Пенчо Ковачев, ,,24 часа"
Роден на 10 август 1964 г. във Велико Търново. Завършва ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" (тогава) през 1989 г. в класа на проф. Енчо Халачев. Още като студент се снима във филмите ,,Те надделяха", ,,Мечтатели", ,,А сега накъде". Става звезда с филма ,,Вчера". Влиза в трупата на Народния театър, но решава да опита късмета си във Великобритания и Америка. Жени се за шведска оперна певица и пробива в театъра и киното там. Отново се завръща в България с главни роли в ,,Мисия ,,Лондон" и ,,Тилт", а после и в два телевизионни сериала. Играе и в няколко театрални постановки.
Известните (най-вече) от телевизиония екран столични актьори, които играят в провинциалните театри, ги наричат ,,мечки". Те са ,,примамката" към местните зрители...
- Чакайте, чакайте. Какви мечки? Това е само дума - може да се каже звезда, може - хиена, може какво ли не. Това няма никакво значение. Тя само определя един актьор, който наистина привлича публика. На Уест енд и на Бродуей им казват звезда. И хората питат кой е звездата? Другите участници са поддържащи главната роля. А тези актьори са станали звезди, защото са имали необходимите качества. Понякога се случва американски звезди да се пробват на английска сцена и да претърпят провали. Но всички знаят какви са залозите и дават всичко от себе си, за да не се провалят. Същото важи и за България.
В какъв смисъл важи?
- Ами тези, които са станали звезди благодарение на тв сериалите, но нямат актьорските качества да покрият ролята си чисто театрално, много бързо угасват на сцената. Примери колкото искате.
В постановката ,,Кредит" на бургаския театър вие с Иван Бърнев сте две ,,мечки". Как се погаждате на сцената?
- С Иван се погаждаме чудесно, защото и той е добър като човек и е невероятен актьор.
Хайде да вкараме в действие и баданарката... (Смее се.) Истината е, че за нас това представление е удоволствие и интересът към него непрекъснато расте. И Иван, и аз сме интуитивни актьори и ако има импровизация, ние си я следваме и всеки път публиката се залива от смях. Не го рекламирам представлението, то се продава само по себе си.
Заглавието ,,Кредит" на испанския драматург Жорди Галсеран звучи много актуално, особено на фона на драмата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Умишлено ли избрахте точно тази комедия?
- Не. Това е най-новата пиеса на Галсеран. Когато разбрах за нея, свалих текста от ,,Амазон" и така се набутах с 14 долара. Прочетох я на испански и казах на жена ми Ася - дай да я правим тази пиеса. И я направихме в бургаския театър. Изключително актуална. Става дума за един човек, който иска да изтегли кредит. Банкерът не му го дава и той го заплашва, че ако не му даде заема, ще спи с жена му. И започва една!
С Иван Бърнев правите ли си номера по време на представлението? Знам, че актьорите много обичат да се бъзикат, докато играят...
- Иван ги прави в действието тези неща и ги прави много органично. И ако мога да се изразя по-грубо, туй говедце винаги успява да ме разсмее на сцената. А аз никога, никога, никога не съм се смял преди. Обаче той винаги намира начин да добави нещо в действието и успява. Не, говедце не е правилната дума, Иван е изключително импровизационен актьор.
Колко време не се бяхте качвали на българска театрална сцена?
- Ами десетина години. Не ми беше лесно. Но актьорството е като карането на колело - веднъж като се научиш, не го забравяш. И още една прилика - за да върви колелото, трябва да въртиш педалите. Спреш ли, падаш. И един актьор, ако спре да се развива и усъвършенства, пада. Пада от афиша, после от сцената.
Плаши ли ви финансовият недостиг, който надвисва над театрите в България?
- Не ме плаши, защото системата трябва да се реформира. Да се промени примерно в духа на шведската или датската система, където се кандидатства за проекти. Нямам нищо против откровено комерсиалните постановки, да не ги наричам чалга. С реплики като ,,Ела да си легнем в леглото", ,,Хвани ме за левия тестикул" и други такива - лошо няма, ако това се харесва на публиката. Но те не трябва да бъдат индиректно спонсорирани от държавата. Аз искам да изиграя Лопахин във ,,Вишнева градина", да изиграя Пирандело или Хенрих IV. Но няма да се получи, защото казват, че публиката нямало да го гледа. Тоест театрите и частните продуцентски компании трябва да кандидатстват за едни средства, които са за истински сериозен театър, за който не трябва да се съобразяваме с публиката. Защото ако я питаме - голяма част от нея ще иска да гледа само ,,Биг брадър". А това един патриот като мене не иска да го допусне. Трябва да отвоюваме държавата от чалгата и от хората, които фалираха КТБ.
Киното забрави ли ви, или няма подходящи роли за вас?
- Май че в България ме забрави, но на Запад не са. Аз за това драма нямам. Но и в киното трябва да има реформа. Не може през четири години на едни и същи хора да се дават пари и тези хора да произвеждат филми, които се гледат само от техните роднини и не отиват на никакви фестивали. Има два критерия - зрители и А фестивали. Затова киното трябва да се промени и ще се промени. Защото аз вече си плащам данъците тук, в България, и искам да знам къде отиват моите пари.
Преди време си говорихме за идеята ви да снимате български филм на футболна тема, мисля, че се казваше ,,Дъ дерби"...
- Да, такова е работното заглавие.
Какво стана с тази идея?
- Идеята е жива, но не съм кандидатствал на сесиите на Националния филмов център за дебют, защото знам, че априори ще ме отхвърлят. Не искам да дам 500 лева и да ме преценяват хора, имената на които не съм ги и чувал. Добър ден, Пинокио, как ще ми дадат те пари на мене. Нали моят филм ще бъде успешен, как ще ми дадат те пари?!
Те си дават само на ,,наши хора", които правят едни неуспешни филми. Защо да дадат на един успял човек, който има зад гърба си 65 филма и е работил с много известни режисьори и актьори?!
В онзи разговор ми разказахте, че сюжетът се върти около кървавото дерби между треторазредните отбори ,,Трескавица" (Търговище) и ,,Юнак" (Шумен) за класиране в ,,Б" група.
- Да. В сюжета вплитам случки и лични спомени от футболния живот около 2000-а, когато се сменяха два века. Някои от случките са толкова невероятни, че може да ги измисли само Животът, защото той не страда от скрупули за обвинения, че твори небивалици.
Наскоро четох, че вече искате филмът ви да е за ,,Лудогорец", който тръгна от провинциален отбор и стигна до Лигата на европейските шампиони, а вие ще играете роля с прототип Кирил Домусчиев. Вярно ли е това?
- Това не е лоша идея, нали? Казах го и пак го казвам с надеждата, че г-н Домусчиев ще се впечатли от такава идея. Той превърна един провинциален отбор в печеливш проект. Защо заедно да не направим и един печеливш филм? Навсякъде по света филмите на спортна и особено на футболна тематика се радват на голям зрителски успех.
Вие играли ли сте в такива филми?
- Да. В един шведски и в един сръбски. Шведският се казва ,,Офсайт" и в него съм футболист. Докато в сръбския ,,Монтевидео, Бог те видео" съм анархист. Филмът разказва за пътуването на сръбския национален тим да столицата на Уругвай Монтевидео през 1934 г. Там на втория световен шампионат по футбол сърбите се класират на трето място и печелят бронзовите медали. Моят герой обаче има задачата да убие Жул Риме. (Риме заедно с Енрике Буеро е смятан за основател на световното първенство по футбол. От 1919 до 1945 г. Жул Риме е президент на френския футболен съюз, през 1921 г. става президент на ФИФА и го ръководи до 1954 г. - б.а.) Жул Риме трябва да бъде убит, защото според сценария защитава футбола, а той е продукт на капитализма и работи за империалистическите интереси. Режисьорът на филма Иван Живкович лично ме покани за ролята на анархиста килър.
Знам, че наскоро се върнахте от Швеция. Какво снимахте там?
- Един сериал, в който главната роля играе Мике Нюквист, беше в главната роля и в ,,Милениум". Той е много готин. Догодина, живот и здраве, ще снимам филм с Мике Переш, който играе една от главните роли в ,,Хобитът". Има какво да се работи в Европа.
На колко години стана синът ви?
- На 7 и половина. Поддържаме близка връзка с него. По скайпа, аз ходя в Швеция, той идва тук. Посещава българско училище. Може вече да пише ръкописно на български. Тренира айкидо. Щеше да ме просне на плочника. Никога не подценявайте малките хора!
Взе ли нещо от вашия артистичен ген, а и на майка си, която е оперна певица?
- Абсолютно. Наскоро ми каза един виц.
На български?
- Да. Пита ме кой живее в оранжевата къща? Не знам. Оранжевият човек. А кой живее в синята къща? Казвам - сигурно синият човек. А в червената къща? Ами червеният човек. Добре - пита лукаво той, а кой живее в бялата къща? Белият човек.
Не, тате, в бялата къща живее Барак Обама.
Живеете с трета съпруга, която обаче ви е първата голяма любов. Как се разбирате с Ася Краева?
- Отлично. Оженихме се преди две години и направихме ретро сватба... Освен съпрузи с Ася и работим заедно. Тя е продуцент и има добро стратегическо мислене. Но практическите детайли оставя на мен. Мисля, че бъдещето е на частните компании. Европа не дава пари директно на театрите. Трябва да минеш през частната продуцентска компания.
