Капан, така определя историята на една снимка едно обикновено българско семейство от София, посетило САЩ в далечната 1971 г. Така те определят случката тогава, сега историята изглежда леко смешна в погледа на кривото огледало на епохата. По онова време Георги и Елена са в Америка при сестрата на Георги - Цветанка (Флоранс). На 6 септември 1971 г. те посещават семейството на д-р Георги и Станка Паприкови, емигрирали преди години в САЩ. Паприков държи на стената в дома си портрет на цар Борис ІІІ. Както повечето нашенци в Америка, а и не само там, човекът си е организирал битов кът с писани глинени съдове, български везани покривки и картини. Той се гордее с това, защото то го свързва с Родината му. Георги и Елена са посрещнати в дома му като близки само защото са българи. След обяда Георги и неговият домакин се оттеглят в края на салона, на два меки фотьойла, за да си поговорят за България и бъдещето. Домакинът е любопитен за всичко. Разговорът е приятелски. Българският цар Борис Трети Решават да си направят снимки за спомен

Домакинът вади фотоапарат

и моли съпругата му да го снима с адаша му от София. Те застават пред портрета на цар Борис ІІІ и тогава Елена се намесва решително. Тя любезно моли домакините да направят снимки, но ако е възможно, да не е пред портрета на царя, защото все пак, тези снимки ще стигнат до България един ден. Тя се опасява да не би да имат проблеми с властите в родината, ако снимките с портрета на цар Борис ІІІ попаднат в ръцете на комунистическата милиция в София. Домакините са осведомени за страховете и за това, че в България Елена и Георги могат наистина да имат проблеми с властта. Историята е странна и дори малко параноична, нека не забравяме обаче, че говорим за 1971 г.! Този епизод остава в златния фонд на семейните вечери, когато Георги разказва в София как е щял да се „снима с царя". Макар и странна, тази история ни напомня, че българите по света носят в сърцата си родната история и до голяма степен благодарение и на тях истината за част от миналото ни се съхранява непокътната през годините на комунизма.

Да се скриеш от съдбата

Албумът с „опасната“ снимка на царя и семейството му, принадлежал на запасния майор Георги Иванов.

Интересна е и историята на един военен албум, принадлежал на запасния майор и ветеран от Втората световна война Георги Иванов, същият, който посещава дома на Паприкови през 1971 г. В годините 1935-1936-а той е школник в Школата за запасни офицери (ШЗО) край София. Когато завършва, получава албум със снимки за спомен от обучението си. На корицата е изобразена карта на България и отнетите ни земи, в робски окови – националният идеал на страната ни в онези години – обединението. На първата страница е поставена снимка на царското семейство, втората страница е за генерал-майор Луков – министър на войната по това време, и други висши военни ръководители. Следва ръководството на ШЗО и снимки на всички школници на фона на ежедневието в школата. Накрая са изобразени фрагменти от живота в ШЗО.

Георги Иванов като млад офицер, след завършването на школата за запасни офицери край София.

Дотук всичко е добре, докато не идва 9 септември 1944 г. Тогава Георги - все още действащ офицер, е принуден да скрие албума дълбоко в сандъците на тавана в дома си. Все пак снимка на царя и семейството му в годините, когато България вече е „народна република“, никак не е добре да се появи на бял свят. Снимките на царя са почти ерес и Георги крие албума през всичките години, в които монархията беше вкарана в словосъчетанието „монархо-фашизъм“. Едва след промените от края на 1989 г. запасният майор Иванов плахо вади от тавана албума си със снимката с царя.