На 9 април 2022 г. Православната църква отбелязва Акатистова събота. На този ден се чества празникът на чудотворната икона “Св. Богородица – Златна ябълка”. Празникът Златна ябълка е възпоменание на чудотворната икона „Пресв. Богородица – Благодатна“. Чества се на петата събота от Великия пост. Това е празник, свързан с чудото, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано в „Синаксар за златната ябълка“ от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. Кирик и Юлита“. „Възпоминава се чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария поради дългия път, не можа да получи благословен хляб, и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. А йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи. И като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. Видя тогава старецът (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона „Благодатна Богородица Дева“, взе я и я даде на жената (неплодната) като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.“ Оттогава възниква традицията чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата статия от Богородичния акатист. Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т.е. 5 седмици, и след прочитането на последния – Пети акатист, се раздават на безплодните жени, за да се сдобият с рожба. Църквата на манастира „Св. Кирик и Юлита“ в Горни Воден Вековна е също традицията да се дават и специални колани на бездетните жени, които те да носят на кръста си, за да заченат. Този ритуал е уникален, датира от близо два века и е характерен само за храма „Свето Успение Богородично – Златна ябълка“ в с. Горни Воден. Много са чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете. Едно от тези събития възрастните хора в село Горни Воден още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители. Манастирът в Горни Воден Село Горни Воден се намира в близост до Асеновград, по пътя за манастира "Св. Кирик и Юлита". Селището датира още от II-III век сл. Рождество Христово и тогава е било в пределите на Източната Римска империя. Мъченици за Христа от този период са св. Кирик и майка му св. Юлита, които са пострадали в 303 г. на 15 юли, по времето на Диоклетиановите гонения. По-късно в тяхна чест е съграден манастир над селото. Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена "Златна Ябълка", която се почита за всякакви просби, но най-вече от бездетни родители, за да се сдобият с рожба. Тази икона датира от началото на XVII век. Храмът също е от началото на XVII век, като е претърпял и две обновления ­- през 1833 г. и през 1896 г., когато е въздигнат в сегашния си вид и размер. Освен големият храм в Горни Воден има още 11 параклиса, като най-старите от тях са също от XVII век. Чудото, извършено от Майката Божия с неплодната жена, е станало през 1765 г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашния игумен на манастира "Св. Кирик и Юлита". До 1924 г. с. Горни Воден е било населено с гръцко население, а храмът до 1906 г. е бил подчинен на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Наричали селото "Малка Елада". През 1924 г. по споразумението "Моллов ­ Кафадарис" местното гръцко население бива изселено в Гърция, а тук пристигат българските бежанци - тракийци и македонци, от Гърция.