Наричаха го жив светец. Дядо Добри от село Байлово остана загадка до последния си дъх във вторник, когато почина на 103 години.

Стотици миряни казаха последно „Сбогом" на дядо Добри в църквата „Св. св. Кирил и Методий" в родното му село Байлово.

Просякът светец почина в Кремиковския манастир, където беше отседнал през последните години.

"Тук беше сърцето му, разказа отец Серафим. - Дядо Добри имаше изключителна сила - любовта към Господ, а събирането на милостиня приемаше като служение", допълни той.

Софиянци го знаят като просяка пред църквите, измолил близо 1 млн. лева на стотинки, дарил 35 000 лв. за ремонт на храма "Св. Александър Невски" и станал най-големият дарител в историята на катедралата. През 2014 г. американското издание Huffington Post разказва за благородието на добрия старец и отбелязва, че пенсията му е около 160 лева.

Дядо Добри си остава загадка за съвременния човек с добродушността и човечността си.

Наричан жива икона, светец, безсребърник, просяка на Христос, човека църква и пр. Но като се махнат епитетите, за него се знае малко.

Старецът е дал имотите си на църквата и живееше в старовремска къщурка от две одаи, схлупена в двора на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното му Байлово.

В първото стайче има легло и оджак (огнище, над което е вързано котле със синджир). Вътрешната стаичка бе неговият молитвен дом. На източната стена бе направил скромен иконостас с кандило и пред него всеки ден се молеше с часове.

В близкия ъгъл е мястото му за сън. Там дядо Добри спеше върху овчи кожи на земята. Малка стара печка и струпани дърва до нея довършват подредбата. За хладилник му служеше изкопана дълбоко в пода дупка със стени, иззидани с камък.

На масата до прозореца лежаха празен портфейл и книгата, в която той водеше строг отчет на получената милостиня от миряните.

Малцина знаеха, че е сподвижник на юродивството. Юродивите съзнателно симулират безумие, за да скрият от света своето съвършенство и да избегнат суетната светска слава и така да спечелят милостта на Бога.

Колко е изпросил и предал на църквата за последните 30 години? По сметки на Георги - негов довереник от десетилетия, дядо Добри е раздал за строеж или ремонт на църкви, параклиси и манастири в България някъде към милион лева.

Милион, събиран по стотинки в пластмасова чаша пред храмовете "Св. Ал. Невски" или пред "Св. Неделя" в София. "Болестта е милост на Бога, изпитание за вярата ни. Палете свещи в църквата и се молете за душите. Правиш ли добро, Господ вижда това и ще те награди. Парите учат младите на всичко лошо. Бащите не трябва да дават много на децата си, да не ги учат на охолство, това развращава", напътстваше старецът приживе.

Дядо Добри е роден през 1914 г. в с. Байлово под името Добре Димитров Добрев, но за много хора е известен като „светеца от Байлово". Добрият старец не помни детството си, но помни добре сватбата си през 1940 г.

Има четири деца, но надживява две от тях. Една от дъщерите му се грижeше за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото.

По време на бомбардировките над София през Втората световна война близо до дядо Добри пада снаряд и почти го лишава от слух.

"Краят на света е там, където свършва добротата. Пази се от дявола, момче. Той привлича хората и те стават лоши. Не го допускай, защото светът ще свърши", казал дядо Добри на журналиста от bTV Светослав Иванов.

Погребението му ще е в четвъртък, 15 февруари.