Правилният момент, а не трудът и талантът, понякога определя успеха. Това важи за всички сфери, но в най-голяма степен изглежда определящо за шоубизнеса и филмовото изкуство. Късметът и нищо друго може да се окаже решаващ за цяла една кариера. Е, да, не можем да го виним за всички провали. Ако вярваме на анализаторите, зад всеки филмов провал се крие научно обяснение като например психологията на зрителите и социологическите настроения. Така или иначе, има много филми, на които късметът обръща гръб, а заглавията им са напълно забравени само няколко седмици след премиерата. Някои от тях преоткриваме след години, за да осъзнаем, че всъщност са невероятно добри находки. Ето десет от тях, обобщени от webcafe:

Господар и Командир

За съжаление, малко хора са гледали "Господар и Командир" по кината, но тези, които са го сторили, трудно ще го забравят. Решението филмът да бъде пуснат точно когато пазарът е пренаситен, може да се определи като пълен провал, а страхотният военен филм се оказа във водовъртежа на борба за зрители. Когато "Господар и Командир" излиза по кината, там вече са "Карибски пирати: Проклятието на Черната перла" и "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля". Освен това филмът е с по-сериозно и философско послание и не се оказва толкова примамлив, колкото приключенията на Джак Спароу и Задругата на пръстена.

Еквилибриум

Най-голямата грешка на "Еквилибриум" е, че се опитва да се представи като конкуренция на "Матрицата" и по този показател губи категорично. Филмът е коренно различен от "Матрицата" и това дразни критиците, които очакват да видят нещо познато. "Еквилибриум" има своите силни страни, но заедно с маркетинговия фал има и друг такъв – той излиза по кината в съвсем грешно време. През 2002 г. научнофантастичните антиутопии не са толкова харесвани от публиката. Филмът не е и особено оригинален като заимства щедро от "1984", "Блейд Рънър" и други – препратки, които тогава не допадат на аудиторията.

Пазителите

Винаги е трудно да покажеш необходимата доза уважение към основата, по която е направена адаптацията, но когато "Пазителите" излиза по кината, има и по-могъщи врагове, с които да се бори. Светът все още не е виждал особено много мрачни филми за супергерои, а манията по комиксови филми още не е започнала. Кристофър Нолан вече е снимал два филма за Батман, но той е далеч по-популярен и по-обичан персонаж. Затова появата на "Пазителите" не предизвиква необходимото вълнение. Може да се каже, че филм като този щеше да има много по-голям успех, ако беше представен през 2019 г., защото пазарът гледа с много по-добро око на експериментите, а публиката – на комиксовите филми.

Блейд Рънър

"Блейд Рънър" имаше пред себе си сериозни препятствия за преодоляване – негови конкуренти в боксофиса са "Стар Трек 2", "Трон" и "Извънземното". И докато "Извънземното" привлича семейната аудитория, "Стар Трек 2" и "Трон" обират феновете на научната фантастика. И тук очакванията на публиката изиграват лоша шега на филма. Зрителите очакват приключенски епос заради репутацията на Ридли Скот и Харисън Форд, а получават нео-ноар антиутопия и мрачно предсказание за бъдещето. "Блейд Рънър" е поредният филм, който е твърде задълбочен и умен за времето си и е по-подходящ за гледане днес, отколкото преди 37 години.

Нещото

Когато "Нещото" е представен пред публика, Джон Карпентър е наречен "порнографът на насилието". Практическите ефекти от филма включват дори повръщане, но противно на всеобщото схващане, продукцията може да предложи много повече от излишно кървави сцени. По това време обаче научнофантастичните филми са жестоко осъждани от критиката и се смятат за проява на ниско изкуство, ако въобще ги сметнат за изкуство. По тази причина "Нещото", точно както и "Блейд Рънър", е подценен и неразбран.

Червеният дракон

"Червеният дракон" връща на голям екран мрачната и напрегната атмосфера от "Мълчанието на агнетата", но и тук моментът не е особено подходящ. Да пуснеш два римейка за период от по-малко от година никога не е добра идея, а хората вече са недоволни от "Ханибал" и не са въодушевени от идеята да гледат още от същото. Заслужава си да помислим дали ако "Червеният дракон" беше пуснат в друго време, нямаше да има далеч по-различна съдба.

Мълчание

След години усилия Мартин Скорсезе най-накрая успява да завърши работата си по един от проектите, които прави с много страст – "Мълчание". Но студиото прави лоша услуга на Скорсезе като насрочва премиерата на филма за 23 декември, и то с ограничени прожекции, колкото да привлече вниманието на Академията. Това е напълно погрешно решение – всеки вижда, че моментът за подобен филм не е правилно подбран. Премиерата спокойно можеше да бъде отложена с малко време, за да привлече далеч повече публика. В този филм Андрю Гарфийлд прави ролята на живота си, но вместо това получава номинацията за златната статуетка за "Възражение по съвест". Но историята не може да бъде пренаписана, а дори и Скорсезе не е застрахован от подобни провали.