Физкултурата на властта винаги е била по-ценен управленски ресурс от всякакви декларации Дияна Костова, webcafe Доскоро само Бойко Борисов можеше да победи стена на тенис, от днес Румен Радев вдигна нивото: успя да преъврти новините само с лост и опорна точка. „Още мога". Кадрите от 360-градусовото коремно възлизане на президента в поделението на Спецчастите си струват публичното зрелище, дори само заради техниката „55-годишен мъж прави задно салто със закопчано сако". Зрителите цъкат с език, зрителките въздишат и се надяват тайно, че семейният коалиционен партньор поне ще се сети да изтупа килима на висилката зад блока. Не знаем дали в президентството се крие анонимен spin doctor или фотосесията е военнополева импровизация, но Румен Радев изглежда видимо доволен. А че имаше нужда от позитивни новини след злополучното гостуване на патриарх Кирил, в това спор няма. От началото на мандата си Радев не беше изпадал в толкова слаба позиция. При това ударът не дойде от „беквокалите" на ГЕРБ, а от скъп руски гост. Ако за Росен Плевнелиев беше висока чест да бъде обект на московските хули, за Радев едва ли можеше да има по-болезнен шамар от 5-минутния запис с патриаршеската проповед за „историческата правда и неблагодарния български елит". Проблемът не беше само в монтажа, в който режисьорът бе отредил на Радев роля на гузен новобранец пред старшина. Проблемът е, че и в прокремълските медии се повториха личните критики към президента - в Москва остават с впечатление, че срамежливата му русофилия е камуфлаж, а иначе си остава лоялен на американската школовка. Целуването на патриаршеската десница, концертите с балалайки в Народния театър и Шипченските чествания на фона на съчленени българо-руски трибагреници май не са били достатъчни. Дали заради отложеното за след Председателството гостуване на Путин, дали заради неуспеха в затварянето на сделката за бойните самолети, дали поради трета и четвърта причина - още на първата година от мандата Радев настъпи руска мина. Едноседмичната липса на ясна реакция след провокацията може да е била ход на тактическо отстъпление, но ослушването издаде неприятната изненада в президентството. Сега Радев се върна на собствен терен със сцени на казармена задушевност, спонтанна пъргавина и челичени юмруци. Да послужи пред когото трябва. Все пак една снимка казва повече от 1000 думи, особено когато думите ти идват със закъснение. Физкултурата на властта винаги е била по-ценен управленски ресурс от всякакви декларации. Още като главен секретар на МВР Бойко Борисов обичаше да се снима на лежанките и гладиаторите, Иван Костов правеше гръбна преса на подиума в „Търси се", лекоатлетът Цветанов има практиката да измъчва кметове в слаба (електорална) форма с безкрайни кросове на местния стадион. А говорителят на Путин обича да го хвали с това, че „чупи ръце с едно ръкостискане". Ако активното мероприятие на патриарх Кирил е било само спаринг, не смеем да си помислим какво го чака Румен Радев при същинската среща с онзи „гост", на когото не можа да откаже покана.