Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Да, възможно е музиката да подтикне аутист да говори!“ - вълнува се Гери. - Случвало се е деца с такива проблеми, като пропеят, за първи път да чуят гласа си. Изненадани са, разбира се. Но най-важното е, че тези първи вокални опити ги стимулират и да започнат да говорят...“ Вълшебно е нейното пиано... С него тя от 10 години прави чудеса. „Идеята в моята школа е не просто да занимаваме с музика деца аутисти и всички от „спектъра“, но и да помогнем в развитието им“, казва Гери.
А всичко започва от един имейл от майка на дете аутист. „Представяш ли си, идва тя при мен объркана, смутена, защото никой не иска да работи с детето ѝ, никой не иска да играе с него, защото е аутист, защото е различно... Как ще се почувстваш?...“ - гласът на Гери трепери от вълнение.
Гергана Аргирова отдавна е осъзнала, че цялото ѝ престижно образование в Щатите е имало смисъл в мига, в който се оказва, че може да помогне на това дете аутсайдер и на много като него. И то не къде да е, а в Лондон. Там дръзката българка създава първата музикална школа за работа с деца аутисти, защото иска „да направи нещо, в което да остави сърцето си“.
Родена е в Пловдив, но детството ѝ минава в Катуница - селото, добило печална слава с алкохола менте и палатите на Цар Киро. Майка ѝ е начална учителка, а баща ѝ - автомонтьор. От малка мечтае да свири на пиано и дори рисува на масата клавиши, на които „свири“. Какво ти истинско пиано на село...
Когато е на 5 години обаче наистина ѝ купуват хубаво немско пиано и я записват на уроци. Талантливото дете след IV клас постъпва в пловдивското музикално училище. После
печели пълна стипендия в един от най-престижните университети,
част от елитната „Бръшлянова лига“, в Денвър, Колорадо. На 18 години, с „никакъв“ английски попада в Щатите. Още първия ден има есе за домашно. Пише в стрес цяла нощ, много плаче, а на сутринта се обажда на майка си, че иска да се прибере вкъщи.
В Денвър скромното талантливо момиче от Катуница попада в бляскав свят, който е виждало само по филмите. В елитния частен университет учат деца на знаменитости. Таксата е космическа - половин милион долара за обучението за бакалавърска и още толкова за магистърска степен. Състудентите ѝ паркират по 2-3 поршета пред университета, а родителите им финансират и следването на бедни талантливи студенти като нея, като създават образователни фондове.
Университетът поема таксата ѝ и наема за жилище, а Гери някак се справя с финансите, като сервира на партита във фирми за кетъринг. Бляскавото обкръжение от деца на богати родители обаче не я потиска и комплексира. „Просто се стремях да съм перфектната студентка“, казва тя.
Включена е в програма за много надарени студенти,
с преподаване на много по-високо ниво. Единиците избраници деканът кани на специални вечери и са със специален статут. Но ако не поддържаш успех 5,75 (по българските стандарти), отпадаш. Упоритата Гери обаче остава 4 години в програмата. Завършва магистратура по пиано и музикално образование.
В университета в Денвър има много фондове, финансиращи пилотни проекти на студенти. Богатите младежи, чиито родители захранват тези фондове, не си дават много зор. Гери обаче разработва свой проект за алтернативно музикално образование - The Little Pioneer, на който студенти дават безплатни уроци по музика на бедни талантливи деца.
След магистратурата е приета за докторант в „Кеймбридж“ във Великобритания и в Института по образованието в Лондон. И на двете места обаче таксуват европейката като американка, с непосилна за нея, тройно по-висока такса, защото идва от престижния Денвърски университет.
През 2012 г. тя пристига в Лондон и живее с един паунд на ден. „Толкова сълзи са изплакани!“, споделя Гери. Търси всякаква работа, включително и като преподавател по пиано. Отказват ѝ навсякъде. Тогава решава, че сама ще си създаде работа.
Дава уроци по пиано, докато един ден не получава имейла от отчаяната майка на дете с аутизъм. Оказва се, че в цял Лондон няма нито една специализирана школа за такива деца. Решава, че тя, българката,
ще създаде първото такова вълшебно място за деца аутсайдери.
Спомня си, че когато кандидатства за докторска дисертация в „Кеймбридж“, е чела много за това, как музиката влияе на деца с аутизъм. За тази тема я провокира случай от ранното ѝ детство в Катуница - странно момче, което с никого не говори и всички се страхуват от него.
През 2013 г. тя регистрира собствена компания. Избира име на школата си „London Music Box“ - асоциация с джубокс. Подобно на него Гергана иска да създаде музикален бизнес, който да обединява различни жанрове и хора. Иска да работят със здрави деца и с всички от така наречения спектър - с аутизъм, дислексия, със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Много възрастни с подобни проблеми също искат да се занимават с музика. Днес в школата ѝ работят 12 преподавателя на пиано, китара, цигулка, виола, ударни инструменти, пеене, а самата тя е завършила специални курсове за работа с аутисти.
„Някои от тях са по-интелигентни и талантливи от здравите хора - вълнува се Гери. - Спомни си филми като „Рейнман“ и „Форест Гъмп“. Приемаме различността у здравите хора, но защо не мислим по същия начин за хората с аутизъм? С „Лондон Мюзик Бокс“ исках тези табута, ограничения, разграничения на хора да престанат! С учениците съм като хамелеон, към всеки прилагам специален подход, независимо дали е с аутизъм или не.“
Момичето, в чието образование в Денвър са инвестирани един милион долара, работи здраво за мечтата си и създава тийм от хора, отдадени на каузата. За проекта си с голямо обществено значение социалният предприемач Гергана Аргирова получава куп награди.
Финалист е за бизнес наградите на общината, в която живее - „Southwark Business Awards 2019“ в категориите „Жени в бизнеса“ и „Предприемач на годината‘‘. През 2018 г. е избрана за „Малък бизнес предприемач на годината“ в цял Лондон, на престижните награди PickYourselfUK. За нея гласуват 6000 човека от цял свят. През 2019 г. печели 2 приза на Българските Бизнес награди във Великобритания - „Иновативен бизнес на годината“ (на журито и на публиката) и „Образователен бизнес на годината“ (на публиката).
През 2020 г. отново е „Предприемач на годината“ в категорията „Жени в бизнеса“. Финалист е в категорията „Изгряваща звезда“ на наградите „WeAreTheCity Rising Star Awards 2020“. Финалист е и на наградите Southwark Business Awards 2020.
В началото, докато си търси счетоводител,
получава „2 в 1“ - и финансов мениджър, и съпруг
Англичанинът Сайръс ѝ е много силна опора в работата с финансите и много бързо между тях пробляскват искри и се влюбват. Женят се през август 2019 г. През ноември 2020 г. се ражда синът ѝ Виктор, съвсем скоро очаква и второ момченце, но продължава все така да се вълнува за своята школа.
„Бръшлянова лига? Прекрасно. Лауреат на конкурси? Чудесно. Но да дадеш надеждата на майката, която преди това е плакала, че никой не иска детето ѝ... Това е съвсем друго ниво. Това ми е страстта, разбираш ли? Има огън в мен! Толкова силно вярвам в това, което правим!“, вълнува се Гери.
„Тези дечица, които са били аутсайдери, при нас си намират приятелчета, ходят си на рождените дни. С учителите им организираме различни активности - учат се да правят пица например с деца, които не са от „спектъра“. След всеки наш концерт се събираме всички на една маса - деца със семействата си, здрави и аутисти!“, продължава тя.
„А ти представяш ли си това дете аутсайдер да го изкараш на сцената?... Какво е това за майката и за него? Да му ръкопляскат! Даже се научиха сами да се представят: „Аз се казвам Джон, аз съм на еди-колко си години и след малко ще свиря!“. Аз ги научих на това и се гордея!... Награди?... Не, не, не. Да чуеш как едно дете с аутизъм свири „Тиха нощ, свята нощ“ - това не може да се опише с думи. И цялото ми престижно образование е само базата, за да се случва това“, казва амбициозната дама, която вече 18 години не е в Родината си, но твърди, че България винаги е с нея.
