Рудолф Валентино и пръстенът
Криси Красимирова
Великият танцьор и актьор Рудолфо Валентино често посещавал малки магазинчета с антики. В едно от тях, разположено на тиха уличка в Сан Франциско, през 1920 г. той открил старинен пръстен, който оказал наистина съдбоносна роля в съдбата му. И не само в неговата... Пръстенът, по оценките на редица американски изследователи, в това число на Бред Стайгър и Трой Тейлър, бил сребърен и с нищо не се отличавал от който и да е друг. Неизвестно как актьорът бил привлечен от него. Тогава собственикът на магазина, който разпознал звездата, започнал да разубеждава Рудолфо Валентино да го купува с обяснението, че е доста опасно да се вземат скъпоценности втора ръка. Но актьорът настоявал да го купи. Тогава търговецът прибегнал и до последния аргумент, като казал, че пръстенът е свален от ръката на убит човек и е трудно да се каже какви разрушителни сили се крият в него. Въпреки това Рудолфо Валентино купил пръстена и веднага си го сложил на пръста, като разказвал на всички каква интересна история има.
По това време се снимал филмът „Младият раджа", на който се възлагали големи надежди. Но очакванията не се сбъднали. Валентино решил, че това може да има връзка с пръстена и го прибрал за цели две години. Сложил си го по време на снимките на филма „Синът на шейха". Само няколко месеца след премиерата му Рудолф Валентино получава остра криза от апандисит, след това прави перитонит и умира.
Прокълнатия пръстен прибира за спомен приятелката на Валентино - Пола Негри, която е последната му любов. Никой вече не си спомня за зловещото предупреждение на собственика на магазинчето, откъдето той е купил пръстена, затова тя без никакво притеснение го слага на пръста си. Почти веднага здравето на актрисата се влошило рязко. Тя заболяла тежко и възстановяването й след това продължило почти година.
Междувременно тя се запознала с певеца Ръс Коломбо, наричан Ромеото на джаза. Пола Негри била поразена от приликата му с Валентино. Дотолкова й напомнял за него, че решила да се раздели със скъпия спомен и му подарила пръстена с думите: „От единия Валентино - на другия!"
Буквално след няколко дни - на 2 септември 1934 година, Коломбо случайно се оказал в епицентъра на улична престрелка между гангстери и загинал от заблуден куршум. Преди да бъде погребан, пръстенът бил предаден по щафетата на близкия приятел на Ръс - Джо Казино. Той съпоставил фактите за странния низ от смъртни случаи и болести и решил, че вината за всичко това е на пръстена. Когато достигнал до това прозрение, сложил пръстена във витрина като исторически експонат и не давал на никой да го докосва. Отказал да го даде и на представителите на музея с реликви на Валентино.
Въпреки всичко и Казино се оказал изкушен да провери дали пък наистина пръстенът има такава сила. На холивудска сбирка той решил да се изфука пред всички колко е смел и колко е над тези неща с проклятията и чуждата карма. Нахлузил пръстена и се запътил натам. По пътя бил сгазен от камион.
Следващият, при когото се озовал фаталният накит, бил братът на загиналия - Дел. Той не вярвал изобщо в дяволски работи и отхвърлил като абсурдна теорията за проклятието, което тегне над накита. Сложил си пръстена и... нищо не се случило. После го дал на още един смел ентусиаст, който също го поносил, без да има никакви последствия. Тогава всички си отдъхнали, че историята е била преувеличена и всички тези инциденти са били само серия от лоши съвпадения.
Веднъж в дома на Дел се прокраднал Джеймс Уилис, работник в киностудио, изкушен от мълвата за богатството на Джо Казино. Той успял да отвори сейфа, загребал с пълни шепи скъпоценностите и ги прехвърлил в сака, който си носел. Но точно когато си мислел, че е „ударил кьоравото", алармената сигнализация се включила. Крадецът се опитал да избяга и един от полицаите произвел предупредителен изстрел във въздуха. Куршумът рикоширал и се забил право в сърцето на Джеймс. Никой не се изненадал от тази странна ситуация, след като видели на пръста му злокобния накит. От всички скъпоценности той бил избрал да си сложи точно фаталния сребърен пръстен.
Много години след това пръстенът си стоял на старото място в сейфа. Но веднъж при Дел дошъл кинопродуцентът Едуард Стил, който се захванал да го увещава да му даде назаем пръстена само докато заснемат пълнометражен филм за Рудолфо Валентино.
Дел предупредил продуцента, че пръстенът има лоша слава. Но Стил не го послушал и връчил накита на младия артист, който трябвало да изиграе във филма ролята на легендарната звезда. Но така и не получава възможност да влезе в кожата на Валентино - само десетина дни по-късно умира от рядко заболяване на кръвта.
Така пръстенът се връща обратно при Дел Казино, който вече не е такъв ентусиаст по темата, че такива неща като проклятия и карми не съществуват. За да се отърве от опасния накит, той го слага в сейф в банка в Лос Анджелис.
Година по-късно там има банков обир. Престъпниците успяват да изнесат 200,000 долара, но не стигат далече с плячката, тъй като попадат в засада. При престрелката загива един от гангстерите и са ранени още трима. Главатарят на бандата Алфред Хан е осъден и пратен до живот в затвора. На едно от последните съдебни заседания той заявява: „Ако знаех, че в банката освен парите е и пръстенът на Валентино, щях да избера друга банка за обиране."
До края на 1960 г. банката, в която се съхранява прокълнатият пръстен, е ограбена отново и оттам са изнесени 50,000 долара, после има триседмична стачка на служителите там и голям пожар, при който са унищожени половината помещения.
Накрая пръстенът е прибран от наследниците на Дел Казино и оттам нататък вече съдбата му е неизвестна. Нищо чудно черната серия, свързана с него, да продължава.
