сн. novini.bg
Най-старите солници в Европа - тези край Провадия, били мястото, където се е намирал най-старият праисторически град на континента, възникнал преди повече от 6500 години. Това установи екип от Националния археологически институт към БАН, който извършва разкопките на място. Твърдението им обаче странно почти съвпадна с друго - пак на археолози, но работещи край Пазарджик. Миналия месец те обявиха намерени там останки също за най-старото селище в Европа. С което традиционната профанизация на историята в България, подета някога от професор Божидар Димитров, намери нови последователи.
„Каменни бастиони и каменни стени от 4700-4200 г. пр. н.е. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа", разкрива ръководителят на екипа край Провадия проф. Васил Николов. След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни. Разкриват се съоръжения, непознати за фортификацията в древността на Стария свят, добавя той. Професор Николов и екипът му са проучвали три последователно съществували каменни крепости, в които
древните са пазели от грабители
добиваната от тях най-ценна за времето си суровина - солта, в наше време равна по значимост на нефта.
„Какво са криели зад дебелите стени - това искаме да установим. А че тези хора са били богати, свидетелства и некрополът, проучван през този археологически сезон. Гробовете датират от края на „златната ера", когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива", разяснява археологът. Той добавя, че екипът е бил удивен от няколкото странни гробове на убити и „разфасовани" мъже, както и един троен гроб на възрастен мъж с две деца.
Колегата на Николов - доц. Явор Бояджиев, повтори почти същите думи през септември, но за друго селище, което се намира край Пазарджик. „Разкопаваме древно селище до пазарджишкото село Юнаците, което е най-старото в Европа", каза доц. Бояджиев, който всъщност разкопа могила. Той уточни, че останките там датират от около петото хилядолетие преди Новата ера, но още не е установено кога точно е възникнало селището. Първото проучване на могилата е осъществено през 1939 г., но след това работата е била преустановена. Според археолога в укрепената част на селището са открити производствени райони. Това е свидетелство, че хората, които са живели там, са били изключително напреднали за времето си. Въпреки това предстоят още много проучвания на древното място.
Същите неща бяха чути и от археолозите, работещи край Провадия. Те били учудени от богатството на гробните дарове, намерени там. „Солта в праисторическата древност има функцията на първите пари - далече преди златото, което е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по това време, през V хилядолетие пр.н.е., Провадия и по-точно солниците й са „монетният двор" на региона, разкрива още проф. Николов. И добавя, че чрез мащабна търговия
провадийските солни „кюлчета" достигали далече
на юг, а обратно се връщали храна и продукти на престижа, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския „златен" некропол."
Какво по-конкретно е намерено в гробниците? В единия от разкритите досега 18 гроба е намерена само горната част на тяло (до таза), разказва специалистът. По мнението му е погребана само тази част на тялото, тъй като изкопаният гроб е с малки размери. Човекът е бил с добър статус, тъй като е погребан с почести, посочва Николов. По думите му интересното при този гроб е, че гръдният кош е разрязан и там са поставени ръцете, което според професора досега няма аналог.
Злато при погребенията в некропола не е открито, но са намерени множество медни предмети и керамични съдове.
Диаметърът на откритото селище е около 105 м, стената му е била с дебелина около 3 метра и висока 2.5-3 метра. Според изчисленията на екипа в града са живеели максимално около 300 души. Жилищата в крепостта са били двуетажни. Що за население го е обитавало и как то е именувало селището поне от намерените артефакти няма как да се установи. Професор Николов обаче смята, че в района на крепостта е започнала да се налага йерархичността. За развитието й са необходими специализирано производство, каквото е производството на сол, както и търговия на далечни разстояния. Това е било т.нар. комплексно общество, където има разслоение, но няма наследяване, обясни специалистът.
Проби от комплекса са пратени в Оксфорд
и окончателната датировка се очаква да бъде изяснена след около година. „Когато датировката бъде изготвена, ще публикуваме материал за най-стария праисторически град в Европа в престижно археологическо списание", обещава проф. Николов. Колегите му от Пазарджик засега не са се похвалили с изпратени проби в Оксфорд. Вероятно защото не са се сетили. Обикновено в България след бомбастичните твърдения за световни археологически находки почти никога не следва сериозно аргументирано доказателство за истинността им. Така беше и с мощите край Созопол на Йоан Кръстител, и с лодката „от времето на Ной", и с погребания вампир, открит пак край Созопол.
