сн. “Уеб кафе”
Кметът на Малко Търново забрани чалгата по време на честванията на 109-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива. На празника бяха позволени само странджански и тракийски песни, научихме от новините. Реакцията на много хора беше: "Браво! Сега в Малко Търново - скоро и в други градове." Забрана имаше и за продажбата на гащи по сергиите в местността.
По-паметливите веднага се сетиха за Пловдив, където преди Коледа кметът направи същото. Тогава съобщенията от града бяха, че "кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има по коледните и новогодишните празници под тепетата. По традиция ще има коледен пазар, но на търговците ще бъде забранена продажбата на бельо, пантофи и дрехи". Познато, нали. Но и това не е началото. Преди четири години дойде съобщението, че в колите на градския транспорт в Бургас вече няма да звучи силно чалга и
няма да висят снимки на фолкпевици
Отново чалга и бельо заедно. И със сигурност след няколко месеца някой друг кмет ще реши да забранява нещо друго.
Подлъгани от личните си предпочитания, можем много лесно да харесаме подобни акции и въпросните кметове да ни станат симпатични. На мен лично обаче няма как да ми станат симпатични хора, които си позволяват да разделят един вид музика от друг, да налагат собствения си избор силово и да използват изобщо думата "забранявам". Иначе мотивът и в трите случая вероятно е един и същ - да спасим хората от неприличното. Поне по празниците. Поне в автобуса. Но ако кметът е толкова загрижен за нравствените послания, които чуват неговите избиратели, трябва да забрани и попмузиката.
Ако не сте обръщали внимание какви са думите в някои от най-популярните хитове на това лято, ето ви подбрани цитати: "Правиш глупости на скъпи курорти. Бременно момиче, как ухаеш на аборт!", "Лято, морето с пълни джобове е най-добре!", "Солени дни и нощи, ще бъдем само по гащи". Трудно можем да открием голяма разлика между посланието от тези фрази и например "Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай!".
В едно са прави тези кметове - те наистина носят отговорността и за развитието на културата в своите общини.
Ако наистина им пука, могат да финансират фестивали за джаз
или класическа музика, могат да организират обучение за децата по български фолклор, могат да дават безплатно помещения за репетиции на млади рок групи от своите общини. Не съм чул кметовете на Смолян или на Банско да са забранявали чалгата. Но всички сме чували за летните джаз фестивали, които привличат страхотни музиканти и многобройна публика в двата града.
Много неща може да направи една община, за да гарантира присъствие на наистина хубавата музика. Но не може да забранява. Тези действия показват безсилието на кметовете и липсата на елементарно уважение към демократичните ценности. Защото забраната на каквато и да било музика е първата крачка по пътя, който заведе момичетата от руската пънк група "Пуси райът" в затвора.
Иван Бедров
