Един от емблематичните кораби, с които и нашенците са достигали до Новия свят, е корабът „Левиатан“. Той е кръстен на библейското чудовище със същото име – демон и морски звяр с формата на змей, понякога отъждествяван със Сатаната. Въобще, провокациите при кръщаването на параходите в онези години нито са новост, нито пък са изключения. Сякаш конструкторите искали нарочно да провокират самия Бог, когато изграждали онези огромни превозни средства, които и за времето си, а и днес, изглеждат наистина огромни, внушителни, лъскави, модерни, луксозни и преди всичко престижни. 

Построен около 1914 г.,

„Левиатан“ се използва и по време на Първата световна война като военен кораб

за превоз на подразделения и войсково имущество. 

В периода от 1933 до 1937 г. той не е използван, а през 1938 г. е продаден и нарязването му за скрап започва на 6 юни. 

Параходът е от клас „императорски океански лайнер“ и тежи 54,282 бруто-тона. Развива скорост от 26 възела. 

„Левиатан“ е построен първоначално под името „Фатерланд“ и е океански лайнер, който активно кръстосва Северния Атлантик, в периода от 1914 г. до 1934 г. Той е изграден като кораб-сестра на други два такива, които

превозвали немски пътници през Атлантика

Едва през Първата световна война е получава името си „Левиатан“, когато е превърнат и във военен плавателен съд. 

На 29 октомври 1919 г. параходът е изведен от военна експлоатация и отново става граждански американски лайнер. 

Диригент на оркестъра на „Левиатан“ е бил Нелсън Мапълс, чийто грамофонни плочи излизат през 1923 и 1924 г. за „Виктор Records“ от група, която по-късно ще се превърне във вдъхновител на фокстрот-оркестрите.


Последното му пътуване било на 26 януари 1938, което е 301-вото и последно плаване, под командването на капитан Джон Бинкс. 

През 30-те години на миналия век особено популярен е и

параходът „Лафайет“ на френските линии

Той пътува между пристанищата Ню Йорк и Хавър, тежи 25,500 тона, има 600 фута дължина, 84 фута ширина и развива 18 възела на час. „Лафайет“ има удобни и модерни каюти и поема 334 туристи и 142-ма пасажери от трета класа, където най-често пътуват нашенците, когато заминават за Америка. 

„…Вътрешната уредба на парахода е най-модерна и луксозна. Особено удобни са туристическата и трета класа…“, пише българският емигрантски вестник „Народен глас“, който рекламира новия параход на своите страници.  

На 25 март 1930 година същият вестник публикува няколко статии за новия тогава параход „Европа“. Той е германски презокеански лайнер, който също

превозва и българи, които са се отправили към Новия свят,

за да търсят препитание и по-добър живот. 


От Шербург до Ню Йорк „Европа“ се е придвижила само за 4 дена, 17 часа и 6 минути! Това е с 18 минути по-бързо от емблематичния немски параход „Бремен“, на същата компания. В онези години надпреварата за най-бърз кораб е особено ожесточена, защото всеки иска да изпревари другия, да е по-бърз, по-луксозен, по-модерен, по-удобен…! 

„Европа“ е построен от германското параходно дружество „Норд Джърмън Лойд“, изградило и парахода „Бремен“, по същия образец. Капитан на новия плавателен съд е Николаус Йонсен. Корабът има 28 спасителни лодки, които побират общо 4100 човека. „Европа“ има две бронзови турбини, всяка от които тежи по 14 тона е и излята като цял детайл, без прибавени елементи. 

„…По време на пътуванията пасажерите се радват на всички модерни удобства.

Храната е изобилна, разнообразна и вкусна. Има гимнастически салони, а също и басейн за къпане. Параходът „Европа“ е снабден и със специални приспособления, които го правят напълно безопасен при преминаване през океана…“. Това съобщава отново емигрантският вестник „Народен глас“ в броя си от 25 март 1930 година. 

Разбира се, всички тези удобства на параходите, почти винаги са напълно недостъпни за повечето българи, които пътуват с тези превозни средства, защото нашенците ги ползват, просто за да се придвижат от континента Европа до Америка. Те не са в състояние да заплатят за класата на пътуване, която би им позволила да ползват басейните, салоните и ресторантите. Повечето си носят сухари и почти не излизат от каютите си, докато не достигнат до крайната точка на пътуването си.

„Левиатан“, „Лафайет“ и „Европа“ са едни от най-популярните и ползвани и от българите параходи в пътя им към Новия свят, където повечето заминават, за да търсят по-добър живот за себе си, за семействата си и за близките си в „стария край“, на Балканите.