Парцел в калифорнийската пустиня, управляван от фалшив султан, привлича хиляди „граждани“, търсещи бягство от ежедневието. Стъклена кабина на охраната посреща посетителите и ги подканя да се „регистрират в граничната полиция“, но в нея те намират само пластмасов манекен, облечен в полицейска униформа.
Тук, на повече от час южно от Палм Спрингс и на километри от най-близкия град, Ранди Уилямс, 46-годишен радиодиджей от Сан Диего, се е самообявил за „султан“ на Slowjamastan: „микродържава“, заемаща 11 акра в пустинните шубраци. Държавата с име от музикалния жанр slow jams не се счита за законна и не е призната от никоя правителствена структура.
Уилямс купува земята през 2021 г. за 19,000 долара и незабавно обявява независимост от Съединените щати, като създава своята микродържава с цел да бъде обитавана от безгрижна, сплотена общност.
Прочети още
Днес той
може да се похвали с хиляди „граждани“
(нито един от които всъщност не живее в Slowjamastan), от повече от 100 различни страни. Групата има свои федерални празници, закони, парламент и национално животно (скромната миеща мечка). Има дори фалшива граница, обозначена с официални знаци и случайни участъци от бодлива тел, достатъчно малки, за да се заобикалят лесно.
„За хората, които разбират Slowjamastan“, казва Уилямс, „това е абсолютно бягство от ежедневието, което днес, за съжаление, включва толкова много битки, толкова много политическо разделение.“
И Slowjamastan не е единствена. Има приблизително 100 активни микродържави по целия свят, които се различават по размер и форма, но обикновено включват юридически непризнати обединения, които въпреки това „имитират актове на суверенитет“.
Много от техните лидери, включително Уилямс, се опитват да докажат легитимността си, като се позовават на международно споразумение, подписано в Монтевидео преди почти век, което посочва, че условията за държавност са постоянно население, определена територия, правителство и капацитет за влизане в споразумения с други държави.
За разлика от други сепаратистки движения, Уилямс обаче няма истински сепаратистки цели, нито какъвто и да е политически дневен ред.
„Оставяме всички наши етикети пред вратата“, казва „султанът“ на Slowjamstan.
В своето мини пустинно кралство той се смесва с публиката като политик: поздравява гражданите, позира за снимки зад бюрото си и изнася речи. „Не ме интересува как изглеждате, на кой Бог се молите или към коя политическа партия сте. Вярвам, че Америка и вероятно светът могат да си вземат поука от нас.“
Присъединяването е лесно. Единствените изисквания са да изпратите вашето име, държава на пребиваване и други основни подробности на уебсайта на „държавата“.
„Какво е и какво не е държава?“
От самото начало Уилямс не се застоява на едно място. Роден в Чикаго, той израства в Лос Анджелис, прекарва две години във Флорида като тийнейджър, скита из Аризона, а през последните десет години живее в Сан Диего. Между тези премествания той успява да посети всяка страна по света, постижение, което само няколкостотин други хора по света са постигнали. Така че, когато международните пътувания бяха ограничени по време на пандемията, Уилямс избра да се потопи по-дълбоко в страната, в която живее, вместо да пътува навън. Едно навременно пътуване до друга микронация в Невада, Република Молосия, се оказва цялата искра, от която се нуждаеше, за да създаде Slowjamastan.
През август 2021 г. Уилямс разкри държавното знаме на „държавата си“ (миеща мечка, държаща бойна брадва) и националния химн (патриотична мелодия, която звучи удивително подобно на Rocket Man на Елтън Джон). След като купува земята, той изпрати „декларация за независимост“ на официална бланка до Джо Байдън и ООН и учтиво ги информира, че Slowjamastan се е „отцепил от Съединените американски щати“.
„Освен това, моля, не изпращайте войски. Ние сме миролюбива нация и искаме да си сътрудничим със Съединените щати по почти всички начини“, каза той, с изключение на „данъците и законите“. До момента не е получил отговор.
Прочети още
Гражданите на Slowjamastan се събират няколко пъти в годината за събития и възможности за „султански селфита“. През това време спазват закона на „микродържавата“, който включва забрана на обувките Crocs. Официалната часова зона е SST (или Slowjamastan Standard Time) и slow jams са, разбира се, любимата музика.
Те си имат и собствен малък автопарк от официални превозни средства. Блестяща пожарна кола носи миеща мечка от Slowjamastan, черен SUV е украсен с полицейски светлини и табели с „дипломат“, а бял пикап се обявява като BORDER PATROL с удебелени букви отстрани.
Ветеранът от армията Дейвид Калива пък
намира любовта в Slowjamastan,
като дори именно там предлага брак на годеницата си Саманта Спекмайер.
Много други граждани на „държавата“, сред които и Матема, писателка от Зимбабве, никога не са били там. Тя се надява да я посети тази есен, докато е на конференция в САЩ.
Но псевдосоциалният експеримент на Slowjamastan също има последствия в реалния свят. Уилямс каза, че е получил стотици директни съобщения от хора в други страни – Бангладеш е една от най-често срещаните – които наистина търсят убежище в Slowjamastan и искат да се преместят там със семействата си.
„Приемам това сериозно. Не се шегувам с някого, който се опитва да намери по-добра възможност“, каза Уилямс. „Така че трябва да бъда сериозен и да им кажа: „Вижте, това е повече виртуално преживяване, отколкото физическо“.
Що се отнася до бъдещето на Slowjamastan, то обещава да бъде толкова отворено и диво странно, колкото и началото му. Уилямс шеговито споменава планове за изграждане на мързелива река, която се провира през пясъка, или може би монголски барбекю ресторант, който предлага всичко, което можете да ядете насред нищото. По-реалистично той си представя изтеглянето на няколко транспортни контейнера, които да служат като импровизирани офиси, и изливането на повече бетон за хеликоптерната площадка.
