Владимир Гаджев в своето изследване „Джазът в България и българите в джаза“ изказва предположение, че емигрантските музикални състави са били проникнати от духа на рагтайм-а – новата американска, градска музика - и когато емигрантите се завръщат по един или друг повод в Родината си, те пренасят стила и репертоара и така тази музика навлиза и в Родината. Тази история е свързана с едно малко тефтерче, историята на което завладява цяло поколение. През 1925 г. издателство „The Ideal Diary Co.“, Ню Йорк, издава малка книжка - „Дневник – 1925“, която трябва да послужи на хората за нещо като тефтер за всичко. В него има кратко изложена информация за последното преброяване от юли 1923 г., друга полезна информация, данни за президентите на САЩ – кога и къде са родени, кога са станали президенти, кога и къде са починали. Освен това има, разбира се, и календар на 1925 г., както и календари за отминалата 1924 г. и предстоящата тогава 1926 г., по дни, нещо, което е характерно за тефтерите и бележниците, които се изработват много по-късно в България. Такова малко, джобно тефтерче дневник попада и в ръцете на
Стойо Иванов Крушкин
и той отбелязва в него концертите на своя оркестър „Bulgarian Balkan Band“ в Стилтън, Пенсилвания.
Не е ясно обаче дали информацията за концертите касае именно този оркестър, защото е известно, че Стойо създава и втори емигрантски оркестър в САЩ след разпадането на „Bulgarian Balkan Band“. В същото време е известно, че той напуска Америка през 1920 г. и се връща в България. Така че информацията може би се отнася за времето, когато през 1923 г. се връща в САЩ и вероятно създава втория си оркестър, за когото пише във въпросния бележник дневник през 1926 г. Така или иначе, това е един невероятно интересен и ценен исторически документ за живота на българската емиграция в Северна Америка. Интересното е това, че един наистина на пръв поглед незначителен бележник може да съхранява такава
изключително ценна историческа информация
Оказва се, че именно от няколкото кратки бележки, само на някакви си четири странички, намираме данни за това къде са свирили оркестрантите от знаменития емигрантски оркестър и по колко концерта са имали, както и какви средства е получавал капелмайсторът Стойо Крушкин за всеки един концерт, в зависимост от това къде и пред каква публика са се изявявали. Например през септември 1926 г. „Bulgarian Balkan Band“ свирят в Утика, Ню Йорк. На 19 септември същата година за концерта Стойо получава 4,90 американски долара. Такава му е заплатата и за концертите на 26 септември и 3, 10, 17, 24 и 31 октомври. За концерт на 6 ноември той получава 14,40 американски долара. Така доходът му възлиза до 48,70 долара за времето от 19 септември до 6 ноември. Дните около коледните и новогодишните празници на 1926 г. срещу 1927 г. не са особено заети за оркестъра. Концерти има на 10 декември 1926 г., както и на 2 и 29 януари 1927 г. За тях Стойо Крушкин получава 126,20 американски долара. Междувременно оркестърът изнася концерти и в Сиракюз, Ню Йорк, недалеч от Утика. Тук те свирят в гимназии, както и в местния университет. Освен това са чести гости в хотели, където забавляват гостите в ресторантите. Всичко това показва, че оркестърът е бил популярен, защото е пътувал, имал е концерти в различни градове, свирил е не само пред емигрантска публика, но и в обществени институции, където е показвал таланта си и пред местни жители. Това означава и още нещо. Едва ли Стойо си е позволявал да свири само нашенска, родна музика там. По всяка вероятност той е представял популярна музика от американски автори, за да бъде интересът към оркестърът висок и за да разпознава публиката мелодиите, които се изпълняват. Владимир Гаджев дава интересни данни за това в книгата си „Джазът в България и българите в джаза“, където споменава, че „..В бита (на емигрантите бел. ред.) значимо място заемат любителските оркестри, някои от които получават популярност и извън тесните рамки на преселническите колонии. Един от тях е …“Bulgarian Balkan Band“, събран през 1915 г. от капелмайстора Стойо Иванов, бивш музикант от Лейбгвардейската на Н.В. Царя военна музика в София. Съществуват още няколко вече загубени за историята формации, главно брасбендове, които влагат също скромен принос за българското музикално присъствие в САЩ“.
