39-ят президент на САЩ и носител на Нобелова награда за мир Джими Картър почина на 100-годишна възраст на 29 декември 2024 г. Той ще бъде погребан на 9 януари.
Джеймс Ърл Картър влезе в историята, наред с други неща, като първият високопоставен държавник, който поиска да бъде наричан с познатото си съкратено име Джими. „Аз съм обикновен фермер, свикнал съм повече с това“, обясни той пред журналисти.
Модата се наложи, поне в англосаксонския свят: Тони (а не Антъни) Блеър, Бил (а не Уилям) Клинтън. Днес, напротив, не е рядкост политиците, които изискват да се обръщат към тях „както трябва“, да се налага да се обясняват.
„Човек от провинцията“
Средностатистическият американски избирател не харесва нищо, свързано с колективното „Вашингтон“. След скандала „Уотъргейт“ тези чувства само се засилиха.
Картър използва пълноценно образа на идеалистичния провинциалист, който не познава и не иска да познава столичните нрави и реалната политика. Основният лозунг на кампанията му беше: „Никога няма да ви излъжа!“.
Всъщност той не беше толкова прост - имаше две престижни дипломи, от Технологичния институт в Джорджия и Военноморската академия в Анаполис, служеше на първите подводници с ядрен двигател в началото на 50-те години на миналия век и се зае със земеделие, защото наследи семейния бизнес.
А това, което политическите технолози на Картър наричаха „ферма“, всъщност беше голямо индустриално предприятие за производство на фъстъци (фъстъченото масло е много популярно в САЩ).
Картър е избиран в Сената на Джорджия два пъти - през 1962 и 1964 г., а през 1970 г. става губернатор на този южен щат.
По време на Гражданската война Джорджия е част от робовладелската Конфедерация. Картър си създава имидж на представител на „новия Юг“, който решително скъсва с миналото. Той кани либералния северняк Уолтър Мондейл за свой кандидат за вицепрезидент и си осигурява подкрепата на видни фигури от движението за правата на чернокожите в САЩ.
Поредица от лош късмет
След като печели изборите, Картър дава амнистия на отклонилите се от военна служба във Виетнам, въвежда в администрацията си жени и малцинства, пътува в провинцията повече от всеки свой предшественик и редовно отговаря на въпросите на американците в радиопредаването „Питайте президента Картър“.
Основното външнополитическо постижение е сключването с негово посредничество на Кемп Дейвидското споразумение между Израел и Египет в края на 70-те години на ХХ век, което до голяма степен определя геополитическата архитектура на Близкия изток.
Като цяло обаче управлението на Картър остава в историята като провал. Трудно е да се посочи друг американски президент, който да е бил толкова преследван от злощастна съдба.
През втората половина на 70-те години цените на петрола достигнаха исторически връх. В резултат на това обещанията му от предизборната кампания за намаляване на безработицата до 4,5 % и на инфлацията до 4 % годишно остават неизпълнени. Нещо повече, ситуацията се влошава драматично.
По време на президентската кампания през 1980 г. републиканският кандидат Роналд Рейгън нарича състоянието на американската икономика депресия. Картър влезе в задочен спор със своя съперник относно терминологията, като твърдеше, че страната не е в депресия, а само в рецесия. Рейгън отговори с убийствена шега: „Рецесия е, когато съседът ви загуби работата си, депресия е, когато вие загубите работата си, а възстановяване е, когато Джими Картър загуби работата си!“
Нечувано унижение
Вторият непоправим удар върху престижа на президента в навечерието на изборите беше епичната ситуация с американските заложници в Иран след ислямската революция.
На 4 ноември 1979 г. - седем месеца след обявяването на Иран за ислямска република - група лица, наричащи себе си „ученици от курса на имама“, щурмуват посолството на САЩ в Техеран. Те взимат за заложници 66 служители на посолството (предимно дипломати) и настояват бившият шах Реза Пахлави, който се лекува от рак в клиника в Ню Йорк, да бъде екстрадиран и предаден на новите власти в страната.
14 души - жени, афроамериканци и един тежко болен служител - бяха освободени, а 52 заложници останаха в плен 444 дни. Брадати младежи с автомати „Калашников“ позираха пред телевизионните камери и се подиграваха на безсилието на Америка.
Такова унижение САЩ не бяха преживявали от Пърл Харбър насам. Но през 1941 г. американците незабавно отвърнаха на удара, а администрацията на Картър демонстрира объркване и безпомощност.
Операцията за спасяване на заложници под кодовото име „Орлов нокът“ на 24 април 1980 г. се провали още преди да е започнала. Един от хеликоптерите, с които командосите трябваше да кацнат на сградата на посолството, се сблъска със самолет за зареждане с гориво на импровизирано летище в иранската пустиня. Загиват осем военнослужещи.
Заложниците са освободени едва на 20 януари 1981 г., след подписването на Алжирското споразумение. По ирония на съдбата това се случва в деня на встъпването в длъжност на Роналд Рейгън.
Целувката на Брежнев
Отношенията на Картър с Москва също не се развиват добре, въпреки че по време на кампанията си и в началото на президентския си мандат той декларира своята привързаност към разведряването и контрола над въоръженията.
Картър провъзгласява защитата на човешките права по света за основна цел на американската външна политика, което разбираемо не се харесва на съветското ръководство.
Почти едновременно с влизането на Картър в Белия дом здравето на Леонид Брежнев рязко се влошава и международните въпроси попадат в ръцете на консервативната тройка Андропов-Устинов-Громико.
СССР и Куба се намесват с военна сила в Ангола, Мозамбик и Етиопия, а през юли 1979 г. сандинистите, съюзени с Москва и Хавана, завземат властта в Никарагуа.
Прочети още
В средата на 1979 г. - след седемгодишни преговори - е договорен Договорът САЛТ II (преговори за ограничаване на стратегическите оръжия – бел. БГНЕС). На 18 юни Брежнев и Картър се срещат за първи и последен път във Виена, за да го подпишат тържествено. Следващата подобна среща на върха се състоя едва през октомври 1986 г. - в Рейкявик, между Рейгън и Горбачов.
Според протокола беше ред на Брежнев да посети Съединените щати, но съветските дипломати поверително обясниха на колегите си, че от медицинска гледна точка не е препоръчително съветският лидер да лети през океана.
На заключителната пресконференция във Виена съветският представител Леонид Замятин е попитан за здравословното състояние на Брежнев. Той отговори, че съветският лидер няма никакви оплаквания и че всички съобщения за предполагаемото му лошо здраве не са нищо повече от спекулации. Тогава известният съветски интернационалист Малор Стуруа стана и попита прессекретаря на Белия дом Джоди Пауъл за политическото здраве на г-н Картър. Проучванията на общественото мнение показваха рязък спад в рейтинга на президента, който година и половина след началото на мандата си вече почти навсякъде беше смятан за „куца патица“.
„[Политическото здраве на Картър] е приблизително същото [като това на Брежнев]“, отговаря Пауъл.
Много американци смятат условията на САЛТ II за унизителни за страната. В навечерието на срещата синоптиците обещават лошо време във Виена, но Картър казва на помощниците си, че предпочита да се измокри до кожа, отколкото да слезе от самолета с чадър. Както знаете, Невил Чембърлейн, който летеше от Мюнхенската конференция, слезе по трапа с огромен черен чадър в ръце.
Няколко минути преди началото на церемонията по подписването Устинов и Громико спориха дали Брежнев ще целуне Картър, както е прието.
„Няма да го направи, няма какво да го целува“, каза министърът на отбраната.
„Не съм сигурен“, възрази Громико.
Целувката се състоя. Но по-малко от шест месеца по-късно СССР въведе войски в Афганистан; две седмици по-късно по инициатива на Картър западните държави обявиха санкции и бойкот на Олимпийските игри в Москва - и отношенията окончателно се влошиха.
Есента на патриарха
Отначало, след като напуска поста си, бившият президент води спокоен личен живот, преподавайки в университета в Атланта, столицата на Джорджия, но през осмото си десетилетие се включва активно в миротворческата и благотворителната дейност, присъединявайки се към „групата на старейшините“ - клуб на бившите държавни глави - създаден по инициатива на Нелсън Мандела. През 2002 г. е удостоен с Нобелова награда за мир за цялостните му заслуги.
През август 2010 г. лети на частно посещение в Пхенян и връща в родината си американския гражданин Айхалон Гомес, който е арестуван от властите на КНДР.
Последната международна мисия на Картър беше през ноември 2013 г. като наблюдател на първите парламентарни избори в Непал.
След началото на руската въздушна кампания в Сирия той изпрати на президента Владимир Путин като подарък публикувана в САЩ карта на позициите на групировката „Ислямска държава“, която е забранена в Русия и редица други държави. След това руските самолети многократно бяха обвинявани в нанасяне на удари срещу сирийските опозиционни сили. Руското външно министерство предпочете да не обръща внимание на сарказма и го нарече „обединени усилия в борбата срещу тероризма и загриженост за съдбата на сирийския народ“.
Прочети още
През август 2015 г. Картър претърпява операция за отстраняване на тумор на черния дроб. През декември бившият президент обяви победата си над рака на събрание на баптистката общност, в която членуваше.
През февруари 2023 г. Центърът „Картър“ съобщава, че бившият президент е решил да прекара оставащото му време у дома и да получи хосписни грижи.
Преди това Картър претърпява няколко болнични лечения, включително на меланом (злокачествен тумор на кожата), който се разпространява в черния му дроб и мозъка.
Картър е шестият президент в историята на САЩ, който преминава границата от 90 години.
Той държи и рекорда по дълголетие на бивш президент - след неговото напускане Белият дом сменя седем стопани: Роналд Рейгън (1981-1989 г.), Джордж Буш-старши (1989-1993 г.), Бил Клинтън (1993-2001 г.), Джордж Буш-младши (2001-2009 г.), Барак Обама (2009-2017 г.), Доналд Тръмп (2017-2021 г.) и Джо Байдън.
