На 24 февруари се навършва една година от началото на войната в Украйна, отнела живота на стотици хиляди, принудила милиони да напуснат домовете си, оставила цели градове в руини и подхранваща страховете, че конфликтът може да доведе до пряк сблъсък между Русия и НАТО. Ето и основните събития от началото на войната:

Февруари

На 24 февруари руският президент Владимир Путин нареди нахлуване в Украйна от север, изток и юг. Той обявява, че „специалната военна операция“ е насочена към „демилитаризация“ и „денацификация“ на страната, за да защити етническите руснаци, да предотврати членството на Киев в НАТО и да го запази в „сферата на влияние“ на Русия.

Украйна и Западът го обвиняват

в незаконен акт на агресия срещу страна с демократично избрано правителство и еврейски президент, чиито роднини са били убити по време на Холокоста.

Руските войски бързо достигат покрайнините на Киев, но опитите им да превземат столицата и други градове на североизток срещат твърда съпротива. Украинският президент Володимир

Зеленски записва видео пред щаба си

, за да покаже, че остава начело в страната.

Март

На 2 март Русия обявява, че е овладяла

контрола над южния град Херсон

. В първите дни на март руските сили превземат и останалата част от Херсонска област и окупират голяма част от съседната Запорожка област, включително

Запорожката атомна електроцентрала

, най-голямата в Европа. Руската армия скоро достига покрайнините на Киев и нейните конвои, простиращи се по магистрали, водещи до украинската столица, стават

лесна плячка за украинската артилерия

и дронове. На 16 март Русия нанася удари по

театър в стратегическия пристанищен град Мариупол

, където са се укривали цивилни, убивайки стотици хора при една от най-смъртоносните атаки на войната. Москва обявява

изтеглянето на силите си от Киев

и други райони на 29 март, заявявайки, че ще се съсредоточи върху източното индустриално сърце на Донбас, където подкрепяните от Русия сепаратисти се бият с украинските сили от 2014 г. след незаконното анексиране на Крим.

Април

Руското изтегляне от Киев

разкрива стотици тела на цивилни в масови гробове

или оставени по улиците на град Буча, много от тях носят следи от изтезания в сцени, които карат световните лидери да кажат, че Русия трябва да бъде държана отговорна за възможни военни престъпления. На 8 април руски ракетен удар по гара в източния град Краматорск

убива 52 цивилни и ранява над 100.

Напрегнати битки се водят за Мариупол на Азовско море, а руските въздушни удари и артилерийска бомбардировка превръщат

голяма част от него в руини

. На 13 април ракетният крайцер „Москва“, флагманът на руския Черноморски флот, е

ударен от украински ракети

и

потъва

на следващия ден, уронвайки националната гордост.

Май

На 16 май украинските защитници на гигантския стоманодобивен завод Азовстал, последната останала украинска крепост в Мариупол, се съгласяват

да се предадат на руските сили

след почти тримесечна обсада. Падането на Мариупол отрязва Украйна от Азовското крайбрежие и осигурява сухопътен коридор от руската граница до Крим. На 18 май Финландия и Швеция

подават молбите си за присъединяване към НАТО

в сериозен удар за Москва по отношение на разширяването на военния съюз.

Юни

Още западни оръжия се вливат в Украйна, включително

доставени от САЩ системи за залпов огън

HIMARS. На 30 юни руските войски

се изтеглят от Змийския остров,

разположен край черноморското пристанище Одеса и превзет в първите дни на нахлуването.

Юли

На 22 юли Русия и Украйна, с посредничеството на Турция и ООН, се споразумяват за

сделка за деблокиране на доставките на зърно

, блокирани в черноморските пристанища на Украйна, слагайки край на противопоставянето, което застрашаваше глобалната продоволствена сигурност.

На 29 юли ракетен удар

удря затвор в контролирания от Русия източен град Оленовка

, където са държани украински войници, заловени в Мариупол, убивайки най-малко 53. Украйна и Русия си разменят вината за атаката.

Август

На 9 август

мощни експлозии удрят

военновъздушна база в Крим. Още експлозии поразяват електроподстанция и складове за боеприпаси там седмица по-късно, сигнализирайки за уязвимостта на анексирания от Москва черноморски полуостров, който Русия използва като основен център за доставки за войната. Висшият военен офицер на Украйна по-късно признава, че атаките срещу Крим са били предприети от силите на Киев. На 20 август Даря Дугина, дъщерята на руския националистически идеолог Александър Дугин,

загива при експлозия на кола бомба

край Москва, за която руските власти обвиняват Украйна.

Септември

На 6 септември украинските сили започват

изненадваща контраофанзива в североизточния район на Харков

, бързо принуждавайки Русия да се изтегли от обширни райони, държани от месеци. На 21 септември Путин нарежда

мобилизиране на 300 000 резервисти

, непопулярен ход, който кара стотици хиляди руски мъже да бягат в съседни страни, за да избегнат вербуване. В същото време Русия набързо

организира незаконни „референдуми“ в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области

на Украйна за това дали да станат част от Русия. Гласовете са широко отхвърлени като измама от Украйна и Запада. На 30 септември

Путин подписва документи за анексиране

на четирите региона на церемония в Кремъл.

Октомври

На 8 октомври

камион, натоварен с експлозиви, се взривява на моста, свързващ Крим

с континенталната част на Русия, при атака, за която Путин обвинява Украйна.

Русия отговаря с ракетни удари

по електроцентралите на Украйна и друга ключова инфраструктура.

След първата вълна от атаки на 10 октомври, ракетните удари продължават редовно през следващите месеци, което води до спиране на електрозахранването и разпределяне на електроенергията в цялата страна.

Ноември

На 9 ноември Русия обявява

оттегляне от град Херсон

при украинска контраофанзива, изоставяйки единствения превзет регионален център Москва, в унизително отстъпление за Кремъл.

Декември

На 5 декември руската армия съобщава, че

Украйна е използвала дронове

, за да атакува две бази за бомбардировачи с голям обсег дълбоко в руска територия. Друг удар се провежда по-късно през месеца, разкривайки пропуски в руската отбрана. На 21 декември украинският президент Володимир Зеленски

посещава Съединените щати

при първото си пътуване в чужбина от началото на войната, като се среща с президента Джо Байдън, за да осигури системите за противовъздушна отбрана Patriot и други оръжия и прави обръщение към Конгреса.

2023 г, януари

На 1 януари, само няколко минути след Нова година, десетки прясно мобилизирани руски войници са убити от украински ракетен удар по град Макеевка. Руското министерство на отбраната обявява, че са загинали 89 войници, докато украински официални лица определят броя на загиналите на стотици. След месеци на ожесточени битки, Русия обявява превземането на

соледобивния град Соледар

на 12 януари, въпреки че Киев не го признава до дни по-късно. Москва също натиска своята офанзива, за да превземе

украинската крепост Бахмут

. На 14 януари, когато Русия започва нова вълна от удари по енергийните съоръжения на Украйна,

руска ракета удря жилищна сграда в град Днипро

, убивайки 45 души.

Февруари

На 20 февруари президентът

Джо Байдън прави изненадващо посещение в Киев

, където се среща с украинския президент в забележителна и предизвикателна проява на солидарност.