Отец Давид Наков е един от изявените български свещеници в диаспората ни в Северна Америка и неформален лидер на редица патриотични инициативи, организации, движения и мероприятия в началото на миналия век. Той е учител от Македония, а по-късно става свещеник в един от центровете на емиграцията ни в САЩ – Стилтън, щата Пенсилвания. Заплатата му е била 40 долара на месец, при осигурена квартира, отопление и осветление. През 1915 г. той поема църквата „Свето Благовещение в „малиот Прилеп“, както наричали град Стилтън, защото повечето емигранти тук били именно от град Прилеп. В България освен учител, Давид бил дякон и архиерейски наместник, който оглавил борбата за прилепските манастири през 1910 г. и покръстил много помаци в Тракия. „Българската православна църква в САЩ събра
2000 долара в помощ на армията
На патриотична среща, проведена в българската православна църква на улиците „Фронт“ и „Франклин“, енориашите решиха да дадат 2000 долара за третия заем „Либърти“. Членовете на тази църква са жители на Уест сайт /на гр. Стилтън/ и въпреки че всички са чужденци, те са лоялни към страната и много активни по отношение на войната. Преподобният отец Давид Наков, енорийски свещеник на църквата /в Стилтън/, ръководи кампанията и отправи апел към богомолците. Други изтъкнати дейци на църквата също говориха за „Либърти“ заема“. Това съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ в броя си от 29 април 1918 г. Първото българско училище в Америка се открива към българо-македонската православна църква „Св. Благовещение“ в град Стилтън, Пенсилвания, на 15 октомври 1921 г. отново от него, протойерей Давид Наков. Броят на учениците е 22-ма.
Те успяват бързо да популяризират дейността на училището сред българската колония, в която мнозина не вярвали, че в Америка
може да има българско школо
Занимания се провеждали три пъти седмично, девет месеца в годината. Към храма „Свето Благовещение“ била достроена голяма зала, която била приспособена за училище. Поради близостта на храма до столицата Вашингтон, той често е посещаван от първия ни посланик в САЩ – Стефан Панаретов, както и от останалите служители в легацията.
„Извънредният Министър Стефан Панаретов от България в САЩ и целият екип на българската легация във Вашингтон присъстваха на службите в Стилтън вчера по повод отбелязване на паметта на екзарх Йосиф в българската православна църква. Екзархът е починал на 3 юли в България. Службата беше проведена в българската православна църква на улиците „Фронт“ и „Фратклин“ от отец Давид Наков“. Това ни съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ от 12 юли 1915 г.
Отец Давид Наков се оказва не просто един от свещениците ни в Новия свят, но и нещо като неформален лидер, патриот от нов тип, който обединява българите и ги възпитава и в духовен, и в национален аспект. С това името му остава в историята на родната ни емиграция в Северна Америка. Той активно участва в социалния живот на общността в град Стилтън и в останалите щати, където по-късно служи като свещеник. Предвожда бдения, води емиграцията ни на национални празници, произнася слова. Така постепенно той се превръща в нещо като кмет на тези хора. Той е техният истински
духовен отец, изповедник, съветник
подпомага ги, ръководи ги, напътства ги и най-важното - насочва ги в пътя на националното самосъзнание, за да останат българи, дори и далече от родината, въпреки трудностите и несгодите, които понякога се налага да изтърпяват в нелекото си ежедневие като емигранти.
Българските корени в „малиот Прилеп“
Град Харисбърг е административният център на щата Пенсилвания, а основният печатен орган в града е именно вестник „Харисбърг Телеграф“, който многократно пише за българската диаспора, като дори създава рубрика, озаглавена „Стилтън и близката околия“, където регулярно се публикуват новини за българските емигранти. Отец Давид Наков е и председател на македонско събрание, проведено в Чикаго през декември 1918 г., както съобщава отново вестник „Харисбърг Телеграф“. „Под ръководството на преподобния Давид Наков - енорийски свещеник, службите в българската църква „Свето Благовещение“ в „малиот Прилеп“ – Стилтън, се провеждат ежедневно. Българската православна църква не разполага с пейки и паството участва в службата право“, съобщава още вестник „Харисбърг Телеграф“ в броя си, посветен на православния Великден, от 20 април 1916 г.