Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„В главата ми цъка бомба, която всеки момент може да гръмне“, смее се Денис. Чуден човек е Денис... Минал е през Ада, а се смее непрекъснато и на всичко. На 24 години бяга в Щатите, за да се спаси от смъртоносната хватка на хероина. Вече 5 години оцелява с мозъчен тумор колкото малко яйце. Три операции, а туморът отново расте...
Днес Денислав (или Денис, както е известен в Щатите) Денев живее устремно, интензивно и се радва на всеки миг от живота си. Има 3-годишна дъщеря, чака син през май, много пътува. В Ню Йорк развива бизнес за милиони – с недвижими имоти. Създава и фондация Travelogion, за да окуражава болните от рак и с мозъчен тумор да се възстановяват като пътуват по света.
Роден е в Русе. Част от детството му минава в Тутракан, където баща му е разпределен като лекар. До III клас учи в малкия град. После семейството се връща в Русе, но родителите му се разделят. Сестра му, с 9 години по-малка от него, отива да живее с майка си, а той остава с баща си. Иска да стане също лекар, учи в паралелка с усилено изучаване на биология и химия, но след време разбира, че това не е за него.
В преходните и тъмни 90 години на ъндърграунда Денис, тогава тийнейджър на 17-18-19 години,
попада в лапите на наркотиците
Пробва всичко – от марихуана до все по-силни опиати... докато става зависим от хероина. „Ако не бях заминал за Щатите, щях да свърша или в някой затвор, както много мои познати, или щяха да ме намерят някой ден мъртъв на улицата“, споделя Денис.
„Хероинът ти дава усещане, силно като оргазма – допълва той. – Задейства същите центрове в мозъка, като при екстаза от секса. Кризите са уникални – изпадаш в депресия, нямаш стремеж към абсолютно нищо, губиш желание за живот. Нужни са огромни усилия на волята и желязна дисциплина, за да се откъснеш от него...“
Решението му да промени светкавично хода на живота си съвпада с едно връщане на негов познат, получил Зелена карта и студент в Оклахома. Окуражен е да си подобри английския и да замине при него. На TOEFL теста умният и интелигентен Денис без много усилия постига резултат, достатъчен, за да го приемат.
Записва бакалавър по психология
в University of Central Oklahoma в Едмънт. „Тогава бях на 24 години, сега съм на 42 и повече не съм пипал хероин, даже не съм се сещал за него. Тук в Щатите динамиката е много по-голяма, нямаш време дори и да се сетиш за това“, споделя Денис.
За Оклахома той заминава с решението да „разбие на парчета“ предишната си идентичност и да се самоизгради наново. Пристига с 300 долара в джоба и една чанта с дрехи. Няма кола, а без нея е невъзможно да се придвижва в Оклахома. Започва работа като мияч на чинии в пицария срещу кампуса на университета. Трябва да си плаща наема, таксата за обучението, която е много по-висока за чужденци, да си купи кола, да се храни.
„Беше страхотна борба – спомня си той. – Работа по 60 часа седмично и лекции „фул тайм“. В къщата на моя съквартирант спях на дюшек, взет едва ли не от улицата. Ядяхме само от „долар менюто“ на „Макдоналдс“ – бъргър и пържени картофи.“ По-късно Денис става сервитьор в ресторант за палачинки от веригата IHOP - International House of Pancakes, после в Olive Garden.
По това време умира баща му, помощ – отникъде. „Беше като затворен омагьосан кръг – хем трябваше някак да си плащаме обучението и квартирите, хем от университета не ни позволяваха да работим извън кампуса. Бяхме принудени да работим нелегално“, споделя българинът.
Нещата се променят, когато си намира работа в колцентър на компютърната компания Dell. Продава по телефона компютри за 299 долара. „Маркетинговата стратегия на големите компании като Dell беше като символ на цялата американска маркетинг и адвъртайзинг стратегия. Виждаш реклама по телевизията – „Купи компютър за 299 долара“. Но като се обадиш на посочения номер, те питат за какво ще използваш този компютър. И когато човекът ти обясни за какво му трябва, аз казвам: „О, това, което вие искате, ще струва 450 долара“.
С това се занимава близо година, докато завършва. Споделя с професора си, че
иска да се премести в Ню Йорк
Той се опитва да го разубеди, че този град ще го корумпира като личност. Денис обаче си спомня за едно пътуване до Голямата ябълка, където негов приятел го води на вечеря в скъп ресторант и плаща сметка от $250. „За тези пари аз в Оклахома работех цяла седмица. Казах си, че стандартът в Ню Йорк е много по-различен и щом моят приятел може да си позволи да плати за една вечер $250, значи трябва да се махна от Оклахома“, споделя Денис.
Приятелят му е брокер в агенция за недвижими имоти – нищо общо с неговата психология. Денис започва като брокер на жилища под наем, без да познава града и да знае къде са апартаментите и къщите, които предлага. Изпада в доста комични ситуации, а 6 месеца по-късно, след скандал с шефовете, го уволняват.
На следващия ден си намира работа в друга агенция и започва да се занимава с продажби. Бизнесът му върви добре, клиентите са доволни и през 2010-а си регистрира собствена компания – Highriseny. Няколко години тя върви нагоре, като Денис печели клиент след клиент с работохолизъм, почтеност и емпатия... До една вечер, когато при среща в бар с любимата жена започва да вижда двойно. „Тогава се боксирах, помислих, че е удар от спаринг партньор“, спомня си той.
Прегледът при очен лекар, а после и рентгенът показват, че
има тумор колкото по-малко яйце
точно по средата на мозъка, в зона, наситена с много нервни окончания. Операцията е наложителна, но рискът е огромен – казват му, че може да се засегне важен нерв, да остане парализиран или дори да умре...
„До този момент живеех с мисълта, че едва ли не съм безсмъртен, както всички хора – спомня си Денис. – Мисълта, че мога да умра, ме накара възможно най-бързо да пренаредя напълно живота си. Веднага предложих на приятелката си Мей да се оженим и тя прие. За първи път през живота си пожелах да имам деца. В мен се отвори една врата на желанието да бъда по-всеобхватен, тласна ме към растеж на личността.“
Денис претърпява 3 операции, първата от които – на 6 март 2018-а, трае 8 часа и половина. Подробностите са брутални, не са за хора със слаби нерви... Засегнат е нервът на лявото му око, днес то стои само в една позиция.
Денис обаче се впуска устремно в живота. На десетия ден след операцията се среща с човек, чийто имот да продаде. „Бях в официален костюм, но с шапка на главата. По едно време се разгорещих, свалих шапката и човекът видя 54-те шева на главата ми, стресна се, попита добре ли съм“, разказва Денис през смях. Човекът обаче решава да му повери апартамента си за продажба.
Месец след операцията с Мей пътуват до Париж, после – на сватба в Лондон, през октомври – до Япония за месец, в Куску, Перу, Мачу Пикчу. Прекосяват Китай, пътуват до Малайзия, Бали, Мексико. Денис установява, че тези пътувания са много важни за възстановяване на хората с рак и мозъчен тумор.
Той регистрира фондация Travelogion. В името й е вложен смисълът „Живот като едно пътуване със словото на Господ“. На адрес https://www.travelogion.org/ Денис се обръща към хората, преминали през Ада като него с посланието: „Няма достатъчно време, за да осмислим травматичното преживяване. Нека помогнем на хората да преминат от предишния си живот към новия!“.
„Водим сървайвъри, преминали през такива операции като мен, по планините, в Коста Рика, Перу, в Китай, в България, на Седемте Рилски езера по време на паневритмията през август... Убеден съм, че това може да подпомогне оздравителния им процес“, казва Денис.
А 2018-а, точно след операцията, е
много силна година за бизнеса му
Днес компанията му е с над $200 млн. актив и продажби за над $40 млн. годишно. Отдават под наем и продават еднофамилни и многофамилни жилища и търговски площи в 50-те щата на Америка. Помагат на инвеститори да вложат средства в покупката на имоти в Ню Йорк и после да управляват доходите си от придобиването им. Инвестират „на зелено“ в строеж на нови сгради, строят и малки комплекси в Бруклин и Куинс.
Дъщеря му вече е на 3 години, казва си Абигейл, идва от „аби“ – баща и „гейл“ – радост. Името е измислено от Мей. Абигейл има най-нежния и грижовен баща. През май Денис и Мей очакват син.
„За моя рожден ден на 1 юли отсега организирам голямо парти, чакам клиенти приятели от цял свят – Денис се залива в смях. – А защо да не се смея?... Да, в мозъка ми цъка бомба, но какво от това? Животът трябва да се живее интензивно и пълноценно и благодаря на BG VOICE, че ми давате възможност да вдъхновя и окуража хората като мен да не се предават!“
