ОЛИВЕР ЗАЛЕТ, DW

Джон Болтън, съветник на президента Тръмп по въпросите на националната сигурност, се сбогува с поста си след само година и половина. Той си спечели славата на "ястреб" и хардлайнер във външната политика, който неприкрито апелира за военни интервенции и решително отхвърля всякаква дипломация с политическите противници. От друга страна, Болтън беше човек, който не се плаши да се противопостави на Тръмп. След неговото оттегляне критичните гласове в непосредственото обкръжение на президента намаляват с още един. Най-вероятно мястото му ще бъде заето от някой лоялен човек - както неведнъж вече се е случвало.

Постоянна смяна на министри

По подобен начин Тръмп се разправи с бившия правосъден министър Джеф Сешънс, който беше отказал да уволни неудобния специален прокурор Робърт Мълър и който се призна за предубеден по време на разследванията за т.нар. руска афера. След като го принуди да подаде оставка, президентът Тръмп замени Сешънс с далеч по-удобния му Уилям Бар, чиято странна интерпретация на доклада на Мълър разгневи демократите, но пък заздрави позициите на президента. Или оставката на Джим Матис. Опитният бивш министър на отбраната се отказа от поста си заради решението на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия – действие, с което президентът предизвика разрив с много от собствените си съветници. Матис бе смятан за един от последните гласове на разума в администрацията на Тръмп. Джон Болтън обаче няма как да бъде причислен към този вид хора. Като един от архитектите на войната в Ирак по времето на президента Джордж Буш, той носи пряка отговорност за трайната дестабилизация на Близкия Изток. В последно време Болтън настояваше и за военен удар срещу Иран. А неговата военнолюбива реторика често влизаше в противоречие с едно от централните обещания на Доналд Тръмп - да изтегли САЩ от международните кризисни огнища и конфликтни зони.

Противник на договорките с диктатори

В същото време Джон Болтън беше яростен критик на неособено сполучливите опити на президента Тръмп да сключва сделки с деспоти, изпаднали в международна изолация. Безрезултатните му срещи с Ким Чен Ун например се превърнаха в чудесен пиар за севернокорейския диктатор. Същата чест явно щеше да бъде оказана и на афганистанските талибани, които Тръмп беше поканил в резиденцията си в Кемп Дейвид – факт, който несъмнено щеше да ги постави на едно ниво с изтъкнати държавни и партийни лидери. Подобни опити за договорки с политическите противници бяха трън в очите на Джон Болтън. Особено пък, щом се отнася до радикални ислямисти от сорта на талибаните. Оставката на Джон Болтън е добра новина за американската дипломация: отказ от дрънкането на оръжия и надежда за зациклилия конфликт с Иран. Тя обаче за пореден път показва как Доналд Тръмп се разправя с онези, които застават на пътя му. Всеки, който си позволява да изрази някаква позиция, различна от тази на президента, незабавно си тръгва.