Джорджия Тан може да се похвали с един от най-големите и активни кръгове за трафик на хора. Тя е смятана за американския Торбалан, който краде деца. Тан успява да отвлича хора и да променя живота на стотици семейства. За периода от 20-те години на миналия век до 50-те години тя е отговорна за похищението и разпределянето на хиляди бебета.
Техниката й на работа е следната: Джорджия взима децата от бедни родители или самотни майки и ги предоставя на по-богати родители, пише chr.bg. Не е ясно дали е направила услуга на повечето деца, но и до днес се твърди, че е почти невъзможно да се проследи цялата линия на измами и объркване на родословия.
Джорджия се ражда през далечната 1891 г. и е дъщеря на съдия и учителка. Учи право и успява да завърши колежа в Мисисипи. Решава, че правото не е толкова вълнуващо, следователно избира социални грижи, където
иска да е в помощ на семейства
И така през 1916 г. стига до социалните грижи и настаняване на Мисисипи.
Нейният баща, като един от активните и действащи съдии в града, често изпраща деца и малолетни престъпници в нейния дом, докато намери осиновители. След като има деца за осиновяване, Джорджия често се ориентира в друга посока, да дава бедните деца на богати родители, но в замяна иска някакво възнаграждение.
Богатите родители могат да платят за осиновяване по бързата процедура, очаквано е да видим и как самите семейства ще възпитат едно по-добро поколение. Интересното е, че много от децата, които би трябвало да се радват на по-добър живот, в един момент се озовават в полицията или подават жалби за сексуален тормоз.
Трудно е да се приеме, че този живот наистина е бил по-розов, колкото се очаква. Оказва се, че Джорджия дори изпраща деца при педофили, което е смущаващо и тази практика
продължава цели 30 години
Домът, който започва да управлява, никога не е бил съгласен с методите й, но малцина могат да се противят. Всеки един от служителите с опит да повдигне въпроса или да се оплаче, бързо е уволнен и заменен с предпочитан човек на директорката. Тан се мести в Мемфис, започва да работи в друг детски дом и установява същите практики, но дори успява и да се развихри.
Именно там се изгражда цяла система от възможности, включително на лекари, адвокати и съдии, които помагат за заличаването на картони и всякакви документи на деца. Мрежата работи толкова добре, че дори и дете да загине, домът не носи отговорност и всичко се покрива. За един определен период ще стане ясно, че Тан е
рекордьор по висока смъртност
Няма личност, която да не се занимава с тази система и дори не разследва. Интересът към бързо осиновяване или придобиване на дете е толкова висок, че са достатъчни няколко въпроса и Джорджия ще удовлетвори желанието на всеки.
Колкото и лоши да са американските родители, по-неприятната новина е, че скоро ще свършат изоставените деца, които биха могли по някакъв начин да запълнят исканията на клиентите. Следователно започва събирането на деца чрез отвличане.
Джорджия обикаля града и така открива хора като Алма Сипле, която търси помощ за дъщеря си Ирма. Майката е бедна и е на седмото небе, когато Джорджия обещава да намери безплатна медицинска помощ. Малко след това взима детето й, след седмица заявява, че Ирма е починала.
Директорката на сиропиталището ще изгради цяла мрежа от клиенти, те получават деца, а в замяна трябва да плащат много свиреп абонамент. Звезди като Джоан Крауфорд и Джун Алисън ще осиновят деца именно от нейния дом.
Губернаторът на Ню Йорк осиновява две деца и дори говори за промени в закона за осиновяване, копиран по модела на Мемфис. Благодарение на тази промяна има само два щата, които позволяват на сираците да открият своите биологични родители с доста по-сериозна лекота – Аляска и Канзас.
Властите я защитават. Никога не получава обвинение
Въпреки чудовищните нарушения, Джорджия е защитена от властите и до края на живота си няма повдигнати обвинения. Всички нейни приятели са съдии, полицаи, инспектори, губернатори, кметове и най-различни други кадри. Тя е практически неуязвима и никой повече не я докосва. Някои бедни семейства оставят децата си и по-късно започват да изнудват богатите родители, печелейки още повече. Никой не се опитва да помогне на децата, докато са били отвлечени, изоставени, тормозени от новите си родители и понякога дори са били причина за убийство.
След като Джорджия Тен умира, властите успяват да разкрият нейните престъпления и за някои деца се твърди, че са се върнали обратно при биологичните си родители.
Избори забавят разследването
Преди да започнат да излагат фактите, губернаторът признава, че е бил изнудван от Тан да прикрива престъпления. Директорката обещавала, че ще каже истината и ще посочи точно кои деца са осиновени и ще ги върне на истинските им родители. Никой не иска това, следователно и мрежата продължава да работи. През септември 1950 г. започва разследване. Домът изпраща деца в Калифорния и Ню Йорк – около 80% от тях заминават в тази посока, гарантирайки, че никога няма да се засекат със своите биологични родители. Най-важното е, че парите не могат да се проследят толкова лесно.
Разследването се провежда от друг щат, но това не означава, че властите в Мемфис и Тенеси ще се постараят да спират и да забавят всички действия. В Тенеси има високи шансове да бъдат избрани демократи, което автоматично спира разследването, докато самите хора не открият какво наистина се случва от другата страна. Всичко започва отначало след изборите, Тейлър има достатъчно информация, за да започне да повдига обвинения, но последната карта се държи от Тан, тя просто умира на 15 септември 1950 г. През следващите месеци ще стане ясно, че всички документи, които могат да докажат порочната практика, са унищожени.
След нейната смърт домовете в Тенеси и Мемфис са затворени. Единият е получил около 100 хиляди долара за нелегални осиновявания, докато другият е натрупал близо милион. Повече от 5,000 деца са взети от непознати родители.
„Не задавайте излишни въпроси“
Мрежата й работела по един много ефикасен начин без задаване на излишни въпроси. Нещо по-лошо, когато идвали болни деца, които трябвало да се лекуват, Тен предпочитала да ги остави да умрат, изкарвайки ги на слънце или на студ, понякога дори ги оставяла да гладуват.
Гаврата с деца не е била нещо непознато, някои са били изнасилвани, а други са били бити до смърт. Разкритието на схемата започва да се разкрива от Тенеси.
Персоналът ще открие погребано тяло на дете. През 1946 г. съдия Сам Бейтс ще напише писмо до властите в Мемфис и ще ги накара да започнат да разследват нейните практики. Неговите молби няма да спрат, но винаги ще висят някъде във въздуха и ще се губят.
Повече от 30 – 40 деца в дома на Тан са умрели от диария, което е повече от абсурдно. Не се е направило щателно почистване на дома, както се изисква при подобни заболявания, да не говорим за смъртност.
През лятото на 1950 г. идва време за посещение губернатор Гордън Браунинг. Няколко разследващи журналисти, както и действащият американски прокурор искат да разберат какво наистина се случва.
