Петър Христов (вляво) с брат си и майка си
Екип на BG VOICE
С 5 куршума, изстреляни от чешки картечен пистолет „Скорпио", бе разстрелян бизнесменът Петър Христов. 3 от тях - 7.62х39 мм, популярни в Америка и като „0.30 Късия Руснак", са го поразили в гърдите. Един го е улучил в главата, а последният - в шията. 49-годишният Христов намери смъртта си в своя джип в столичния квартал „Манастирски ливади". Той е собственик на „Лактима Балкан", една от най-големите компании за млечни продукти. Разбра се също, че е бил личен приятел с Цветан Цветанов и бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров. Стрелбата стана на ул. „Ралевица" пет минути след 10 ч. на 8 януари. Предполага се, че убиецът е стрелял от съседен строеж.
Петър Христов е бил член на СИК, около която в миналото се навърташе и Бойко Борисов. Твърди се, че с подкрепата на разстреляния в Аруба Поли Пантев е купил млекопреработвателното дружество „Сердика" във Велико Търново. В годините на прехода е шеф на охранителната фирма „Дито". Името на Христов нашумя като основен благодетел за лечението на пострадалата при катастрофата с Максим Стависки - Мануела Горсова, а също и покрай делото срещу бившия шеф на БОП във Велико Търново Орлин Тодоров, като се твърдеше, че Тодоров му предоставял информация за хода на знакови разследвания.
От убиеца няма и следа. Така беше и във времената на мутрите, когато полицията единствено констатираше наличието на поредния труп. МВР побърза да спусне на медиите дежурния „водещ мотив" за екзекуцията - разчистване на бизнес интереси. Мнозина обаче се отнесоха скептично към това, предполагайки, че такова убийство е твърде знаково, за да е просто за разчистване на бизнес сметки. Мъртвият е приближен на върхушката на ГЕРБ. Върхушката на ГЕРБ в момента се е излъскала, за да приеме всички лидери на държавите членки на ЕС, чийто председател България стана в началото на януари. Подобна екзекуция е истинско предизвикателство към властта в момент, когато тя би искала да представи страната като лустросано място, пропито от евроатлантически ценности, спокойствие и благоденствие.
Цветан Цветанов побърза да омаловажи значението на убития за ГЕРБ. „Петър Христов не е бил член на партия ГЕРБ, бил е симпатизант. Направил е само едно-единствено дарение, то може да се провери", каза г-н Цветанов. Но все пак призна: „Петър Христов беше един достоен човек. В периода, когато бях вицепремиер, той имаше възможност да подпомогне разкриването на тежки криминални престъпления." Едно от въпросните тежки криминални престъпления е това на групата на „Наглите". „Не съм го казвал досега, но сега ще кажа, че благодарение на Цветан Цветанов хванахме „Наглите", заяви през септември 2017 година бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев. - Тогава МВР получи информация благодарение на Цветан Цветанов, който беше министър. Той ни запозна с един човек, който после направи контакт с друг, от когото получихме информация. Не мога и нямам право да кажа кой е този човек." Без да го назовава поименно, Калин Георгиев всъщност имаше предвид именно Петър Христов. Но за да оттласнат убития от ГЕРБ, доколкото това е възможно, близките до властта медии единогласно сега подеха кампания, че убийството на Петър Христов не може да е свързано с „Наглите". Защо - не се обяснява.
В продължение на 3 години бандата на „Наглите" отвлече 13 души, уби двама, поиска почти 40 милиона евро откуп и успя да прибере в крайна сметка над 3 милиона лева.
Христов става причина за внезапния пробив в разследването срещу бандата след множество грешки на МВР преди това, които попречиха да се случат техните арести.
Антимафиотите имат шанс да разкрият „Наглите" още през януари 2008 г. Тогава в София е отвлечен ученикът Джорджио Марков, чийто баща Иво Марков бе застрелян две години по-рано в подземен паркинг в столичния кв. „Хиподрума". Веднага след похищението му - той е държан общо 11 денонощия в плен, майка му Катрин посочва поименно пред служителите на ГДБОП част от бандата. Тя дава самоличността както на силоваци, които физически нападат жертвите и ги пазят после, така и на шофьорите автокрадци, които карат джиповете по време на атаките, а след това водят с есемеси кореспонденцията с близките им за откупите. Групата в направлението „Контратерор" на ГДБОП, която работи по случая, обаче не предприема нищо съществено на базата на тези данни. Най-вероятно те смятат информацията от Катрин Маркова за несериозна. Този изключителен пропуск става причина за още 10 нападения на „Наглите". Две от тях са неуспешни - на сириеца Салех Асил, известен като Бай Сали, и на автокрадеца Боби Фасула. Други 8 души обаче са похитени от „Наглите", а Юлиян Лефтеров-Кунгфуто е отвлечен и убит. Застрелян е и автокрадецът Иван Пайнавелов-Сапата - ключова фигура в бандата, участвал в много от нападенията и водил част от преговорите с близките на жертвите.
Точно 23 месеца след като ГДБОП не успява да прекрати поредицата от отвличания, благодарение на информацията от Катрин Маркова, като от небето идва и разрешаването на този казус. Бандата е задържана, за да се спре поредицата от 13 похищения и период от 2 години и 7 месеца, в които шепа автокрадци и брутални грабители буквално се подиграват с цялата държава и с 60-хилядното Министерство на вътрешните работи. Приносът на застреляния в София бизнесмен Петър Христов в тази история е, че прави връзката между новия екип разследващи служители на ГДБОП и човек от престъпния свят, директно свързан с „Наглите". Това е Валентин Михайлов-Ихтиманския, който участва активно в много от отвличанията и в охраната на част от жертвите на групата.
Връзката между Петър Христов и Михайлов пък прави Найден Недев, който е служител на бизнесмена, но и близък приятел с Ихтиманския, като дори участва в някои от първите удари на бандата, но по-късно заради приноса си в разкритията не е привлечен като обвиняем и свидетелства също като приятеля си. Преди да се срещне с антимафиотите, Ихтиманския влиза в сградата на МВР на среща с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Той се озовава в пълна секретност в кабинета на министъра, без дори да е записан от комендатурата на входа. Валентин Михайлов е бивш затворник. Така и не става ясна на 100 процента причината той да проговори и да се превърне в защитен свидетел по бъдещото дело срещу „Наглите". Обикновено в тази роля влизат хора, които са арестувани и търсят сделка с правосъдието. В този случай обаче не е така.
Информацията от Ихтиманския е изключително ценна, защото освен имена той разкрива и част от къщите, в които жертвите са държани. Срещата му с министър Цветанов е в началото на декември 2009 г. А още на 17-и същия месец в полицейска операция с командоси от отряда за борба с тероризма са задържани общо 25 души.
Четири години по-късно се чу последно за Ихтиманския. Оказа се, че той е бил задържан в България, докато тегли пари от чужди кредитни карти. Хванат е с „бели пластики", а ощетените от него хора са в Словения, където картите им са били скимирани от BG банда.
Това, което МВР не разказва за Петър Христов, започнаха да го правят други известни лица. Някогашният лидер на СДС Александър Йорданов написа публично във фейсбук: „С потрес научих, че този великотърновски бизнесмен през 1987 г., едва завършил сержантското училище в Горна Оряховица, получава специално, явно от висока инстанция, разрешение да се включи в съветската 40-а армия в Афганистан. Там бъдещият „бизнесмен" „завързва големи приятелства". В Афганистан сержант Христов изкарва година и половина, дори е раняван, но както сам е признавал, не желае да коментира тази част от живота си. Защо? Нелогично! Връща се жив и здрав, докато съветската армия губи близо 15,000 убити и над 50,000 остават инвалиди за цял живот. Той учи известно време във военното училище във В. Търново, но вместо да продължи с военната професия, създава охранителна фирма. Историята на т.нар. охранителни фирми е добре известна. Основната им дейност в ония години бе рекетът, притискането на всеки, който започва частен бизнес. Тези охранителни фирми практически спряха възможността хора извън средите на ДС и комунистическата номенклатура да започнат частен бизнес. България стана рекордьор по охранители на глава от населението, а несигурността растеше с всеки изминал ден и година.
Охранителната фирма на Христов овладява „охраната" на Горна Оряховица. Близо 200 обекта - заведения, магазини, складове, дискотеки. Сега горнооряховчани си спомнят неговия огромен джип, ескортиран от няколко мерцедеса. През 1994 г. охранителната фирма на Христов „Дито" застава на входа и на изхода на култовото соц.-предприятие „Захарни заводи" в Горна Оряховица. Появява се фирмата „Дито шугър". Следва приватизация на „Лактима" и инвестиране на милиони долари в нея. Така е. У нас има специални хора, които, като щракнат с пръсти и веднага получават милионни кредити. Христов създава десетки - близо 100, фирми. Мечтите се сбъдват. На 5 октомври 2009 г. той заявява в интервю: „На този етап аз не се виждам като кмет на Велико Търново, но ако това се наложи и хората го поискат, бих го направил." Днес приятелите му говорят за него като за добър човек, честен бизнесмен, милосърден и благодетелен..."
Точно като добър човек, благодетелен го описва Влади Въргала. Прочутият артист е сред много близките приятели на убития. „Първите 5 минути на моя филм написахме заедно с него, разказа Въргала. - Преди години, когато бях в безизходица, ми помогна много. Понякога мисълта, че имаш стойностен приятел, е много повече от торба с пари. Майка му възпита и отгледа двама стойностни мъже - Петър и брат му Димитър. Убиха човек, който категорично ще липсва."
