Гери Никол не е пълнолетна, но в корема й „пърхат пеперуди“, а на слушателя казва: „Ела и си вземи“, като съща Лолитка
Георги Василев, „Бинар"
Трендсетърите на новия БГ поп наистина се престарават. В попа няма нищо лошо, но да превеждаш америкън булшит едно към едно, адаптирайки цялата фалшива суета на телевизионния лукс и формирайки невинното детско съзнание, колкото и банално да звучи, си е заразно малоумие, имащо за цел да изпие акъла на подрастващите. Най-малкото защото еквивалентът на малцинството на северноамериканските негри в България са циганите, а за паралел изобщо и дума не може да става.
Всички виждат, че рапът не е любимата музика на българските цигани, но пък музиката на българските цигани е любима на много българи. И понеже очевидно произведенията на новите български поп герои не са насочени и към някакво по-отбрано общество от ценители, излиза, че това си е един обикновен масов продукт за масови българи. Продукт за възрастни, неособено успешно адаптиран за детски уши.
Не, не, това не е пресилено - идеята, че колкото по-долнопробно, толкова по-популярно, се е превърнала в самоцел. А фактът, че малките момиченца знаят наизуст текстовете на Криско, от които се разбира, че жените са разплодни животни, а сексът клатене, е, меко казано, тъжен. Между другото Криско все пак е някакъв стандарт за качество - има далеч по-неприятни примери.
По време на празничния концерт в Гоце Делчев по случай Деня на детето Били Хлапето например изпълнява на децата песента „Както искаш". Ако ви е любопитно, потърсете текста в интернет. Всъщност откога стана приемливо 16-годишни момиченца да ни гледат перверзно от екрана и да ни призовават „Ела и си вземи"? Изобщо цялата концепция за публичното присъствие на новите музикални герои се движи по възможно най-комерсиалната пътека на масовия усреднен вкус. Лимузини и роудстъри, безгрижни тийнейджъри с шарени дрешки, които се забавляват, на които им е много весело да се пее за секс (или по-скоро за е*ане). Неадекватни декори, лукс по тънката лайсна. Широки усмивки, усилени цветове и вселенско щастие, лъхащо от една малко по-дълга реклама. Но да виждате някъде наоколо тези хора? Къде е безгрижният телевизионен образ, който така настоятелно ни се пробутва?! Да го виждате някъде по прашните улици из България? Няма го. Класика. Пиар класика.
Хората не са това, което са. Ти дори не си и боклукът, за който се представяш. Нито си готиният пич, за който се представяш. Ти всъщност си обикновен и наоколо има обикновени хора. Такава е реалността независимо от броя на абсурдните прически в шоубизнеса. Ние това вече сме го виждали, но на българска почва всичко прилича на нелепа гротеска. Само в клиповете можеш да имаш скъпи коли и скъпи жени и да си абсолютно прост. Успехът е кинти, кинтите са секс и наркотици. Сексът и наркотиците са мечтан лайфстайл. Нека така да е.
Изобщо каква е тази песен, която започва с провлечено „к***р"? Това е просто тъпо и никакви идеи за свобода на словото нямат отношение към този въпрос, защото произнасянето на трите букви с едно „у" и драскането му по стените е предизвикателство в една доста по-ранна детска възраст. А и дори да си достатъчно смел, за да го надраскаш, едва ли това е най-освобождаваща процедура, на която е възможно да се подложите.
Но не в количеството забранени думи е въпросът, а в това как ги използваш. Липсва каквато и да е идея на хората да им се съобщи нещо важно, някакво съобщение, каквото и да е то. Дори и то да е облечено в шарени дрешки и кабриолети. Нещо повече от „Виждам я редовно, пукаме се готино". На кого му пука как се пукате, бе?! Това, че някой вече го е изпял на английски, не означава, че е „готино". Случващото се е точно обратното на свобода.
Въпросът е защо пренасяме образите от телевизорите в масовата култура, без да проявим елементарен вкус. Всичко е оправдано, всичко е приемливо, щом си успял да пробиеш в медиите. Щом си събрал армия от тийнейджъри последователи - успял си. Но какво като е грабителско цялото отношение към тази аудитория? Какво всъщност й се дава? Забавление и нищо повече.
И не е само това, че се крадат чужди парчета, може би винаги се е случвало, а че се краде целият пиар. Огромно старание да се угоди на някакъв усреднен разнебитен младеж дотам, че се отказват и от последната си мозъчна клетка в името на някакви кинти. Колкото да са - трябва да се вземат. Голям успех. Важното е да се изстискат максималният брой стотинки от участията, гледанията, от лайковете и от коментарчетата. И това също не е откриване на топлата вода.
Примерите са достатъчно много - как да не решим, че това е съзнателно преследвана цел? Новата вълна в БГ попа (или БГ рапа, както го наричаме постоянно), макар и да победи чалгата на едно ниво, никога няма да доведе до подобряване на качеството, докато се работи по този безкрайно неоригинален начин.
Ние може и да искаме да подкрепим българската музика, но съвсем не сме в състояние да харесаме всеки булшит, който се създава. А примери за успешен булшит има предостатъчно, уви, защото връзката между комерсиален успех и качество не важи в двете посоки. Така работи пиарът. Факт е, че нещо може да е много гледано и слушано и изобщо да не е харесвано, но така или иначе ползата я има. Популярността я има. Приходите от реклама текат дори когато се излагаш.
Но на този свят все още има качество и оригиналност и все още си струва човек да се опитва да ги постигне. Понастоящем обаче това няма как да се случи - чуждата масова култура в българска транскрипция не може да бъде нищо повече от лоу-бъджет фантазия. Фантазия за международен успех и пробив на българската музика.
Но и тук се очаква да бъдем търпеливи, защото, нали разбирате, тая музика работи, тя се слуша, тийнейджърите си я слагат за рингтоун, а като видят 100 Kila на живо, пощуряват. Все е по-добре от чалга, нали, нищо че толкова много прилича на нея...
