма и помен от мощта на американците сред елита. Там не намираме и страни като Германия и Русия. Вместо това виждаме представители на Канада (Раонич) и Япония (Нишикори). А какво се случи с аржентинците? С Южна Америка? В най-добрия случай Хуан Мартин дел Потро може да продължи завръщането си на голямата сцена през 2017-а и да стигне до място в топ 10, но този сценарий все още изглежда далечен, смята медията.
Европа със сигурност властва в тенис елита в момента и изглежда, че това положение ще се запази и през следващите години. Но не става дума за една Европа, доминирана от испанската, френската или руската школа, а за такава с много „горещи точки", от които може да очакваме нова атака към топ 10. Защото, въпреки че Испания, Франция и САЩ разполагат с огромен брой тенисисти сред първите 1,000 в ранглистата, последните няколко сезона ни доказаха, че лидерите в мъжкия тенис не се подчиняват на законите на традициите в джентълменския спорт, а ги разчупват, водейки ни към един нов и доста по-интернационален пейзаж.
