ИЛЯ ШЕПЕЛИН, Moscow Times

Изглежда през последните седмици всяка руска медия се чувства длъжна да изкаже на висок глас мнението си за сериала "Чернобил" на HBO. В Русия чуждестранният канал излъчва само онлайн и срещу платен абонамент, но минипоредицата се превърна в национална сензация, а прокремълските медии подеха своеобразен кръстоносен поход срещу шоуто. "Комсомолская правда", най-популярният вестник в Русия, изказа съмнения, че конкуренти на държавната "Росатом" използват продукцията, за да опетнят реномето на страната като ядрена суперсила. "Аргументи и факти" – издание, известно сред по-възрастната руска аудитория, разкритикува сериала и го описа като "карикатура и тотална измислица". "Единственото нещо, което липсва, са мечките и акордеоните", надменно се пошегува Станислав Натанзон, лице на "Россия 24" – един от водещите руски новинарски канали. Той например показва кадри от поредицата, на които се виждат модерни дограми на прозорци, за които се предполага, че се намират в Припят от 1986 г. Тези детайли са видими само при многократно увеличение на образа, но Натанзон ги използва като доказателство за немарливо заснемане на иначе скъпо струващите епизоди на "Чернобил". А много от критиците не се занимават с дребни елементи, а включват в действие

сериозни пропагандни методи

Една от основните сюжетни линии е как ученият Валери Легасов не само ръководи операцията след аварията в ядрената електроцентрала, но и използва своите открития, за да разобличи открито недостатъците на руската атомна индустрия. В шоуто си по "Россия 24" Натанзон намира обширна статия на Легасов – отново от "Комсомолская правда". Материалът би трябвало да послужи като доказателство, че HBO и сценаристът Крейк Мазин грешат, като посочват, че съветските власти не са искали да признаят грешките си и тази тяхна упоритост е довела до ужасяващите последици на Чернобил. Статията на Легасов, публикувана в толкова изтъкнато издание, според водещия е неоспорим аргумент, че сериалът лъже. За съжаление държавният апарат и близките до него медии често се опитват да опровергаят едно кълбо от предполагаеми лъжи, като използват друго. Да, вярно е, че Легасов пише изобличителна статия за вестника малко преди смъртта си, но редакторите отхвърлят материала като "безинтересен" и отказват да го публикуват. По онова време Легасов вече е с разклатено здраве и психика. Академията на науките отхвърля идеите му и призивите за модернизация на руските реактори. Съветският лидер Михаил Горбачов отказва да го награди с почетната титла "Герой на социалистическия труд", въпреки че с нея удостоява други, които са работили на терен след аварията. След поредната среща в Академията на науките

Легасов се беси в дома си

Две седмици след самоубийството му "Комсомолская правда" променя решението си и решава да публикува статията му. Но на моменти Натназон може да изглежда дори уравновесен пред ултра просъветски настроения журналист Анатолий Васерман, който е най-краен в оценките си за сериала. Според него, ако англосаксонци снимат нещо за Русия, то със сигурност няма да е вярно. Васерман не си губи времето да търси алуминиева дограма в съветска панелка, а е категоричен – западняците винаги бъркат за Русия и точка. Всъщност руснаците рядко правят филм за Русия, който да не предизвика бурни противоречия в Родината си. Защо тогава прокремълските медии толкова яростно нападат "Чернобил" още от първия му епизод? Причината е стара като света – ревностно негодувание. Само руснаците смятат, че са достойни да филмират собствената си история и произведения. Затова и не дават на никого да се меси току-така. Така че отрицанието на "Чернобил" като продукт без никаква стойност казва повече за критиците му, отколкото за качеството на самия сериал. Благодарение на поредицата на HBO много от по-младите руснаци вече имат друга представа за Чернобил. Повечето филми за бедствия завършват със самата катастрофа, но тук тя е само началото на истинското действие. След инцидента в АЕЦ "Владимир Илич Ленин" започва

мъчителната и погубваща саможертва

на много руснаци, за да се справят с последиците от експлозията.

И това са хората, които са спасили Европа с цената на животите си. Да гледаш "Чернобил" означава поне малко да вникнеш в трудностите, с които те са се сблъскали. Русия обаче не ги почита като герои, още по-малко има навика да отдава чест на отделния индивид като герой. Един бърз поглед в официалния сайт на Кремъл показва как президентът Путин обръща внимание на оцелелите от Чернобил, много от които все още са живи и страдат от редица болести заради огромните дози радиация, които са поели. Единствените места, на които тези хора са споменати, са 25-ата и 30-ата годишнина от инцидента. Нито дума повече. Всъщност Русия никога няма да отбележи подобаващо датата, на която Чернобил избухва. Ако даден повод не може да се превърне в парад на националната гордост и величие, значи е по-добре да се правим, че никога не се е случвал. Но Москва ще направи опит да хвърли изцяло друг поглед върху събитията от нощта на 26 април. Руската НТВ вече обяви, че

ще снима собствена версия на "Чернобил"

на базата на версията, че аварията е плод на саботаж от страна на ЦРУ. Като доказателство на това идват и думите на режисьора на продукцията Алексей Мурадов, според когото много историци и специалисти не отричат, че в нощта на експлозията на смяна е бил и американски саботьор. На мястото на почитта към героите, които са пожертвали всичко, за да преодолеят последиците от катастрофата в АЕЦ "Чернобил", Русия ще направи вълнуващ детективски филм, според който КГБ ще се бори с американски шпиони – измислени злодеи в една напълно реална човешка трагедия. Фактът, че западна, а не руска телевизия разказва за руските герои, е източник на срам, който медиите, близки до властта, не могат да преглътнат. И това е истинската причина да ненавиждат сериала "Чернобил".