Новата Европейска прокуратура, която беше създадена през 2017 г. като независим от Еврокомисията орган, който да преследва престъпления срещу бюджета на ЕС, се очаква да започне официално работа във вторник, 1 юни. Ръководител и европейски главен прокурор е Лаура Кьовеши, която преди това ръководеше румънската Агенция срещу корупцията, съобщава "Дневник".
Новата европейска прокуратура със седалище в Люксембург е наднационален орган и ще разследва най-вече финансови измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, включително и свързани с ДДС, когато надхвърлят 10 млн. евро. Ще разследва и сигнали за активна и пасивна корупция, както и всички други незаконни дейности, които са неразривно свързани с престъпления срещу бюджета на ЕС. Ще си сътрудничи с ОЛАФ, службата за разследване на измами.
България е сред 22-те държави членки, които излъчиха магистрати за европрокуратурата, но този процес не мина гладко. Първоначално прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет посочи и следователи наред с прокурори. Но през април Лаура Кьовеши отхвърли четирима и одобри трима наши кандидати и поиска България да излъчи нови. От писмото на Кьовеши тогава се разбра, че се предпочитат магистрати, които са били в позиция да участват във вземането на решения или да представляват прокуратурата в съдилищата, тоест да са прокурори, докато в излъчените от ВСС имаше и следователи и един съдия, които именно бяха отхвърлените.
В крайна сметка одобрените от България европейски делегирани прокурори са Димитър Беличев от Окръжната прокуратура - Пловдив, Бойко Калфин от Окръжна прокуратура - Кюстендил, Светлана Шопова от Софийската градска прокуратура и Вероника Трифонова от Софийската окръжна прокуратура.
От държавите, участващи в службата, България има най-много отхвърлени кандидати - 6 от 10 предложени. Според службата трима от четиримата българи вече работят с нея.
Най-много назначени делегирани прокурори имат Италия (15) и Германия (11), като всички номинирани са одобрени от Кьовеши и назначени. По четирима прокурори освен от България са назначени още от Франция, Латвия и Португалия. Гърция ще има петима прокурори, които ще работят по европейските дела, Румъния шестима, като всички предложени от Букурещ кандидатури са одобрени.
С непопълнени състави тръгват и други държави. Финландия и Словения не номинираха никакви кандидати за делегирани прокурори, които трябва да се занимават с европейските разследвания на място.
В нарочно обръщение миналата седмица Лаура Кьовеши заяви, че Службата на европейския главен прокурор ще започне работа и без словенските прокурори.
"Но това означава, че нивото на защита на финансовите интереси на ЕС ще намалее в Словения. Не можете ефективно да разследвате всички подозрения за измама без европейски делегирани прокурори", посочва тя.
Процедурата за подбор на кандидати в Словения приключи през декември, но под различни предлози правителството не разгледа резултатите от конкурса и не номинира двамата селектирани кандидати. Миналата седмица словенският премиер Янез Янша анулира конкурса и настоя да бъдат излъчени нови претенденти. Това доведе до оставката на министъра на правосъдието Лиляна Козлович.
Самият Янша обвини Кьовеши в "политически игри" чрез акаунта си в Twitter и каза, че Словения няма да участва в тях.
Според Кьовеши причината за кадровия проблем е "явната липса на искрено сътрудничество на словенските власти със Службата на европейския главен прокурор". Тя предупреди, че това "сериозно подкопава доверието в ефективното функциониране на системите за управление и контрол на европейските фондове в Словения".
В интервю за базираното в Брюксел издание "Политико" Кьовеши обясни, че без словенски прокурори няма да може да се следи ефективно разходването на европейските средства в страната, тъй като е необходимо службата да разполага с хора, владеещи езика и правните процедури.
Във финландския случай проблемите са по-скоро социални и се отнасят до пенсионните права на прокурорите, които ще бъдат назначени от международна организация, какъвто е статутът на евроинституциите. Проблем създава и решението делегираните прокурори да работят едновременно за националните обвинения в своите държави и за европейската служба. Кьовеши също иска европейските прокурори да работят на пълно работно време при нея, но страните членки решиха те да го поделят между националните и европейските дела.
Пет европейски държави решиха да не участват в службата - Дания и Ирландия, които по принцип не участват в политиките за правосъдие и вътрешни работи, както и Швеция, Полша и Унгария.
По време на изслушванията си в Европейския парламент Кьовеши заяви, че ще работи с тези държави с двустранни споразумения, за да гарантира сътрудничеството им при разследването на случаи, които ги засягат. До момента такова споразумение е сключено само с Унгария. То предвижда съдебното сътрудничество с Унгария по наказателноправни въпроси да се основава на съществуващите правни инструменти на ЕС. Например за събиране на доказателства ще се използва Европейската заповед за разследване, а за замразяване на активи - заповедите за обезпечаване. Унгарското правителство ще изпрати в централата на европейската служба сътрудник, който да улеснява
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.