Българската етническа група обхваща 84.6% от населението на България, или 5 118 494 души. Делът им намалява с 0.2 процентни пункта за 10 години. Турците са 508 378 (8.4% от населението), с 0.4% по-малко, отколкото през 2011 година. Като роми са се самоопределили 4.4%, или 266 720 души в страната. Това показват окончателните данни от националното преброяване през 2021 година за етнокултурните характеристики, представени днес от Националния статистически институт (НСИ) на семинар в Боровец. Те са актуални към 7 септември 2021 година. И при трите основни етноса в България има намаление в абсолютния брой на населението, което следва тенденциите в демографските процеси у нас. Въпросите за етнокултурните характеристики бяха доброволни, както през последните три преброявания, и данните са изчислени само на база отговорилите на тези въпроси хора. Като други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.6% от населението. Не могат да се самоопределят 15 746  души (0.3%). Отговор "Не желая да отговоря" са дали 63 767 (1.0% от отговорилите) души.

Прочети още

Графата "Други"

В графата „Други“ етническите групи са както следва: - помашка – близо 15 хил. души; - руска – 14 хил. души (данните са актуални към 7 септември 2021 г., т.е. преди началото на войната), които са се увеличили с близо 4 хил. спрямо 2011 г.; - българо-мохамеданска - 10 849; - арменска – 5306 души; тя е намаляла от над 6000 души, колкото са били през 2011 г.; - украинска – 3239 души 

(данните са актуални към 7 септември 2021 г., т.е. преди началото на войната)

; - английска – 2894 души; - каракачанска – 2071 души; - влашка – 1643 души; - гръцка – 1625 души; - еврейска – 1153 души; - македонска – 1143 души; - татарска – 1129 души; - италианска – 865 души; - полска - 824 души - румънска – 863 души; Дадени са още 16 хил. отговора, които са разнообразни и не са били категоризирани. Доброволността и личното самоопределяне коментира зам.-председателят на НСИ Диана Янчева. "Никой не може да задължи никого да се самоопредели. Дали сме възможност хората да кажат, че не желаят или че не могат да се самоопределят", каза тя. По отношение на самоопределянето коментира, че дори и преброител да вижда едно, ако преброяваният каже друго, той е длъжен да впише казаното, а не друго: "Ти можеш да виждаш едно, ти го виждаш, че е българин, но той казва: "Не, аз съм марсианец". Ти си длъжен да запишеш това, което е отговорено. Имаме и зевзеци, не можем да им се сърдим. Има някои, които се чувстат и като табуретки, няма какво да се лъжем, има и такива отговори. Важното е, че са малко и не могат да повлияят на тенденциите и основната структура, която се очертава след обработката на данните".

Прочети още

Примерът с марсианеца не е измислен. Действително има отговорил така гражданин, а от НСИ не издават от коя област е той. Най-големият дял самоопределили се като българи е отчетен през 1975 г. Тогава 90.9% са се самоопределили така. Най-многобройно турско население е отчетено през 1900 година: 14.2%. При ромите годината на преброяване с най-висок процент е 2011 г. - 9.4 на сто. Янчева коментира и въпроса защо при преброяване миналия септември данните се обявяват сега. Докато преброяването отне месец, обработката на данните коства около година, защото има технологично време, за да бъдат въведени анкетните карти, които след това е необходимо да се валидират и редактират там, където е необходимо заради несъвместими неща. Има и непреброени хора, повечето от които са били добавени към общата съвкупност на база данни от административните регистри. „Не е механичен процес, за всеки се процедира поединично и в основата стои изискването това лице да се срещне минимум в два държавни регистъра, за да бъде прибавено към населението, което живее в България“, увери зам.-председателят на НСИ. Има хора, които са открити само в един регистър. Тях сме ги оставили настрана, каза Янчева, но допълни, че те са много малко: „1000-2000 души не могат да обърнат колата по отношение на очерталите се тенденции“.

Градове vs. села

В началото на миналия век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето българското население се е урбанизирало значително повече в сравнение с ромите и турците. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период от 1900 г. до 2021 г. продължава да живее в селата.

Разпределение на етносите по области

Българската етническа общност преобладава във всички области без Кърджали и Разград. В област Кърджали населението от българския етнос е 29.0%, а в област Разград – 39.7%. Самоопределилите се като турци в област Кърджали са 64.5%, в област Разград са 50.4%, в Търговище – 37.7%, в Силистра – 37.1% и в Шумен – 31.3%. В петте области живее почти половината от населението, самоопределило се като турско – 48.4%. Ромите са по-равномерно разпределени и са във всички области на страната. Най-голям е делът им в област Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%. Следват Шумен с 8%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.

Застаряване

Застаряването на населението в България, характерно за последните десетилетия, засяга в най-голяма степен българската етническа общност. При нея делът на населението на 65 и повече години е 25% към 7 септември 2021 година.