„Вървя през джунглата и какво, мислиш, виждам? Колиби от кал... И вътре натъпкани всички – хора, крави, кози, кучета. Нещо невиждано в XXI век! – вълнува се Диана. – Пият мътна вода от реката, заедно с кравите и козите!“
„Като вървях през тая джунгла, се почувствах като героиня от филм за XIX век“, казва замислено българката. Точно така съм си представяла автентичната жена мисионер – фина, чувствителна, емпатична. Говори накъсано от вълнение, готова е да се разплаче.
Животът удря жестоко Диана Дойчинова. Губи син и съпруг и тръгва да обикаля света с надеждата да избяга от болката. А после среща африканчета, също осиротели като нея, и решава да ги спаси от нищетата.
Родена е в София, учи за физиотерапевт, има семейство и две деца – момче и момиче. Новото хилядолетие ги заварва в Испания. „Не бяхме емигранти, имахме хубав бизнес в София. Просто децата ни обожаваха испанския и през 2000 година отидохме да учат в Испания“, казва тя.
Мъжът й е преводач от древни езици, може да работи дистанционно за български издателства и това им позволява да пътуват много. През 2008-а се преместват в Ирландия. А
животът й нанася удар след удар
Първо губи и двамата си родители.
През 2015-а си отива синът й, от свръхдоза хероин, след епична 15-годишна битка с дрогата. Междувременно на мъжа й откриват тумор в мозъка. „Беше в ремисия, беше добре, до момента, в който намери сина ни и тотално се отказа да живее и да се бори. И той си отиде през 2016-а“, споделя Диана. Дъщеря й Ирена завършва университет в Мадрид, омъжва се за испанец и тя остава сама.
Тогава решава да се раздели с любимата си Ирландия и с цялото си имущество, събирано там 8 години. Дори пуска обява в социалните мрежи.
„Раздадох всичко! От колата до хилките за тенис! Плазми, кухненски уреди, велосипеди, дрехите и принадлежностите на сина ми и мъжа ми. Оставих си един куфар с парцалки. Той и днес е всичко, което имам. Така съм позната – като „жената с единия куфар“. Просто видях живота по различен начин, разделих се с имуществото и тръгнах сама по света...“
Първо е Индия за 18 месеца, после Непал.
„Имах нужда да се поизлекувам
и това беше като санаториум за мен“, казва тя. Пътува от Раджастан до най-южната точка на Индия, после от Калкута потегля през Бангладеш, Китай.
Решава да отиде в Африка. Обикаля всички страни в източната част на континента. Харесва й климатът – около 25 градуса целогодишно.
В Африка тя се запознава с мисионера Даниел Делибашев, който се грижи за подслона, изхранването и образованието на стотици деца в Уганда и Танзания (и за когото BG VOICE разказа) Двамата работят заедно по различни проекти. Обикаля Уганда, Танзания, Руанда, Бурунди и Кения. „Кения обаче ме грабна с красотата си и реших да остана тук“, споделя тя.
През 2022-ра регистрира неправителствената организация Every Day Care for Africa (ЕDCA). „Хората ми дадоха мисионерска виза“, казва тя. Поддържа много деца по гетата, а дъщеря й Ирена, която държи ресторант със съпруга си в Лансароте, Испания, също ходи често да й помага.
В момента Диана е в самия пущинак, в махала с „екстремна бедност“, близо до градчето Китале. Сградата, в която са учили децата миналата учебна година, е опасна, и след дълги обиколки из района Диана е намерила хубаво място. Радва се, че там кенийчетата могат да останат на пансион в нова, много по-хубава сграда.
Никое от децата, за които се е грижила до момента, не е с двама родители.
Обяснява, че в Кения е много разпространена полигамията. Кенийците правят деца, а после се местят на друго място, там отново правят деца... „В Кения всички живеят в племена и когато двама решат да се женят, питат от кое племе е другият, защото е много вероятно да се окажат брат и сестра, заради тази полигамия“, обяснява дамата.
До момента се е грижила за 65 деца,
а от този месец е заварила още 125 сироти души на новото място. Така че поема грижата за изхранването, възпитанието и обучението на 180 африканчета.
Доскоро тя самата е живяла цели 7 месеца в пущинака, без ток. Преместила се е в най-близкото градче Китале, защото е важно да поддържа контакти с политици и бизнесмени, които да помагат.
На старото място се закотвя, след като ужасена вижда как деца пият мътна вода на реката, заедно с кравите и козите. По най-бързия начин осигурява машина за издълбаване на кладенец. „Дълбаха до 100 метра, струваше 12 хиляди долара, бях събрала 10,500, другите прибавих от собствената си сметка, защото не исках повече да гледам как пият мръсна вода. Сега има вода не само за децата, но и за цялото село“, казва тя.
Втората й грижа е да монтират соларен панел с батерия, за да може от този кладенец да се точи вода. „На новото място, където ще преместя децата, също ще изкопаем такъв кладенец“, решена е Диана.
Купила униформи на децата за училище, а те спели с тях, защото нямат други дрехи. Децата са от 6- до 12-годишни, а Диана е амбицирана на всяка цена да се завърши новата сграда, където ще бъдат на пансион.
„Трябва да се махнат от там, та те дори нямат какво да ядат! Правят им една царевична каша, като нашия качамак, но по-рядка, може да се пие. С нея си пълнят коремчетата вечер, че иначе не могат да заспят гладни“, казва тя.
Организира и изграждането на парник за зеленчуци с много семена от България.
„Всичко е невероятно избуяло. Има табели на английски, на които пише: „Зеле BG“, „Домати BG“, смее се Диана. Сега за децата има пресни зеленчуци в изобилие. На новото място тя иска да въведе устойчиво модерно земеделие с хоризонтално посаждане. Приятели турци от Лондон пък осигуряват за децата месо за курбан. Планира да направи и развъдник за риба.
„А децата са невероятно талантливи, просто трябва да им се даде шанс! Трябва някой да ги организира!“, пали се Диана. Казва, че за разлика от други организации, които помагат, но правят местните хора зависими, тя иска да осигури на своите деца свобода. Създава други източници на доходи и променя изцяло съзнанието и мисленето им. Затова е популярна и сред политиците и високопоставените кенийци.
Казва, че ще се премести на друго място само когато се убеди, че ги е научила как сами да си изкарват прехраната. Планира курсове по шиене, за подстригване, ще се научат да отглеждат зеленчуци.
Дарители? „Независима съм във финансово отношение“, казва Диана. От много години
се занимава с криптовалута,
като осигурява добър доход за себе си и за бедните деца. „Дойдох в Кения заради една криптомонета, създадена тук. В Мумбаса, пристанищния град, с тази монета отвориха един магазин“, казва тя.
За 16 крингула (криптовалута – б.а.) в Кения дават за една седмица големи чували с пшенично и царевично брашно, захар, ориз. Диана няма какво да ги прави и започва да се обажда по домове за сираци и да ги снабдява с продукти.
„Слава богу, че е тази криптовалута, дава ми възможност да помагам в критични моменти, когато не мога да получа помощ“, казва тя.
Заради работата си е решила проблема и с лошата или липсваща връзка. Снабдила се е с всякакви приспособления за добър интернет, така че когато телефонът няма покритие, веднага се включва Wi-Fi „бисквитка“.
Приятелка от Лондон й дава пари специално за музикална уредба и всеки петък организира за децата парти. „Те са толкова талантливи! Просто трябва да им се даде шанс. Едно дете направо си е родено за лекар и ще се боря да осигуря средства за образованието му“, вълнува се Диана.
От 12 септември Диана Дойчинова е в България, тъй като в Хасково за втори път провеждат фестивала „Подай ръка“. Организират го от 19 до 22 септември нейни почитатели от социалните мрежи, като половината от средствата ще отидат за лечението на болно дете от Хасково.
„Те бяха събрали много неща за децата - дрехи, училищни пособия, които нямаше как да пренеса, а митата са много високи“, казва тя. Затова създава организация, подобна на НПО - CBO - Community Based Organisation. При нея няма никакви такси, но се прави Life Tracking, тоест служители от гранична полиция придружават пратката до дестинацията.
Прочети още
Чрез CBO нейните деца могат да получават цели контейнери без мито – дрехи, помагала за училище, компютри. „Който желае да помогне, може да научи всичко от сайта на фондацията ни EDCA – https://www.edcafrica.org/ Там са публикувани и банковите ни сметки“, казва Диана.
Кения тя кръстосва на мотор. „Децата като ме видят, крещят отвсякъде: „Музунгу, музунгу!“ Това на техния език означава „бяла жена“. Наричат ме Ди и като се лепнат за мен, не ме пускат“, вълнува се Диана. След като приключи с този проект, смята да остане в Кения и да създаде колкото е възможно повече такива абсолютно независими селища. „А след това ще започна да ги обучавам на крипто, защо не?“. Казва го съвсем сериозно.
