Владимир Гаджев в своето изследване „Джазът в България и българите в джаза“ изказва предположение, че емигрантските музикални състави са били проникнати от духа на рагтайм-а – новата американска, градска музика - и когато емигрантите се завръщат по един или друг повод в Родината си, те пренасят стила и репертоара и така тази музика навлиза и в Родината. Тази история е свързана с едно малко тефтерче, историята на което завладява цяло поколение. През 1925 г. издателство „The Ideal Diary Co.“, Ню Йорк, издава малка книжка - „Дневник – 1925“, която трябва да послужи на хората за нещо като тефтер за всичко. В него има кратко изложена информация за последното преброяване от юли 1923 г., друга полезна информация, данни за президентите на САЩ – кога и къде са родени, кога са станали президенти, кога и къде са починали. Освен това има, разбира се, и календар на 1925 г., както и календари за отминалата 1924 г. и предстоящата тогава 1926 г., по дни, нещо, което е характерно за тефтерите и бележниците, които се изработват много по-късно в България. Такова малко, джобно тефтерче дневник попада и в ръцете на
Стойо Иванов Крушкин
