На 13 март 2024 година завинаги на напусна българският патриарх Неофит, когото политически лидери определиха в реакциите си като духовен баща и крепител на държавата. Българският патриарх бе приет в болница в края на ноември миналата година заради белодробно заболяване. От Рождество Христово насам бяха отслужени десетки молитви за негово здраве, а и в последните седмици множество патриаршии призоваваха за молитви за Неофит.
Патриархът бе добре приет от българите, макар че в биографията му не липсваха и противоречиви моменти, свързани с бившата Държавна сигурност.
Негово Светейшество Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София със светското име Симеон Димитров. След завършване на средното си образование е приет за ученик в Софийската духовна семенария, която завършва през 1965 г.
От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.
От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
През 1975 г. е постриган за монах в Троянския манастир с името Неофит от патриарх Максим. През 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство. От декември 1985 г. е протосингел на софийската митрополия и като такъв на 8 декември е хоротонисан в епископски сан с титлата Левкийски.
От декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г. През същата година е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него така:
"Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление."
През 1994 г. е избран за Доростолски и Червенски митрополит. През 2008 г. става „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие.
Прочети още
През 2010 г. е удостоен от президента с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.
На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит.
Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден в „Св. Александър Невски“.
В последната му публична поява в края на октомври Негово Светейшество посрещна мощите на свети Евтимий - патриарх Търновски.
