„Пукет е прекрасен, не само с природата си, с тропическия климат, с морето и плажовете, но и с това, че е многонационален – казва Деяна. – Тук сме от 13 години и не мога да се нарадвам на възможността да общувам с различни хора, да науча за тяхната култура, за техните страни, традиции...“
През всичките тези 13 години Деяна Минчева Викторсон не е престанала при всеки удобен случай да пази жив духа на своята Родина. В тази мултикултурна държава, с над 60 националности, тя при всеки удобен случай развява българското знаме, представя на другите жители на Пукет традициите, обичаите, културата, историята, кухнята на страната си.
Най-вълнуващо е на Деня на националностите в British International School през юни. Всеки се облича с традиционната си носия, веят се знамена, звучат химните, има парад на нациите. Тогава Деяна облича красивата си кюстендилска носия и заплита в плитките си косите на своята баба, които е запазила. Синът й Виктор, който е наполовина швед, също е в българска носия и развява голямо българско знаме. Така облечени, двамата отиват на празненството, на което звучи и българският химн.
За празничните благотворителни базари Деяна
приготвя традиционната баница и кисело мляко,
а също и лозови сарми. „Баницата е абсолютен хит сред жителите на Пукет, а чужденци на острова са ми казвали, че не са яли по-вкусно кисело мляко от българското“, казва Деяна.
Тя е научила сина си на всички български обичаи – чукане с яйца на Великден, мартеници, сурвакане по Коледа. Съпругът й, шведът Оке Викторсон, не само няма нищо против, но и помага с каквото може. „Оке много обича България и дори има планове да живеем там“, казва Деяна.
Преди да срещне своята голяма шведска любов Оке, българката е имала богат и интересен живот. Родена е в София, а детството й минава по улиците на Лозенец, в игри на народна топка. На 3 години гледа цял балетен спектакъл на крака и на 6 години вече мечтае да стане балерина. Ходи на балет една година, много танцува, свири 5 години на пиано.
В III клас мечтае да стане актриса, ходи на плуване. След VII клас учи в СХУПИ – училището по приложни изкуства, но след третата година баща й заминава за Братислава и тя довършва обучението си там. Влиза в Художествената академия в София с текстил на четвъртия път.
Междувременно работи в криптата на храма „Св. Александър Невски“. Там научава много за иконописването и прави икони по стария традиционен начин.
Работи и в Задругата на майсторите. После при една художничка се научава и да шие памуклийки (капитонирани якета) с две лица. Започва да шие дрехи за клиенти и сама да си изкарва пари.
След академията преживява един разочароващ брак, няколко несполучливи бременности и развод. Решава коренно да промени живота си. Ходи на курсове по английски и шофиране. Прави си малко ателие, шие дрехи от рисувана коприна, с което печели овациите на клиентките си.
Дава всичките си спестявания за своя модна колекция,
която така и не стига до ревю. Но затова пък се запознава с ливанец, който иска да купи колекцията, а срещата с него е съдбоносна – той я запознава с шведа Оке Викторсон. Оке е търговски представител на известната шведска компания за кибрит Swedish Match.
Между Деяна и Оке пламва любов, достойна за роман – 5 години и половина.
Първо той я кани в сладкарницата на „Шератон“, а тя – свита и скромна. „По отношение на мъжете винаги съм била като цвете, израснало в саксия“, признава Деяна. Оке я учи стъпка по стъпка в бизнеса с мода, показва й как да продава успешно дрехите си.
Тя продължава да прави колекциите с рисувана коприна, с марката „Дея Ми“, или „Деяна Минчева – рисувана коприна“, за нея пишат модните списания. Подготвя няколко колекции, пътува на модно ревю в Хонконг и Париж. Преподава и в техникума по керамика за година и половина.
С Оке
преживяват какви ли не премеждия
Приспиват ги във влак и ги ограбват, затъват в преспи в прохода около Кюстендил, а той сменя гума както си е с костюма и летните обувки. Тя е на 27 години, той – на 47. Посещава я навсякъде, където пътува.
Тя оставя дрехите си за продажба в магазин и заминава за Англия като детегледачка, а Оке отива при нея. Подарява й мобифон, за да поддържат връзка. Отива за месец и до Израел, после в Белгия, а той все ходи при нея. От този период на ухажване помни как Оке й подава два кестена в Лозенец и казва:
„Ето, това е нашата връзка“. Единия кестен той носи винаги в джоба си, а другия тя държи, завит в коприна в кутийка.
В Хонконг, където тя отива по работа, двамата се срещат. Оке вади от джоба си пръстен без кутийка и отваряйки шепата си, казва: „Ето, искаш ли да живееш с мен?“. „Пет години и половина чаках тоя момент!“, вълнува се Деяна. А Оке
решава двамата да живеят на лодка
там, в Хонконг. „Беше като меден месец“, спомня си Деяна.
После той избира Холандия, за да е близо до фабриката, за която работи. След Холандия през 2002 – 2004 г. са в България. „Живели сме общо в 8 страни“, казва Деяна. От 1998-а заживяват заедно, но още 2 години преди това опитват да си имат дете.
Чакането е мъчително, Деяна вече е на 41, лекари й казват, че е изпуснала последния влак, но тя не се отказва. След 7 неуспешни бременности, тя най-после се сдобива със син, Виктор, и започват да живеят в 4 страни. Яхтата си оставят в Халкидики и там живеят пролет и есен. Зимата прекарват в Испания, където имат имот. През лятото са в Швеция, понякога в България. Заедно с Виктор живеят и в Америка, Доминикана.
Когато синът им става на 4 години, решават да заживеят на остров Пукет. Избират го заради тропическия климат, дружелюбните тайци, спокойствието. И за двамата Виктор е целият свят, основна грижа им е неговото възпитание и образование. Оке запалва Деяна по педагогическата система Монтесори. При нея в центъра е детето и целта е то не просто да усвоява знания, а да израсне като самостоятелна, независима личност.
Две години и половина Деяна, заедно с други майки, организира детска градина със специална учителка, работеща по Монтесори. Имат стаи за изкуство, за учене, за игра, за английски. Децата са от Тайланд, Русия, Полша, Италия.
Родители, които са специалисти в дадени области, ги занимават с разни неща като зумба, роботехника, рисуване.
Днес Виктор учи в елитното British International School, с деца от 60 националности. Развива разностранните си таланти – от пеене и музика, през акробатика, куклено шоу, до триатлон. А дейната Деяна е в родителския комитет, в клуба по екология и пее в хора на родителите. Последните години е много запалена по приготвянето на здравословни храни и напитки като кефир, комбуча и други, които продава.
На Пукет Деяна е известна не само сред българите. Тя е член на Puket International Womens Club. В него си взаимодействат успешно тайски жени с чужденки. Сбирките си провеждат в местни ресторанти, като плащат по-висока цена от определената за вечеря. Така хем поддържат местния ресторантьорски бизнес, хем разликата в цената отива за благотворителност.
Тази сума се събира във фонд, който позволява на по-бедни деца от Тайланд и Мианмар да довършат обучението си. Ако пожелаят да следват в университет, ги подкрепят докрай.
Поддържат над 100 деца
„В Пукет благотворителността е много широко разпространена, заради опита на американци и чужденци, които живеят тук, и е силно „заразна“, казва тя.
Каузите са различни – помощ при бедствия като земетресението в Непал; за играчки за децата на жените от затвора; средства за домовете на деца без родители или такива, които работят по строежите. Чужденци и тайци заедно събират помощи по време на пандемията и ги разнасят по домовете. Традиция е в магазин на Пукет да платиш едно олио например в повече и бутилката да се постави в специална количка за помощи.
„Животът в Пукет е лежерен, няма стрес и надбягване, и в същото време е динамичен, има много социални събития – казва Деяна. – Много хора си яхват моторчетата, отиват на плажа, на танци. Тук има и много толерантност, съжителстват си добре всички религии. Взаимно уважение – много ми харесва това. Има определен интерес към спорт и здравословен живот, а и климатът го позволява.“
Деяна и Оке са заедно 24 години и им е трудно да изберат дата за годишнина от сватбата, защото са имали... 4 сватби. Първата е на 23 април 1999-а в Хонконг; втората – на 4 юни 2004-та в България; третата – на 12 декември 2009-а в Швеция и четвъртата – на 22 април 2014-а на Пукет. След година, когато Виктор завърши гимназия, двамата космополити се насочват към Европа, където той трябва да си избере университет. Оке е готов да живеят в Швеция и в България.
„Ще ми липсва Пукет – интересният живот, приветливите тайци, безгрижието, рутината, жегите, ходенето боса и с малко дрехи, щурците, жабите, дъждовете... Но семейството, нашият пораснал син – това е най-скъпото ни и избираме Европа“, признава българката.
